Определение № 266 от 03.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4018/2016 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. М. Б. срещу определение № 1034 от 29.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1403/2016 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 08.12.2016г. по гр. д. №1419/15 г. на Софийски градски съд, с което е била върната на основание чл.280, ал.2, т.1 ГПК касационната жалба на В. М. Б. срещу въззивното решение по същото дело. Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е невалидно, недопустимо и неправилно. Съдът не обсъдил процедурното основание за отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба, а именно – обстоятелството, че първоинстанционното решение е посочено като пример за противоречива практика от О. по образуваното Тълкувателно дело №2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Затова делото следвало да бъде разгледано по същество от ВКС след постановяване на тълкувателното решение. Спорът бил от значение е за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като ВКС следвало да даде отговори на материалноправни въпроси, свързани най-общо със съотношението между Конституцията на Република България, Закона за Енергетиката и Закона за защита на потребителите. Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Развива становище за правилност на решението по съществото на правния спор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Тя е насочена срещу съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на касационно обжалване. Производството, в което се постановяват определенията по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, е двуинстанционно. При старата редакция на чл.274, ал.2 ГПК определенията по чл.274, ал.1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, подлежаха на обжалване пред ВКС, чийто акт е окончателен. При новата редакция, действаща след измененията с ДВ бр.50/2015г., този тип преграждащи определения подлежат на обжалване пред апелативния съд, с което инстанционният контрол е изчерпан. Частните жалби срещу тези определения на апелативния съд са недопустими и се оставят от ВКС без разглеждане. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение №26/11.02.2016г. по ч.гр.д.№306/2016г. на ІІ ГО; определение №343/22.12.2015г. по ч.гр.д.№5970/2015г. на ІІ ГО; определение №362/27.07.2016г. по ч.т.д.№1522/2016г. на І ТО и др. В настоящия случай преграждащото разпореждане от 08.12.2016г. по гр. д. №1419/15 г. на Софийски градски съд, с което е била върната като недопустима касационната жалба на В. М. Б. срещу въззивното решение по същото дело, е било обжалвано пред Софийския апелативен съд, който се е произнесъл с определение № 1034 от 29.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1403/2016 г. Това определение е окончателно, поради което частната касационна жалба срещу него е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение