Определение № 2841 от 14.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1131/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ОББ Интерлийз” ЕАД, ЕИК[ЕИК], против решение № 188/23.02.2026 г. по в.гр.д. № 2775/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърждаващо решение № 3725/23.10.2025 г. по гр.д. № 15785/2024 г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявените от настоящия касатор (след допуснато заменяне на първоначалния ищец по реда на чл. 228, ал. 1 ГПК) против “ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата 21 395,02 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирана от стойността на уврежданията на лек автомобил “Дачия Дъстер”, с рег. [рег.номер на МПС], вследствие на ПТП, настъпило на 27.08.2024 г., по сключен между страните договор за застраховка “Каско+”, обективиран в полица № 440222031004145/21.04.2022 г., ведно със законната лихва върху същата от датата на увреждането – 27.08.2024 г., до окончателното й изплащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за спора факти. В резултат на това е формирал неправилен извод, че при реализиране на процесното ПТП водачът на застрахования при ответника лек автомобил – П., е проявил груба небрежност. В тази връзка се развива тезата, че застрахователят по имуществена застраховка “Каско” дължи обезвреда на вредите на застрахованото имущество, независимо дали са причинени виновно, освен ако се касае за умишлено причиняване на застрахователно събитие в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ. След като това изключение не е налице в случая, се счита, че застрахователното дружество може да намали обезщетението на основание чл. 395, ал. 4 КЗ, но не и да откаже плащане. Поддържа се възражението, че за настъпване на процесното ПТП вината е не само на водача на застрахования лек автомобил, а и на този, управлявал другото участвало в инцидента МПС – “БМВ 320”, с peг. [рег.номер на МПС], което изключва наличие на проявена груба небрежност в действията на П.. При така заявените оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативен касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. “Дали определено установено нарушение или съвкупност от едновременно или последователно извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, предизвикано въобще по непредпазливост, имащи за последица застрахователно събитие, всякога представлява неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което да се разглежда като значително с оглед интерес на застрахователя?”;

2. “Всякога ли проявата на груба небрежност при управление на МПС и предвид настъпването на вреди, обхванати от предмета на договора за застраховка “Каско”, представлява основание за възприемане на извод за наличие на съществено, с оглед интересите на застрахователя, неизпълнение на договорно задължение по застраховка “Каско” и на ОУ към тези договори? Зависи ли преценката за наличие на груба небрежност при управление на МПС от конкретните обстоятелства на всеки случай и включва ли тя съзнателно противоправно поведение, свързано с нарушение на правилата за движение по пътищата и осъзнаване на възможния риск от увреждане на застрахованото имущество?”;

3. “Има ли задължение съставът на решаващия съд да вземе предвид данните за обективно съпричиняване на ПТП от страна на друг участник, при наличие на множество данни или дори и на индиции за неправомерно поведение и неадекватно управление на МПС, непосредствено преди и по време на инициативен сблъсък и при последващо причиняване на ПТП със същия неадекватен участник в движението?”;

4. “Поражда ли действие застрахователен договор, ако не е подписан от застрахованото лице и следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички посочени във въззивната жалба възражения?”;

5. Как следва съдът да разграничи обикновената небрежност от грубата небрежност при нарушаване на разпоредба на Закона за движение по пътищата? Виновното поведение по ЗДвП равнозначно ли е на поведение, обуславящо “изключен риск” по договор за застраховка “Каско” на МПС?”.

Твърди се, че всички поставени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. По отношение на първото, второто, четвъртото и петото питане се поддържа наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи, че е налице противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на касацията, обективирана в цитирани от него решения по чл. 290 ГПК.

От ответника по касация “ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касационен контрол и на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл.283 ГПК и отговаря формално на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да потвърди изцяло отхвърлителното решение на първата инстанция, е приел, че по делото не се спори, че между страните е възникнало и съществувало към датата на процесното ПТП валидно правоотношение по сключен договор за застраховка “Каско+”, обективиран в полица № 440222031004145/ 21.04.2022 г., със срок на действие 26.04.2022 г. – 25.04.2027 г., по отношение на лек автомобил “Дачия Дъстер”, с рег. [рег.номер на МПС]; че е заплатена дължимата застрахователна премия по полицата; че собственик на процесния автомобил е “ОББ Интерлийз” ЕАД, имащ качеството на застраховано лице, както и че същият като лизингодател го е предоставил за ползване на лизингополучателя М. П. П.; че на 27.08.2024 г. в [населено място] е настъпило ПТП, в резултат на което по МПС са нанесени множество повреди, стойността за отстраняване на които е в размер, покриващ критериите по чл. 390 ал. 2 КЗ за тотална щета; че лизингополучателят е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, във връзка с което е образувана преписка по щета 44010312405928/27.08.2024 г., по която застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение; че процесният автомобил е дерегистриран на 07.05.2025 г.

Спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху наличието или не на основания за отказ за изплащане на обезщетение поради груба небрежност на застрахования, предвидена като изключен риск по т. 9.1.8 от общите условия към застрахователния договор във вр. с чл. 345, ал. 5, т.1 КЗ, с които при подписването на застрахователната полица застрахованият е декларирал, че е запознат и приема.

Решаващият състав на ВОС не е споделил тезата на въззивника, че застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение единствено при поведение на застрахования от изброените в чл. 408 КЗ, като е пояснил, че посочените в тази норма основания за отказ не изключват свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) и страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема закрила. Отбелязал е, че такова изключение е предвидено в чл. 9.18 на Раздел I от общите условия, според който застраховката не покрива щети, причинени от или вследствие на умишлени действия или груба небрежност на застрахования, включително лица, на които МПС е предоставено на лизинг.

При тези първоначални бележки и след анализ на събраните пред първата инстанция доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, АУАН, подписан от виновния водач без възражения, както и заключението на САТЕ, въззивният съд е изяснил механизма на ПТП. Приел е за установено, че на 27.08.2024 г. около 06:30 ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], е настъпило пътно-транспортно произшествие между две МПС. Застрахованият лек автомобил “Дачия Дъстер”, управляван от М. П., движейки се в посока от [улица]към [улица], е навлязъл в кръстовището на забранителен (червен) сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. В резултат на това е бил ударен от лек автомобил “БМВ 320Д” с водач Ш. Х., който се е движел по [улица]на разрешен сигнал на светофарната уредба. От удара л.а. “Дачия Дъстер” се преобърнал по таван, от което са настъпили материални щети. Обосновава заключението си на обясненията на вещото лице Д., дадени в проведеното на 11.06.2025 г. открито съдебно заседание по първоинстанционното дело, че конкретни причини за процесното ПТП са съприкосновението между двата автомобила - този, който минава на разрешен сигнал на светофара, с този, който минава на неразрешения сигнал. При тези данни въззивният съд не е кредитирал показанията на водача П. в обратния смисъл, които е преценил като изолирани от останалия доказателствен материал и представляващи защитна версия на лице, заинтересовано от изхода на спора с оглед качеството лизингополучател на застрахованата вещ.

При установения по делото механизъм на ПТП, въззивният състав е констатирал наличието на проявена груба небрежност от страна на водача на л. а. “Дачия Дъстер” – М. П. П., с оглед неспазването на основни правила за движение по пътищата, вследствие на което са настъпили щетите по процесното МПС. При този извод е приел за доказано изключението по чл. 9.1.8 от Раздел I от ОУ по застраховката (“изключен риск”), освобождаващо ответника от задължението за заплати застрахователно обезщетение, и е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. При тази резултатност е счел, че не се налага обсъждането на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на обезщетение по чл. 408, ал. 1, т. 3 или чл. 395 КЗ.

Отказал е да разгледа доводите на въззивника ищец за недоказаност, че вината за настъпване на ПТП да е единствено на водача П., с аргумента, че същите не са заявени в исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, а едва с писмените бележки пред първоинстанционния съд и с въззивната жалба.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

При служебно извършената проверка не се установява вероятна нищожност или вероятна недопустимост на въззивното решение, което изключва извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1 или 2 ГПК за директно касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на факултативна касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора по делото и по отношение на който е налице някоя от предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от касатора първи, втори и пети въпрос могат да се обобщят като материалноправно питане относно преценката за квалифициране действията на водач на МПС като “груба небрежност”. Същото е обусловило решаващата воля на въззивния състав и покрива общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касационен контрол. В последователната практика на ВКС, намерила израз в решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 50118/27.03.2023 г. по т.д. № 1457/2021 г. на ВКС, I т.о., решение № 17/02.06.2020 г. по т.д. № 656/2019 г. на ВКС, I т.о., решение № 366/17.06.2024 г. по т.д. № 3980/2023 г. на ВКС, IV г.о., др., се приема, че грубата небрежност представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, непроявяване на значително по-елементарна степен на загриженост. Правното значение на грубата небрежност в областта на застрахователното право е обуславяща предпоставка за изключване на риск, съответно освобождаване застрахователят от отговорност да заплати обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, ако неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа е уговорено в застрахователния договор или приложимите към него общи условия. В решение № 50129/23.11.2023 г. по т.д. № 1553/2022 г. на ВКС, II т.о., е даден отговор, че при сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск (“пожар” в разглеждания случай), за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, е необходимо или реализирането на предвидено конкретно изключение от застрахователното покритие, касаещо именно този застрахователен риск, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ.

В случая обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с така формираната практика на касационната инстанция. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, въззивният състав е изяснил механизма на настъпване на процесното ПТП и нарушените от водача на л.а. “Дачия Дъстер” правила за движение по пътищата. Приел е, че същият е преминал на кръстовището на червен забранителен светофар, нарушавайки правилото на чл. 6, т. 1, предл. 2 ЗДвП, с което е станал причина за произшествието. Формирал е извод, че е налице проявена груба небрежност от страна на този водач. При тези данни не се установява твърдяното от касатора отклонение на въззивното решение от формираната практика на касационната инстанция, поради което необоснована остава поддържаната от обжалващия допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.

Така обобщеното питане не може да послужи за достъп до касация и на въведеното от обжалващия допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК поради наличието на формирана практика на касацията, както и предвид липсата на мотивиране на приложното поле на нормата от касатора, ограничил се единствено до възпроизвеждане на законовия текст.

Третият въпрос в изложението не е коректно зададен, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивната инстанция, която не е разглеждала доводите на ищеца за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на другото МПС с аргумента, че същите не са заявени в исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, а едва с писмените бележки пред първоинстанционния съд и във въззивната жалба. Формулировката на въпроса изисква да се приеме и че поведението на другия участник в инцидента е било “неадекватно”, в каквато насока не са изложени съображения в обжалваното решение. Ето защо третото питане е лишено от правна характеристика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не удовлетворява общото селективно изискване за достъп до касационен контрол. При това положение безпредметно остава обсъждането на соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По същите съображения общият критерий не се покрива и от четвъртия въпрос в първата му част, тъй като въззивният състав не е обсъждал действието на неподписан от застрахованото лице договор. В разрез със съдържанието на питането, по делото е прието, че не се спори относно възникването и съществуването към датата на ПТП на валидно правоотношение по сключения между страните договор за застраховка “Каско+”.

Втората част на четвъртия въпрос касае задълженията на въззивната инстанция при решаване на спора. Процесуалноправен е и отговаря на общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция са разяснени в задължителната практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и в константната такава, намерила израз в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 173/03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60089/02.08.2021 г. по т.д. № 934/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 83/11.07.2022 г. по т.д. № 859/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 141/28.08.2024 г. по т.д. № 2052/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 120/04.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г.о., и др.). Приема се, че при формиране на собствените си фактически и правни изводи по спорното право въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да обсъди и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за правнорелевантните факти, както и да разгледа доводите, възраженията и оплакванията на страните при съблюдаване на пределите на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора на същата, като тези му действия следва да бъдат отразени в мотивите на решението съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

В обжалваното решение, в съответствие с формираната практика на касацията и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, втората инстанция е изложила подробно съображения по приетите за относими факти и доказателства, касаещи спорните във въззивното производство въпроси. Даден е отговор на оплакванията във въззивната жалба. В разрез с доводите на касатора, за да формира крайния си извод за отхвърляне на предявения осъдителен иск за обезщетение на претърпените имуществени вреди, въззивният съд е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, вкл. заключението на вещото лице Д. и свидетелските показания на П. (последните са приети за противоречиви и некореспондиращи с останалите доказателства по делото). Касаторът не е въвел оплакване за липса на обсъждане на негови конкретни доводи, своевременно заявени и значими за изхода на спора. При това положение по поставеното от обжалващия процесуалноправно питане не може да се обоснове твърдяното отклонение на атакуваното въззивно решение от формираната практика на ВКС, поради което се налага негативна преценка за селектиране на същото за касационен контрол на поддържаното от страната допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и сочената от обжалващия хипотеза на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК поради липса на надлежно аргументиране от страната на приложното поле на тази предпоставка.

По изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на въззивното решение на Окръжен съд – Варна.

От ответника по касация, който има право на разноски при недопускане на касационно обжалване, не се претендират и не се доказват такива пред настоящата инстанция, поради което и не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,