Определение № 249 от 02.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 2799/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Б., [населено място] срещу решение № 336/04.02.2013г., постановено по гр.д.№ 347/12г. от Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 190/09.01.12г. по гр.д.№ 398/11г. на Благоевградския районен съд и касаторът, както и К. С. Г. и В. А. Н., като съдружници в гражданско дружество „П. ТВ” са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумата от 19422.24 лв., представляваща дължими лицензионни такси за периода от 25.11.09г. до 09.09.10г. по договор за предоставяне на лицензионни права от 01.01.08г. и сумата от 1287.97 лв. – мораторна лихва върху главницата. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. К. С. Г. и В. А. Н. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен лицензионен договор за приемане и разпространяване на сигнал на телевизионни канали „ Д.+”, „Д. фемили”, „Д. 2” и „ММ ТВ” на определена територия за срок от 01.08г. до 31.12.10г. срещу уговорена лицензионна такса. Възражението за недължимост на таксите поради неизпълнение на задължението на лицензодателят да предоставя сигнала е счетено за неоснователно по съображения основани на чл.3.4 от договора и приложение 3 към същия. Според посочените клаузи с предоставянето на смарт карта на лицензополучателя от лицензодателя е изпълнено задължението да се осигури реалното ползване на отстъпените права за приемане и излъчване на договорените телевизионни канали. За дължимите такси, предмет на исковата претенция, са издадени фактури, които са осчетоводени от лицензополучателя и за тях е ползван данъчен кредит по ЗДДС, както и до предявяване на иска не са били налице оспорвания на изпълнението на задълженията на лицензодателя, като същият няма задължение да доказва ежедневно изпълнение, след като липсват твърдения за преустановяване на излъчването на сигнала. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според касатора материалноправният въпрос, който обуславя допускането на касационното облажване, е по прилагането на разпоредбите на чл.20, чл.20а и чл.23 ЗЗД, предвид приетото от въззивния съд разрешение, че „договореностите са задължителни само за едната страна”. В приложените към жалбата решения на ВКС са тълкувани клаузите на конкретни договори с оглед на приложението на критериите за разкриване на действителната обща воля на съдоговарящите по чл.20 ЗЗД и действието на договорите съгласно чл.20а ЗЗД. Въпросите по приложението на нормите на чл.20 ЗЗД и чл.20а ЗЗД биха представлявали основание за обосноваване на приложното поле на касационното обжалване единствено в хипотези на несъобразяване със законодателно разписаните критерии за тълкуване на договорите. Евентуалните грешки на съда по същество при формиране на вътрешното убеждение при обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства има за последица необоснованост на постановения акт, която не подлежи на проверка в производството по допускане на касационното обжалване, ако не е аргументирано обвързана с разрешаването на материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая въззивният съд е разкрил действителната обща воля на страните съобразно със законовите правила и предвид спецификата на сключения договор. Предоставянето на смарт карта на лицензополучателя от лицензодателя е изрично предвидено в договора като начин на изпълнение на задължението, осигуряващ реалното ползване на отстъпените права за приемане и излъчване на определените телевизионни канали. В договора са уговорени и последиците при прекъсване, липса на приемане или излъчване на сигнала, поради което интерпретацията на касатора за неправилност на изводите на въззивния съд за задължителност на договореностите само за едната страна са неточни. Разпоредбата на чл.23 ЗЗД не е обсъждана от въззивния съд и същата не намира приложение по конкретния спор. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд