Определение № 364 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 699/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ и Р. В. Попов срещу решение №.12019/24.09.20 по г.д.№.4568/19 на АС София, 8с. - с което, след частична отмяна на решение от 13.06.19 по г.д.№.12771/15 на СГС, 19с., от Р. В. Попов е отнета в полза на държавата сумата 1750лв., представляваща парична равностойност на придобити и отчуждени от него през проверявания период 15.05.03-15.05.13 дружествени дялове от капитала на „Петков и Попов Продакшън“ООД на основание чл.72 вр. с чл.59 ал.2 т.5 и чл.63 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.151 вр. с чл.148 ал.2 т.6 и чл.142 ал.1 ЗПКОНПИ - като в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено. КПКОНПИ оспорва решението в отхвърлителната му част, а Р.Попов - в частта, с която искането по чл.75 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ е уважено. Ответните страни „Малди“ЕООД, Р. В. Попов и М. В. П. оспорват жалбата на КПКОНПИ, а комисията - тази на Р. Попов. Касационните жалби са подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.75 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, но съгласно пар.5 ал.2 /нов ДВ бр.1/19/ ЗПКОНПИ неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон. Доколкото тази разпоредба е процесуална, с новия закон не се преуреждат материалните предпоставки, обуславящи възникването на предявеното потестативно право - поради което всички правопораждащи юридически факти трябва да се подведат под приложимите материалноправни норми, уредени в отменения ЗОПДНПИ. Съдът е посочил, че предпоставките за възникване на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, са следните: 1/ лицето - с което останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период, да е привлечено като обвиняем за престъпления, попадащи в обхвата на чл.22 ал.1 от закона; 2/ през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на пар.1 т.7 ДР на закона – при несъответствие между имущество и нетен доход, надвишаващ 250000лв. за целия проверяван период /в редакцията на нормата към релевантния момент – проверяваният период е от 2003 до 2013г. – т.е. преди изменението на тази правна норма през 2016г./; 3/ въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник – като съгласно определителната норма на чл.21 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице /над 250000лв. – изменението на материалноправната норма, уредена в пар.1 т.7 ДР, с ДВ бр.103/16, действа ex nunc /; 4/ имуществото да е придобито в срока по чл.27 ал.3 от закона – в период от 10г. назад от предявяването на иска, 5/ то да не е придобито със законен източник на средства. Първите четири предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца /чл.154 ал.1 ГПК/, а ответникът трябва да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход. Въззивната инстанция се е позовала на задължителната практика на ВКС /реш.№.97/18.05.18 по г.д.№.3224/17, ІV ГО, реш.№.137/2.11.18 по г.д.№.2507/17, ІV ГО, реш.№.83/20.07.20 по г.д.№.4939/17, ІV ГО, реш. №.147/16.09.19 по г.д.№.1998/18, ІV ГО/ в тази връзка и е обобщила възприетите в нея принципни постановки, от които е изхождала при разрешаването на спора. Приела е, че ответникът Р. Попов е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.212 ал.5 вр. с ал.1 и чл.26 ал.1 НК /през времето 27.02.09-27.04.10 (част от проверявания в административното производство период) при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи пред административни органи при Община Садово е получил без правно основание сумата 1044999,60лв. с намерение да я присвои – като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай/. Отразила е, че тъй като сумата 1044999,60лв. е част от фактическия състав на престъплението, за което ответникът е признат за виновен, тя представлява съставомерен елемент от престъпното деяние – поради което гражданският съд е обвързан от присъдата в тази й част – а именно, че ищецът е присвоил тази сума /получил я е без правно основание с намерение да я присвои/, като тя реално е постъпила в неговия патримониум; с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, обаче, следва да се приеме, че ищецът е присвоил сумата, посочена в исковата молба /263540лв./ при извършване на процесното престъпление – т.е. тази сума реално е постъпила в неговия патримониум /което и не се оспорва от ответника/. Когато част от доходите са от престъпен източник и това обстоятелство е установено с влязла в сила присъда, какъвто е настоящия случай, те трябва да се изключат при формирането на нетния доход по пар.1 т.5 ДР на закона – но да се включат в имуществото по пар.1 т.1 ДР на закона - тъй като са придобити от ответника през проверявания период и са били включени в неговия патримониум /реш.№.97/18.05.18 по г.д.№.3224/17, ІV ГО/. Обстоятелството, че пострадалото лице от престъпното деяние, чийто предмет представляват процесните присвоени суми 263540лв., притежава право на иск за тяхното връщане, е ирелевантно при преценката дали е налице значително несъответствие по смисъла на пар.1 т.7 ДР на закона /а и не е постановена конфискация по наказателен ред/. Съдът е формирал извод, че всички доходи, приходи и източници на финансиране на ответното семейство през проверявания период възлизат на 336975,69лв. Същевременно всички обичайни и извънредни разноски са в размер на 358839,98лв. - или нетните доходи по смисъла на пар.1 т.4 ДР на закона възлизат на отрицателна величина -21864,29лв. От друга страна, стойността на имуществото по пар.1 т.1 на ответното семейство през проверявания период е 411085,98лв. При това положение е прието, че е налице превишаване на придобитото през проверявания период имущество и нетния доход по смисъла на пар.1 т.5 ДР /-21864,29лв./ с 432950,27лв. – поради което е налице значително несъответствие по смисъла на пар.1 т.7 от ДР /над 250000лв. – за релевантната редакция/. С оглед на това е установена първата предпоставка, обуславяща основателността на предявените искове. Прието е и, че предвид законовата презумпция, че незаконно е това имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, е налице разместване на доказателствената тежест – като процесуалното задължение за установяване, че придобитото имущество през проверявания период, за което се установява значително несъответствие по смисъла на пар.1 т.7 ДР от закона, е от законен източник, принадлежи на ответниците; те трябва да докажат причинно-следствена връзка между придобивното основание и законния източник на финансиране за придобиване на съответното имуществено благо. Същевременно, за да се постигне целта на чл.1 ал.1 ЗОПДНПИ – да се лиши проверяваното лице от материалните блага, придобити с незаконни средства, на отнемане подлежат само имуществени блага, които са налични към края на поверявания период /вкл. налични парични средства по банкови сметки/. Когато са прехвърлени на свързан с проверяваното лице по смисъла на чл.65 от закона правен субект, те се отнемат от това лице, а в случай, че имущественото благо не е налично или е отчуждено възмездно в полза на трети добросъвестни лица /с аргумент от обратното основание от чл.64 т.2 от закона/, се отнема паричната му равностойност – арг. от чл.72 от закона. Съгласно чл.70 в случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество. Съдът е посочил и, че дяловете, които съдружникът е изплатил при учредяване на капиталово търговско дружество, респективно които е придобил впоследствие, изразяват съотношението на неговото имуществено участие в капитала на съответното ООД, а размерът на дружествените дялове се определя от дела на всеки съдружник в капитала; дружественият дял се различава от дела в капитала /който е постоянна величина/ и представлява обособено имущество по смисъла на чл.63 ал.1 от закона, който е годен обект на разпоредителни сделки. Дружественият дял притежава определена парична еквивалентност, поради което при отнемането му в полза на държавата тя би могла да упражнява правата на съдружника, включени в съществуващото членствено правоотношение, и да се разпореди с него. Поради това, ако проверяваното лице не се е разпоредило с дружествения дял, именно той подлежи на отнемане – а не се присъжда неговата равностойност /реш.№.287/16.10.15 по г.д.№V2832/15, ІV ГО/. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметки на проверяваното лице или лицата по чл.63-67, не подлежат на отнемане – те се считат за преминали през имуществото на проверяваното лице. Съобразявайки изложените по-горе принципни постановки, въззивната инстанция подробно е посочила кои имущества и защо не могат да бъдат отнети – а именно, доколкото същите не са налични - а преминали средства, разход и невложени в друго имущество, или например поради това, че се претендира равностойност на дружествени дялове – при положение, че не се твърди, че те са отчуждени през проверявания период, напротив – при проверка в електронния ТР при АВ се установява, че от момента на учредяване на търговските дружества до настоящия момент те са собственост на М. П. - поради което може да бъде отнето това обособено имущество по смисъла на чл.62 от закона, а не тяхната равностойност - но съдът не е бил сезиран с такова искане. Същевременно, във връзка с останалото имущество е прието, че при установяване на значително несъответствие по смисъла на пар.1 т.7 от закона последният презумира, че е налице обосновано предположение за придобиване на имуществото от незаконен източник – арг. от чл.21 ал.1 и ал.2, и ответникът следва да установи конкретен законен източник за придобиване на съответното имуществено благо – т.е. за съответното имуществено обогатяване. Тъй като в процеса не е изяснено с какви парични средства - т.е. дали със законен източник - са придобити записаните от ответника Р. Попов дружествени дялове от капитала на „Петков и Попов Продакшън“ООД при тяхното отчуждаване през проверявания период, следва да се присъди равностойността им - по пазарна цена. Не е спорно, че тяхната пазарна стойност към момента на прехвърлянето им възлиза на номиналната им стойност - поради което е намерено, че тази сума следва да се отнеме в полза на държавата. При това положение е формиран краен извод, че основателна е единствено претенцията за отнемане на сумата 1750лв. - парична равностойност на придобити и отчуждени от Р.Попов през проверявания период дружествени дялове от капитала на „Петков и Попов Продакшън“ООД. Поради това в тази част първоинстанционното решение е отменено и искът е уважен, а в останалата – отхвърлителна част, първоинстанционният акт е потвърден. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът КПКОНПИ се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ /отм./ЗППКОНПИ, постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми, за които не се установява законово основание или източник, но неналични в края на проверявания период, и подлежат ли на отнемане в полза на държавата получените суми по кредити, погасени от лицата без да е налице законен източник /произход на средства за погасяване, които средства са неналични в края на проверявания период?“; 2.“Може ли да бъде постановено отнемане от ответника в полза на държавата по реда на ЗОПДНПИ/отм./ ЗПКОНПИ на сума, представляваща парична равностойност на налични към момента на внасяне на исковата молба дружествени дялове от капитала на юридически лица?“. Касаторът Р. Попов се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Какъв е редът за признаване на поредността на извършените разходи при извършен анализ на движението на паричните потоци на проверяваното лице според момента и периода на извършване – дата, месец, година или годишна база, съгласно трайната порочна практика на КОНПИ?“; 2. „Следва ли разходите за придобиване на имущество-дружествени дялове, да се отчитат като разход към момента на извършването им /дата, месец, година/ или на годишна база с другите признати разходи?“; 3.“Допустима ли е конфискацията на парична равностойност на придобити и отчуждени от Р. Попов дружествени дялове през проверявания период 15.05.13-15.05.13 и конкретно на дружествените дялове от капитала на „П. и П. Продакшън“ООД при неизяснени и разграничени разходи на база документална обоснованост през проверявания период?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. По жалбата на КПКОНПИ: Във връзка с първия въпрос е установена задължителна практика, цитирана и във въззивното решение /реш.№.97/18.05.18 по г.д.№.32224/17, ІV ГО, реш.№.83/20.07.20 по г.д.№.4939/17, ІV ГО, и др./, съгласно която на отнемане по реда на този закон подлежи налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица; имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него: ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата. Въззивният съд сам се е позовал на тази практика и я е съобразил при постановяване на решението си. Поради това не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, разяснено с т.4 на ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК на ВКС. Аналогичното важи и относно втория въпрос. Налице е формирана и трайно следвана задължителна практика на ВКС /реш.№.137/02.11.18 по г.д.№.2507/17, ІV ГО, реш.№.129/08.06.15 по г.д.№.5562/13, IV ГО, реш. №187/26.07.11 по г.д.№1557/10, ІІІ ГО, реш.№.83/20.07.20 по г.д.№.4939/17, ІV ГО, както и цитираната по-горе/, съгласно която искът на комисията по принцип е за реално отнемане на налични към момента на предявяването в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления. Предвид така установения принцип е и възприетото конкретно разрешение относно дружествените дялове - което настоящият състав споделя - че при налични дружествени дялове, комисията би могла да претендира отнемане на самите дялове /които съставляват обособено имущество, което може да бъде предмет на наследяване и разпоредителни сделки/, а не тяхната равностойност /реш.№.287/16.10.15 по г.д.№.2832/15, ІV ГО/. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Доколкото касаторът КПКОНПИ се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са ясни и подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. По касационната жалба на Р. Попов: Първите два въпроса не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка. Предвид изложеното те са неотносими и не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Горепосоченото важи и за третия въпрос - който също не удовлетворява изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за правен въпрос. Същият не е общ и абстрактен, какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен въпрос по делото, свързан с фактите и обстоятелствата на случая. Неговият отговор може да се даде след анализ на доказателствата - при решаване на спора по същество, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция на жалбите по критериите на чл.280 ГПК. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация, респективно по отношение на него не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,