Определение № 641 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3597/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу тази част от Решение № 124 от 12.04.2013 год. по гр.д.№ 72/2013 год. на Кюстендилски окръжен съд с която е отменено Решение № 825/11.12.2012 год. по гр.д.№ 149/2012 год. на Кюстендилския районен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 12480 лв. Като основание за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса: Представлява ли признание на задължението отразяването на материализиращата го фактура в счетоводството на ответника, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея ? Позоваването е на Решение № 46 от 23.07.2009 год. по т.д.№ 454/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 44 от 31.03.2009 год. по т.д.№ 447/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 109 от 07.09.2011 год. по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о. и Решение № 42 от 19.04.2010 год. по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на посочения въпрос, тъй като изводът на въззивния съд за отхвърляне на иска е за недоказаност на договор за търговска продажба на дървен материала, материализиран чрез фактура № 526/30.12.2008 год., независимо, че същата е отразена в счетоводството на едноличния търговец, включена е в дневника за продажбите и е ползван данъчен кредит по нея, тъй като липсва превозен билет и не е доказано реалното получаване на стоката. Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 249.60 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.