Определение № 5149 от 11.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата Б. Н. Т. срещу решение № 71 от 14.02.2025 г. по гр. д. № 1031/2024 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1119 от 04.08.2024 г. по гр. д. № 6182/2023 г. на Русенски районен съд, с което по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от В. Н. В. срещу касаторката, е развален сключения на 29.01.2013 г. между Н. В. И. и Р. И. В., действаща чрез своя настойник Б. Н. И., от една страна, и Б. Н. Т., от друга страна, договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гладена на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], бл. „.“, вх., ет., ап., с площ от 79. 54 кв.м., до размера на 1/6 ид. ч., и с което първоинстанционно решение са отхвърлени предявените в условията на евентуалност насрещни осъдителни искове за осъждане на В. Н. В. да заплати на Б. Н. Т., следните суми: 3 300 лв. - представляващи 1/6 ид.ч. от от увеличената стойност на горепосочения апартамент, в общ размер на 19 980 лв., вследствие направени ремонти и подобрения за периода от сключване на договора за гледане и издръжка - 29.01.2013 г. до месец 12. 2023 г., и 8 825 лв. – съставляващи 1/2ид.ч. от 17 650 лв., представляващи 1/3 ид. ч. от паричната равностойност на предоставените от Б. Н. Т. грижи и издръжка (парична и в натура) за баща й Н. В. И. за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020 г. на обща стойност 52 950 лв.. Касаторката поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че атакуваното въззивно решение няма собствени мотиви, тъй като в него се съдържат копирани цели пасажи и абзаци от друго въззивно решение по в. гр. д. № 68/2023 г. на Русенски окръжен съд, постановено от друг съдебен състав, по иск на третата сестра на ответницата - Б. И. срещу касаторката за разваляне на същия договор за издръжка и гледане за наследствената й 1/6 ид.ч. от процесния апартамент, с което решение е уважен иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и са отхвърлени насрещните искове. Поддържа, че като свидетелка по горепосоченото друго дело е разпитана настоящата ищца и синът й, като са кредитирани изцяло техните заинтересовани показания, а по настоящото дело е разпитана Б. И. (ищца по другото дело) и синът й, чиито изцяло заинтересовани в полза на ищцата показания са кредитирани, а въобще не са обсъдени и са игнорирани показанията на незаинтересованите разпитани свидетели Т. П. (съседка на процесния имот) и Н. А.. Счита, че е нарушен процесуалния закон като не са обсъдени всички относими към спора приети доказателства в тяхната съвкупност, а решението е базирано единствено на показанията на безспорно заинтересовани в полза на ищцата свидетелски показания. Твърди, че наследодателят на страните и прехвърлител по процесния договор за издръжка и гледане е бил доволен приживе от полаганите за него грижи и издръжка от страна на ответницата, индиция за което е обстоятелството, че не е предприел действия за неговото разваляне. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че поради наличието на епизодични грижи и от страна на другите две дъщери на прехвърлителя, следва извод, че приобретателката – ответница не е изпълнила в цялост задължението си по процесния алеаторен договор. Навежда, че решаващият съд въобще не е обсъдил приетата техническа експертиза, относима към насрещните искове, както и относимите към същия множество писмени доказателства, поради което и в тази част атакуваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Евентуално, в случай, че досежно този иск въззивното решение бъде прието за правилно, моли да бъдат уважени предявените при условията на евентуално съединяване насрещни искове. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски пред всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба жалбоподателката поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички приети и относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка?, който счита за разрешен в противоречие с решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 19/12.04.2021 г. по гр.д. № 1709/2020 г. на ВКС, Второ г.о.. Поставя и въпроси, относими към правилността на атакувания съдебен акт досежно решаващия правен извод за неустановено пълно изпълнение на задълженията на ответницата по процесния договор за издръжка и гледане, както и към отсъствието на задължения за В. Н. В. по евентуално съединените насрещни искове. Ответницата по касационната жалба – В. Н. В. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, като моли за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т. е. тя е допустима. Въззивният съд е приел, че е предявен главен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане от наследник на прехвърлителя по него до размера на наследствения му дял, който иск според трайната съдебна практика, вкл. ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, е допустим. Намерил е, че по делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че на 29.01.2013 г. е сключен договор за издръжка и гледане, по силата на който родителите на страните са прехвърлили на ответницата и тяхна дъщеря процесния апартамент, като са си запазили пожизнено правото на ползване върху същия. Посочил е, че в тежест на ответницата е да докаже точното изпълнение на вмененото й с алеаторния договор задължение да гледа и издържа прехвърлителя – нейн баща, както и че това изпълнение трябва да е в пълен обем, постоянно и без прекъсване от момента на сключване на договора до прекратяването му със смъртта на кредитора. Счел е за спорен по делото факта дали са полагани в пълен обем ежедневни грижи за прехвърлителя, чрез които да бъдат задоволени ежедневните му нужди от храна, домът му да бъде почистван, самият прехвърлител да бъде обслужван при болест и немощ. Заключил е, че в процеса липсват убедителни доказателства досежно този факт, а именно че ответницата е полагала ежедневно и в пълен обем такива грижи. Посочил е, че за установяване на изпълнението на процесния договор са разпитани две групи свидетели: посочените от ищцовата страна - св. В. В. (син на ищцата), св. Б. И. (сестра на страните), св. Б. Б., и тези, които са посочени от ответницата - св. Н. А., св. К. Т. (дъщеря на ответницата) и св. Т. П.. Показанията на първата група свидетели, окръжният съд е кредитирал изцяло, независимо от заинтересоваността им в полза на ищцата, доколкото сестрата и на двете страни в процеса – св. Б. И. е водила отделен процес срещу ответницата, в който е развалила за своята 1/6 наследствена ид.ч. от процесния имот процесния алеаторен договор и е ползвала сестра си В. и нейният син за свидетели в този процес. От показанията на горепосочените свидетели на ищцата, е намерил за установено, че 90 - годишният прехвърлител Н. И. е бил толкова жизнен, че се е обгрижвал самостоятелно в битов план, като очевидно не се е нуждаел от някакви особени грижи, затова ответницата е реконструирала жилището така, че възрастният човек е живял в отделно помещение с обособено самостоятелно домакинство, за да няма причина да излиза от стаята си; разполагал е с парични средства, достатъчни за издръжката си от получаваната пенсия, като самостоятелно си е заплащал лекарствата и ежемесечните битови сметки. Същевременно решаващият съд е отчел обстоятелството, че св. К. Т. като дъщеря на ответницата е заинтересована от изхода на спора в полза на майка си, поради което на основание чл. 172 ГПК не е кредитирал нейните свидетелски показания. Не е кредитирал и незаинтересованите показания на св. Т. П. – съседка и очевидец на изпълнението на процесния договор, защото противоречали на други приети по делото доказателства, а именно показанията на ищцовите свидетели, които само установявали реалната фактическа обстановка. Въззивният съд е посочил, че натуралната престация на приобретател по договор за издръжка и гледане включва всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент - уважение, внимание. Изпълнението на задължението на приобретател по такъв алеаторен договор е подчертал, че трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си. От горепосочения анализ на приетите доказателства е заключил, че след сключване на процесния договор до влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя по него, последният се е грижил сам за себе си. След влошаване на състоянието му, ответницата е следвало да полага значителни по обем и вид грижи, за да бъде изправна страна по договора - да пазарува, да приготвя храна, да се грижи за чистотата на дома му, да му осигуряват чисти дрехи, да го транспортира при посещения при лекари и лечебни заведения и други обичайни грижи за болен човек, каквито данни по делото според въззивния съд липсват в пълнота. Затова е приел, че макар ответницата да е полагала грижи за баща си, това не е било в необходимия с оглед нуждите и здравословното му състояние обем, а тези грижи трябва да са ежедневни и достатъчни, за да осигурят нормалния живот на гледаното лице, поради което е налице неизпълнение на процесния договор и той следва да се развали до размера на наследствения дял на ищцата. При тези решаващи съображения е уважил главния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Предявените насрещни искове са разгледани и приети за неоснователни, тъй като окръжният съд е счел за установено по делото, че ищцата по тях не е полагала грижи и в пълен обем и не е давала издръжка на баща си, съгласно договора, сключен с него, както и че в грижите за него е участвала равностойно сестра й Б. И., т.е. Б. Т. е неизправна страна по процесния договор и затова не следва да й се присъждат претендираните по насрещните искове суми. Поставеният от касаторката процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, и всички приети и относими доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като изложи в мотивите на решението си собствени фактически и правни съображения, притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационния контрол. По него е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 164 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., на ВКС, ІV г.о., решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о. и др.), според кеоято въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви като втора инстанция по същество, след извършване на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Следва да бъде посочено, че въззивният съд има задължение да прецени и обсъди в тяхната съвкупност всички правнорелевантните факти, като в мотивите на решението си дължи да обсъди всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, излагайки аргументи при разноречиви доказателства защо кредитира едните, а другите - не. При обсъждане на изслушани свидетелски показания следва да съобразява евентуална тяхна заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК, като при кредитиране на една група свидетелски показания за сметка на друга група следва да обоснове с приложими процесуални норми и правилата на формалната и житейската логика изведеният извод за правдивост на едните показания и за необективност на другите. В мотивите на обжалваното решение е обективирано обсъждане на гласните доказателства, което не е достатъчно ясно и разбираемо, а вътрешно противоречиво, като за установения главен доказателствен факт са кредитирани заинтересовани в полза на ищцата свидетелски показания, а същевременно не са кредитирани като противоречащи им както заинтересовани в полза на ответницата показания, така и незаинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК показания на свидетели на ответницата, не е извършен съвкупен анализ на всички относими към спора доказателства, измежду които многобройни писмени доказателства, част от които напълно игнорирани, при което в нарушение на горепосочената практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са изпълнени задълженията на въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора. Следователно осъществено е и релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос, поради което по него следва да бъде допуснат искания касационен контрол. Останалите поставени въпроси, които са по правилността на въззивното решение, ще бъдат обсъдени във втората фаза на касационното производство - в решението по чл. 290 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение