Определение № 3 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. П. П., чрез адв. И. П., против определение № 60174 от 08. 11. 2021 г. по гр. д. № 3393/2021 г. на ВКС, 1 г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивното решение № 22 от 25. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 287/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е прекратено производството по гр. д. № 3393/2021 г. по описа на ВКС, 1 г.о. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. От ответната страна по частната жалба „Момчил Момчилов“ ЕООД е подаден писмен отговор, чрез адв. Г. Н., с който се изразява становище за правилност на обжалваното определение и потвърждаването му. Претендира се присъждане и на разноски за адвокатско възнаграждение, платено за изготвяне на отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от оправомощено лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба, подадена от Д. П. П., срещу въззивното решение № 22 от 25. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 287/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд и прекрати касационното производство, съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като делото има за предмет облигационен иск с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН, за унищожаване на извършения от ответника отказ от наследството, останало от покойния му баща, с цена на иска 3685 лв., посочена от ищеца, във връзка с която не е бил повдиган въпрос от ответника или съда в срока по чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, нито се е развил спор по въпроса дали искът е оценяем или неоценяем. Така постановеното определение от друг тричленен състав на Върховния касационен съд е законосъобразно, основано на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, според която норма въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационен контрол. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че искът по чл. 56 ЗН е неоценяем. По съображения, сходни с изложените в точки 1А и 1Б от ТР № 4 от 14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/14 г. на ОСГК на ВКС, в които е разгледан въпросът за определяне цената на иска по чл. 42 ЗН за прогласяване нищожност на общо завещание с предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя, следва да се приеме, че и искът по чл. 56 ЗН е оценяем – с него се защитава имуществено право; имуществото на наследодателя на длъжника представлява съвкупност от имуществени права и задължения, които имат парична оценка. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, частният жалбоподател ще следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата 300 разноски за настоящото производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение с ДДС за изготвяне на отговор на частната жалба. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,