Определение № 377 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 64/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №236 от 24.09.2013 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. №476/2013 г., с което е обезсилено решение №387 от 26.04.2013 г. на Пернишкия районен съд по гр.д. №9345/2012 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Н. П. Н. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че решението на Пернишкия районен съд е недопустимо, защото не може да се основава на факти, които не са посочени в исковата молба, дори и те да опорочават или погасяват потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Недоволен от решението е жалбоподателят Н. П. Н., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за това дали е недопустимо решението по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което се основава на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с практиката на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.