Определение № 10 от 07.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4873/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 15.08.2018г, постановено по ч.гр.д. № 602/2018 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба против определение от 29.05.2018 г., постановено по гр.д. № 856/2018г. на РС Благоевград за оставяне без разглеждане иска на В. К. срещу Прокуратура на РБ с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Частният жалбоподател – В. Г. К., чрез процесуален представител, поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Моли същото да бъде отменено като неправилно - постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон при подробно изложени в жалбата съображения, като бъде даден ход на исковата му молба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне. Производството е било образувано по искова молба от В. Г. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца обезщетение в размер на 25 000 лв. за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Установено е, че със заявление №РС-16-288/25.07.2016г., ищецът е отправил искане по реда на Глава трета „а“ ЗСВ, вследствие на което е стартирана административна процедура за обезщетение за вреди, като същата е приключила с Констативен протокол, в който е констатирано, че подаденото от ищеца заявление не подлежи на разглеждане по реда на Глава трета „а” т ЗСВ на основание чл.60а, ал.4 от Закона за съдебната власт. Установено е, че наказателното производство, от което ищецът твърди, че е претърпял вреди, е приключило с окончателен съдебен акт на 26.09.2013г., а заявлението до ИВСС по реда на Глава трета „а“ ЗСВ е изпратено на 22.07.2016г., поради което същото е прието за недопустимо, като просрочено и не е постановен акт по същество по заявлението, с който да бъде уважено искането за заплащане на обезщетение, т.е. позитивен акт, нито акт с който е отхвърлено заявлението като неоснователно, т.е. негативен. При така установените данни първоинстанционният иск е оставил без разглеждане исковата молба като недопустима. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е възприел изводите му за недопустимост на производството. Изложил е съображения за това, че когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице откаже да разгледа заявлението, било като подадено след срока по чл.60а, ал.4 ЗСВ, каквато е хипотезата в настоящето производство или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда на чл.197 АПК, а исковият ред се прилага само след изчерпване на административната процедура - ако се отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази процедура, или поради своята небрежност я компроментира с нередовно, или просрочено заявление. В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за спора: налице ли е проведена и приключила процедура по Глава трета”А” ЗСВ когато Министъра на правосъдието откаже да разгледа заявление подадено след срока по чл.60а, ал.4 ЗСВ, явява ли се релевантно за делото обстоятелството кога е започнал да тече и е изтекъл шестмесечния срок предвиден в чл.60а, ал.4 ЗСВ и определящо ли е това за допустимост на иска по чл.2б ЗОДОВ и представлява ли индивидуален административен акт протоколът, с който е отхвърлено заявление на молителя по Глава трета „а” ЗСВ и съответно същият подлежи ли на обжалване по реда на чл.197 АПК. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че поставените от жалбоподателя въпроси на обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното определение. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз както в цитираното от въззивния съд определение от 05.01.2018г. по гр.д.№2643/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., така и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 11.04.2016г. по гр.д.№5721/2015г.,ІІІ г.о. на ВКС. В същата се приема, че съгласно втората алинея на чл.8 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета „а” ЗСВ, като предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две - държавата и пострадалия. Посочва се, че същото разрешение на въпроса следва и практиката на Върховния административен съд, изяснила естеството на производството по Глава трета „а” ЗСВ при упражняването на съдебно-административен контрол върху актовете на Министъра на правосъдието или овластени от него лица в случаите на постъпили заявления по чл. 60а ЗСВ, оставени без разглеждане. (опр.№2665/2014г по адм.д №2489/14г. на ВАС, VІ отд.,опр.№890/2014 по адм.д. №740/2014г на ВАС, VІ отд), т.е. когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице откаже да разгледа заявлението, било като подадено след срока по чл. 60а, ал.4 ЗСВ или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда чл. 197 АПК. В случая не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както и на специалният критерии на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване, тъй като както правилно е прието в обжалваното определение гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт. Предвид изложените съображения съдът: