Определение № 237 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3690/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на Р. Ц. И. срещу решение № 1584/20г. на СГС. Излагат се доводи, че съдът неправилно е определил режим на лични отношения между бабата, дядото (ищците М. Д. И. и В. Г. И.) и тяхната малолетна внучка В. Г. И. (родена през 2009г.), тъй като детето не желае да ходи при тях, ангажирано е да посещава училище, занималня и тренировки по карате, бащата на детето също има определен режим за осъществяване на лични контакти с детето, ищците живеят [населено място], а детето в [населено място]. Във връзка с тези доводи, в изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния обобщен въпрос „Длъжен ли е съдът при определяне на режим на лични контакти между бабата, дядото и внучката да вземе предвид интереса на детето, различното местоживеене на бабата и дядото, определения режим на лични контакти с бащата на детето и упражняването на родителските права от майката и нейните ангажименти, както и с установения режим на детето за обучение и почивка?“. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване,защото по поставения въпрос има формирана трайна практика на ВКС и не са налице основания за нейното изменение, защото нито е изменено законодателството в страна, нито има изменение в обществено- икономическите условия (т.р. №1/10г. на ОСГТК). Съгласно решение №249/20г. на ІІІ ГО и цитираната там практика на ВКС, интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВКС като е взел предвид интересът на детето да осъществява контакт с бабата и дядото по бащина линия, възрастта на детето, обучението и почивките му, фактическата възможността на бабата и дядото да се грижат за детето при осъществяване на личните контакти, отчуждението на детето към тях, различното местоживеене на детето, режимът на лични контакти на бащата и неговото отсъствие в чужбина, упражняването на родителските права от майката и работата и по трудов договор. Съобразявайки се с всички конкретни факти, въззивният съд е определил следния режим: бабата и дядото да виждат и взимат детето всяка четвърта събота от месеца, за времето от 13 до 16часа, като за първите 18 пъти контактите се осъществяват под контрола на социален работник по местоживеене на детето; за следващите 6 пъти всяка четвърта събота и неделя от месеца от 13 до 16ч. самостоятелно, на територията на [населено място] и без преспиване; след това всяка четвърта събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 18ч. в неделя, с преспиване в дома на ищците и 10 дни през годината, по време, което не съвпада с годишния платен отпуска на майката. Липсва очевидна неправилност на решението, защото въззивният съд се е съобразил с конкретните факти и обстоятелства по случая и е защитил интереса на детето прилагайки точно и непротиворечиво закона. Липсва и основание за изменение на формираната трайна практика на ВКС (чл. 280, ал.1, т.3 ГПК), поради което искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО