Определение № 4696 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3570/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.577, ал.1 ГПК.

С определение № 1564 от 15.06.2026 г. по ч. гр. д. № 1147/2026 г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без разглеждане частната жалба на А. Д. С. срещу отказ от 04.05.2026 г. на нотариус В. П. с рег. № 466 на Нотариалната камара с район на действие – Районен съд Пловдив, да впише в регистрите, в това число и в информационната система на Нотариалната камара „Единство“, на следните документи: решение от 11.05.2021 г. на едноличния собственик на капитала на „Ергана филмс“ ЕООД гр.София - Н. Б. Й. с нотариална заверка на подписи с рег. № 1960 и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 1961, том.1, акт №64 от нотариус В. П.; 2. договор от 11.05.2021г. за продажба на дружествени дялове, сключен между А. Д. С. и Н. Б. Й. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1962 и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 1963, том.1, акт № 65 от нотариус В. П. и 3. съгласие и образец от подпис на А. Д. С., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Ергана филмс“ ЕООД гр.София от 11.05.2021г., с нотариална заверка на подписа с рег. № 1964 от нотариус В. П..

Окръжният съд е приел, че частната жалба е недопустима.

Първият акт, сочен от жалбоподателя С. - решение от 11.05.2021г. на едноличния собственик на капитала на „Ергана филмс“ ЕООД гр.София - Н. Б. Й., не изхожда от него и същият няма право като трето лице по смисъла на чл.26 ал.2 от ГПК да обжалва какъвто и да е отказ на нотариуса по този документ.

Другите два документа - договор от 11.05.2021г. за продажба на дружествени дялове, сключен между А. Д. С. и Н. Б. Й., и съгласие и образец от подпис на А. Д. С., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Ергана филмс“ ЕООД, видно от твърденията в жалбата и от самите документи, са с нотариални удостоверения от нотариус В. П. за положените пред него подписи и съдържанието им. В двата документа е посочено, че същите са вписани в регистрите на нотариуса с посочен регистрационен номер, том и акт със съответния номер. Тоест не се обжалва отказ на нотариуса да извърши нотариално удостоверяване, като се твърди че такова вече е извършено, а се иска само вписване на тези нотариални удостоверения в информационната система на Нотариалната камара „Единство“. Такова вписване от нотариуса обаче не е предвидено като отделно нотариално удостоверяване по чл.569 ГПК, нито по друг законов ред. В тази насока са и мотивите на решение № 58/13.05.2021 г. по т.д. № 376/2020 г. на ВКС, 2 т.о. Затова жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима.

Частна жалба срещу това определение е подадена от А. Д. С..

Жалбоподателят поддържа, че е налице нотариално удостоверяване от нотариус В. П. върху всички посочени документи – решение, договор и съгласие от 11.05.2021 г., но въпреки посочените в тях номера от регистъра на нотариуса самият нотариус отрича те да са вписани в неговия регистър, както и в системата „Единство“, което представлявало пречка за вписване на промените по партидата на дружеството в Търговския регистър.

В изложението към частната касационна жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.3, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Представлява ли отказът на длъжностно лице-нотариус да въведе документи с извършени нотариални удостоверения върху тях в информационната система „Единство“ самостоятелен, подлежащ на обжалване акт по реда на чл. 577 ГПК?;

2. Въвеждането на дължимата информация съгласно ЗННД и Наредба № 32 в информационната система „Единство“ част ли е от фактическия състав на нотариалното удостоверяване?

3. Попада ли в обхвата на проверката по реда на чл. 577 ГПК невписването в система „Единство“ на извършено нотариално удостоверяване от нотариуса, или вписването/невписването в информационната система „Единство“ не е част от нотариалното удостоверяване и като такова има самостоятелен път на защита;

4. В случай, че съдът е приел за установено наличието на извършени нотариални удостоверения върху представените пред него документи и отказ на длъжностното лице за въвеждането им в информационната система „Единство “, каква защита дължи съдът за разрешаване на правния спор? Следва ли съдът да задължи длъжностното лице - нотариус да въведе дължимата информация в информационната система „Единство “, доколкото е налице отказ на длъжностно лице да извърши нормативно установено задължение с оглед предоставените му правомощия?

5. Налице ли е правен интерес у едно лице да обжалва отказ на длъжностното лице-нотариус по документ, в който са обективирани волеизявления на няколко лица, вкл. и неговото, от който документ лицето черпи права.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС преграждащо определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу отказ на нотариус да извърши исканото от него действие.

Производството не се развива по реда на чл.274, ал.3 ГПК и в него не се налага формулиране и произнасяне по въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място – посочените документи – решение от 11.05.2021 г. на едноличния собственик на капитала на „Ергана филмс“ ЕООД, договор от 11.05.2021г. за продажба на дружествени дялове на това дружество и образец от подпис на новия управител, съдържащи нотариални удостоверявания на подписите и на съдържанието, не подлежат на въвеждане в Единната информационна система „Единство“ на Нотариалната камара, тъй не попадат сред актовете по чл.9а от Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, за които е предвидено такова въвеждане в системата. Това изрично е посочено от въззивния съд, който се е позовал и на практика на ВКС в този смисъл. Отделно от това – въвеждането в системата „Единство“ не представлява част от дейността по чл.569, т.2 ГПК за извършване на нотариално удостоверяване, затова отказът на нотариуса да извърши това действие не попада в хипотезата на чл.577, ал.1 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване.

Съгласно чл.577, ал.1 ГПК отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд. Законът има предвид отказ да се извърши нотариално удостоверяване по чл.569, т.2 ГПК.

В настоящия случай жалбоподателят е поискал от нотариуса да завери подписите и съдържанието на документи, представяйки нотариално заверени копия от тях, които носят стари заверки на подписите и съдържанието, извършени в същата нотариална кантора и с отбелязани върху тях номера от регистъра на нотариуса. Следователно самите документи от външна страна материализират едно приключило производство по чл.569, т.2 ГПК, по което молбата за извършване на нотариални удостоверявания е била уважена. Обстоятелството, че реално под посочените номера в документите – рег. № 1960 – № 1964, в регистъра на нотариуса фигурират други нотариални удостоверявания, което е установено по делото, не може да бъде преодоляно чрез искане за извършване на ново удостоверяване. Ново нотариално удостоверяване може да бъде извършено само при съвместно искане от лицата, положили подписи върху документите - А. Д. С. и Н. Б. Й., като новите нотариални удостоверявания ще имат нова дата и нови номера в регистъра на нотариуса. Такова съвместно искане от - А. Д. С. и Н. Б. Й., не е отправено до нотариуса, а и видно от доказателствата по делото в момента е налице спор между двамата за валидността на договора за прехвърляне на дружествени дялове, който е отнесен до съда. Искането за извършване на нотариални удостоверявания, подадено само от А. С., е недопустимо, тъй като съдържа в себе си и искането да се удостовери подписа на Н. Й., което не може да се извърши без участието на това лице в охранителното производство.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,