Определение № 64 от 03.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. против решение № 1999 / 14.12.2012 год. по гр.д.№ 2886 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2070/ 08.11.2013 год., в производство по чл. 247 ГПК, в частта с която е оставено в сила постановеното решение № 2189 / 15.04.2011 год., поправено с решение № 348 / 18.05.2012 год. по гр.д.№ 4941/2008 год. на СГС, ГО, 5 състав, за отхвърляне предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, за разликата над присъдените 20 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило по вина на застрахован при ответника лек автомобил, до претендираните 100 000 лева. Касаторът намира решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.52 и чл.51 ал.2 от ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване обосновава хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешаване от въззивния съд на материалноправния въпрос, относно прилагане критерия за справедливост, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год., както и за установяване наличието на съпричиняване от пострадалия, в противоречие с ППВС № 17 / 1963 год.. Касаторът счита, че въззивният съд не е отчел поотделно и комплексно всички релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение факти и обстоятелства, вкл. отражение на претърпените увреди в социално-битов план и върху психиката му. Счита схематично изброяването им, без отчитане естеството им и ноторно известните, според страната, последици на такъв тип увреди за пострадалия, във физиологичен и в емоционален аспект и досежно действителния възстановителен период. Неправилното приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД намира в отчитането на съпричиняване, предвид обстоятелства / непритежание на правоспособност за управление на мотоциклет от пострадалия – свидетелство за управление категория „А”/, които сами по себе си не са допринесли по какъвто и да било начин за настъпването на ПТП, т.е. без установена причинност между липсата на свидетелство за правоуправление от съответната категория и настъпването на вредата. Ответната страна – ЗК [фирма] - оспорва касационната жалба, като намира необосновано основание за допускане на касационното обжалване, поради непосочена относима задължителна съдебна практика, с която постановеното решение да конфронтира по правен въпрос касаещ прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД или при определяне наличието на съпричиняване по чл. 51 ал.2 ЗЗД. Правилно според страната съдът е отчел нарушението на чл.150а ал.1 от ЗДвП, извършено от страна на пострадалия, поради управление на превозно средство, за което няма нужната правоспособност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване и е валидно и допустимо, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, от Т. П. против ЗК [фирма], за обезщетяване на вреди от ПТП, настъпило на 06.08.2008 год. год., по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил. Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 40 000 лева, с оглед което частично е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и оставил в сила същото, за разликата над 20 000 лева / 15 хил. присъдени с първоинстанционното и допълнени 5 хил. лева с въззивното решение / до претендираните 100 000 лева. Справедливият размер от 40 000 лева е занижен до 20 000 лева, поради отчетено съпричиняване, прието в размер на 1 / 2 за пострадавлия, тъй като управлявайки мотоциклет, без притежание на свидетелство за управление за съответната категория, сам се е поставил в риск на пътя, независимо че по делото не е отчетено поведение / действие или бездействие / на пострадалия, което да е способствало настъпването на ПТП. За да определи справедливо обезщетение в размер на 40 000 лева съдът, на основание приетото по делото заключение на медицинската експертиза и събраните гласни доказателства, е съобразил вида и степента на уврежданията, продължителността и характера на провежданото лечение, съответния период на интензивни болки и страдания и цялостния възстановителен период за всяка от травмите, както и търпимите битови неудобства. Възприел е изводите за пълно възстановяване на тазовите увреждания, а от друга страна съобразил остатъчните трайна намаленост в обема на движенията на палеца и намалената сила на захвата на дясната ръка. Поставеният от касатора материалноправен въпрос относно прилагане критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, се явява релевантен за изхода по конкретния спор и с това се установява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС .Не се установява, обаче, допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид противоречие със задължителна съдебна практика - ППВС № 4 / 1968 год.. Изводите на въззивния съд не се явяват в несъответствие със задължителните указания, залегнали в същото: за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка. Правният въпрос следва да е относим към правните изводи на съда по приложението на закона и практиката, като обжалваното съдебно решение не разкрива влаган от въззивния съд смисъл, в прилагането на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, различен от заложения от законодателя. Касаторът се опитва да въведе необоснованост на решението, спрямо считани от него за ноторно известни последици на подобен тип увреждане, по отношение действителния възстановителен период / твърдян различно от сочения от медицинската експертиза /, както и относно действително търпимите социално – битови ограничения и психо-емоционални неудобства / извън обхвата на действително установените с доказателствата по делото /. Не се касае ,обаче, до факти с ноторно известни и еднозначно приложими във всеки конкретен случай последици. Вторият от поставените въпроси - Може ли липсата на свидетелство за управление от съответната категория от пострадалия, сама по себе си да обуслови съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, независимо че не е налице действие или бездействие на същия ,осъществяващо или не нарушение на Закона за движение по пътищата, в причинност с което се явява настъпването на вредоносния резултат ? – покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК. Обоснован се явява и сочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК - противоречие на въззивното решение с т. 7 на ППВС № 17 /1963 год., както и с приложените реш.№ 45 по т.д.№ 525 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 159 / 24.11.2010 год. по т.д.№ 1117 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. Последните две решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, прилагат възведеното с ППВС 17 / 1963 год. правило за приемане съпричиняване само с оглед безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на Закона за движение по пътищата. Цитираното решение на състав на наказателна колегия на ВКС, постановено не по приет за разглеждане в наказателното производство граждански иск, не съставлява задължителна съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Следователно въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта, в която обезщетението, определено в справедлив размер от 40 000 лева е намалено до размера на 20 000 лева, предвид прието съпричиняване, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, І -во търговско отделение