Определение № 5168 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4387/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. А. против въззивно решение № 90 от 17.06.2024 г. по гр.д.№ 110/2024 г. на Ямболски окръжен съд, с което са потвърдени Решение № 260005 от 04.08.2023 г. за извършване на делбата и Решение №260008/20.11.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на първото решение, двете постановени по гр.д.№543/2016 г. на Ямболски РС. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението, тъй като е постановено по отношение на починало лице – Ц. А. П. и защото в производството касаторката не е конституирана и като негов наследник, независимо, че участва в делбата и на лично основание. Оплакване е развито и за това, че делбата е извършана при неактуални оценки на допуснатите до делба земеделски имоти. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като се твърди, че решението е постановено по отношение на загубил правосубектонстта си съделител поради смъртта му – присъден му е дял и е осъден за разноски. Оспорва, че второто решение е постановено при наличие на явна фактическа грешка. По първото основание са формулирани следните въпроси: 1. Представляват ли ЯФГ и могат ли да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля? 2. Налице ли е ЯФГ, когато съдът в диспозитива на решението се е произнесъл по отношение на страна, загубила своята процесуална правоспособност, а в мотивите липсват данни, от които да се направи извод, че съдът третира починалата страна като процесуално неправосубектна? 3. При смърт на една от страните в процеса съдът длъжен ли е да конституира всички нейни наследници по смисъла на чл. 227 ГПК, или следва да конституира само някои от тях, като приеме, че за другите това не е необходимо, защото същите вече участват в процеса на друго основание? Нарушава ли се правото на участие в процеса и правото на защита на страната, която не е конституирана, като правоприемник по смисъла на чл. 227 ГПК на починала страна, но е участвала в процеса на свое лично основане? Твърди се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но не е формулиран въпрос по него, а е посочена съдебна практика, която касаторката счита за относима и несъобразена от въззивния съд. Ответникът по касация Д. К. К., като наследник на починалия в хода на производството на 07.04.2018 г. съделител К. Д. К. и ответницата М. Н. С., като наследник на починалата в хода на процеса В. Д. Ш. оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като твърденията на касаторката не кореспондират на съдържанието на основното решение, в което е допусната очевидна фактическа грешка, поправена с второто решение. Оспорва се твърдението за противоречие с цитираната съдебна практика. Останалите съделители не вземат становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото във втората фаза на делбата е установено: С влязло в сила на 24.02.2020 г. Решение № 147/14.03.2017 г. по гр.д. № 543/2016 г. на ЯРС, поправено с Решение № 223/12.04.2017 г. на ЯРС е допусната делба на осем имота между съделители при квоти, както следва: за В. Д. Ш. - 10/80 ид.ч., за К. Д. К. - 10/80 ид.ч., за М. Н. С. - 5/80 ид. ч., за С. Н. С. -5/80 ид.ч., за Ц. А. П. - 4/80 ид.ч., за В. А. А. - 3/80 ид.ч. и за „Елана Агрокредит“ АД-София, ЕИК 175308436 -43/80 ид.ч. Искът за делба е отхвърлен по отношение на А. А. М.. На 28.02.2022г. е починал съделителя Ц. А. П.. Съгласно удостоверение за наследници с изх.№ 74/14.04.2022г. негови наследници са Ц. А. А. и В. А. А.. С Определение №260039/15.04.2022 г. ЯРС е заличен като страна Ц. А. П. и е конституиран наследника му Ц. А. А., като е констатирано в мотивите, че другата наследница В. А. А. е страна по делото - ответник и участва в производството. Назначен е служебен защитник на новоконстиуирания съделител Ц. А. А. поради невъзможност да бъде намерен на известните адреси по делото – адвокат Ж. К., която го е представлявала и е изразявала становища относно начина на извършване на делбата. Делбата е извършена от РС чрез разпределение по чл. 353 ГПК. Относно този способ не е имало възражения във въззивната жалба. Няма оплаквания и в касационната жалба. На страница 2 от решението на РС изрично е възпроизведено становището на пълномощника на съделителя Ц. А. А. относно способа за извършване на делбата. Посочена е в мотивите и дължимата от него част от сторените само от съделителя М.С. разноски за делбата в размер на 300 лв. За тези разноски е постановен и осъдителен диспозитив, с който е осъден Ц. А. А.. В мотивите и диспозитива на решението обаче е предоставен дял на Ц. А. П. вместо на наследниците му и той е осъден да плати държавна такса в размер на 246,12 лв.. По молба, подадена от М. Н. С. и Д. К. К. оспорена от В. А. А. е постановено Решение № 260007/20.11.2023 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №260005/04.08.2023 г., като навсякъде в диспозитива на решението вместо „възлага в собственост на Ц. А. П., с ЕГН-[ЕГН], с дял, съответстващ на квота 4/80 идеални части, на стойност 6152.91 лв., състоящ се от Нива с площ от 6.153 дка, V категория в местността „Д.", съставляващ ПИ с идентификатор №*** по плана за земеразделяне на [населено място]“ е постановено да се чете „възлага в собственост на Ц. А. А. и В. А. А. дял, съответстващ на квота 4/80 ид.ч., на стойност 6152.91лв., състоящ се от Нива с площ от 6.153 дка, V категория в местността „Д.", съставляващ ПИ с идентификатор №*** по плана за земеразделяне на [населено място]“. Предмет на въззивно обжалване са били и двете решения – за извършване на делбата и за поправката му поради допусната очевидна фактическа грешка. Въззивният съд е приел, че решението по извършване на делбата не е недопустимо, защото в производството са участвали реално наследниците на починалия в хода на процеса. За неоснователен е приет довода, че решението е постановено спрямо починало лице, защото РС се е позовал на становището на новоконституирания наследник и е разпределил припадащите се разноски на наследниците на Ц. А. П., като в диспозитива за тях е осъден наследница Ц. А. А., т.е. налице е ясно формирана воля, чието изразяване в част от диспозитива е неправилно. Записването на името на наследодателя в диспозитива при изложените мотиви и частта от диспозитива за разноските, дължими към друг съделител е преценено от въззивния съд като достатъчно, за да се приеме наличие на очевидна фактическа грешка, която е поправена по реда на чл. 247 ГПК с второто решение. Без значение е кога е поискана поправка на ЯФГ, защото закона не определя срок, а съдът може и служебно да поправи допусната от него ЯФГ. За неоснователни са приети и оплакванията за нарушение на чл. 227 ГПК при конституиране на наследниците на Ц. А. П.. Неконституирането изрично на на В. А. А. в Определение №260039/15.04.2022 г., която е посочена като наследник заедно с Ц. А. А. не е преценено като процесуално нарушение, водещо до недопустимост на решението или нищожност на делбата, защото тя е била страна в производството и до този момент. Конституиран е само неучаствалия до този момент наследник, но е посочена и касаторката като такава. Съдът се е позовал на Решение № 50258/11.09.2023 г. по гр.д.№ 3800/2021 г., IV г. о., на ВКС, в което е прието, че с определението за конституиране съдът не разрешава спор относно това, кой е действителният правоприемник на починалата страна, а само констатира факта на настъпилото правоприемство, поради което действителният правоприемник не губи правата си на такъв, ако съдът погрешно е конституирал друго лице, вместо него, т.е. в случая е от значение реално участието на правоприемниците, гарантирано с призоваването им като страна по делото, което по настоящото дело е безспорно осъществено. В. А. А. е участвала в производството, получила е имуществени права като наследник на Ц. А. П., подала е въззивна жалба срещу решението за извършване на делбата и за поправката му. Затова делбата не е извършена в хипотезата на чл. 75, ал.2 ЗС и оплакването е прието за неоснователно. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран, по отношение на правосубектни страни и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Въззивното решение не е постановено срещу починала страна и не е недопустимо на това основание. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. По първият въпрос формулираната хипотеза не кореспондира на мотивите към решението на РС. Грешката не е допусната при формиране на волята – определен е дял, който да бъде разпределен на наследници на Ц. А. П., но в диспозитива на решението е посочено неговото име. С решението за поправка е посочено да се четат имената на наследниците му. Касаторката не оспорва способа, по който е извършена делбата и начина на разпределение. Следователно твърдението, че волята на съда е грешно формирана е голословно. Решението не е постановено в противоречие с Решение № 50055 от 29.05.2023 г. по т.д.№ 2018/2022г. на ВКС, І гр.о., в което възможните явни фактически грешки не са изчерпателно изброени. Така поради това, че въпроса не е определящ за изхода от спора при заявените оплаквания в подадената касационна жалба и защото не е доказано противоречие със съдебната практика, по първия въпрос не се допуска касационно обжалване. Втория въпрос не кореспондира на данните по делото и конкретно на мотивите на решението на РС по извършване на делбата – наследникът е посочен в мотивите и в диспозитива на решението, макар и не навсякъде, където е било необходимо. В процесуалния закон няма императивни правила как да се „третира починалата страна като процесуално неправосубектна“. Поради това втория въпрос е неотносим към изхода от спора. По третия въпрос, съдът не констатира противоречие със съдебната практика, включително цитираната от съда, тъй като и двамата наследници на починалия са били страни в делбеното дело след смъртта на наследодателя си, реализирали са процесуалните си права и са получили като резултат имуществен дял, който съдът е приел, че се полага на него. С това е спазено изискването за конституиране на наследниците. Формулираният въпрос по никакъв начин не се отразява на изхода от спора, поради което по него не се допуска касационно обжалване. Касаторката не посочва как, ако беше посочена в определението по чл. 227 ГПК изрично като новоконституирана, въпреки че и към този момент е страна в процеса, това ще се отрази на крайния резултат. В изложението към касационната жалба е посочено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но по това основание не е формулиран правен въпрос, който да е определящ за изхода от спора. Допускането до касационно обжалване по правен въпрос с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е едно основание, е налице, когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагане на правна норма или правен институт, които са непълно или неясно уредени и за разкриване на точният им смисъл е необходимо формиране на съдебна практика за тълкуването им, или когато има съдебна практика, но е неактуална или противоречива. Касаторката не формулира правен въпрос. Сочи съдебна практика – определение № 544 от 25.11.2011г. по гр.д.№ 436/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о. Следователно не са доказани предпоставките на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че въззивното решение не е в противоречие и с определение № 544 от 25.11.2011г. по гр.д.№ 436/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о. То е издадено в производство по чл. 274, ал.2 ГПК, а не в касационно производство. Приетото от съда не е по отговор на въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Съдът е констатирал, че са накърнени права /не спазване на срок за обжалване на решение/ на наследница на починала в хода на производството страна, която е била страна по спора и на друго основание. По настоящия спор касаторката не посочва какви нейни права са накърнени от това, че с определението по чл. 227 ГПК тя не е посочена като новоконституирана, а е посочено, че е наследник, който вече е страна на друго основание. Правата й за участие в производството не са накърнени и е взела активно участие в откритите съдени заседания, уважавани са искания на пълномощника й за отлагане на делото, обжалвала е решението на РС, получила е в резултат на поправката на ЯФГ, заедно с другия наследник дела, който е щял да получи наследодателя й, не оспорва способа, по който е извършена делбата и начина на разпределение. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт, без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3, и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по касация Д. К. К. и М. Н. С. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ изплатен размер 500 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение