Определение № 229 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4676/2016 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 339 от 28.06.2016г. по в.гр.д. № 316 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 10 от 4.01.2016г. по гр.д.№ 527/2015г. на Районен съд Елин Пелин като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени разноски.

Като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя следните обединени въпроси, по които желае да се допусне касационно обжалване:

1. Какво представлява „преместване” на предприятието в друго населено място, по смисъла на чл.328 ал.1 т.7 КТ и изчерпва ли се с преместване на машините и работниците? Какво е съдържанието на понятието „изричен отказ” и дали липсата на изричен писмен отказ на работника представлява съгласие по смисъла на закона и в какъв срок следва да същото да бъде дадено? Как може да бъде принуден работника да изрази изричен отказ?

2. Защо се счита преместването за симулативно, след като няма работници на площадката в [населено място], а са назначени други на съществуващата от 2011г. площадка в [населено място] с цел съсредоточаване на производството за обединяване на дейността на дружеството?

3. Как трябва да бъде изразено съгласието за последване на предприятието от площадката в [населено място] в тази в [населено място], след като работниците са отказали да последват предприятието, което е станало причина работодателят да назначава необучени работници и докато се обучават производството е спряно за два месеца?

4. Какъв е разумният срок за изразяване на съгласие за последване на предприятие при липса на нормативно определен такъв и по какви критерии следва да се определи размера му?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 920лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор от 16.10.2016г. за правна защита и съдействие.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Ищецът е заемал, считано от 14.10.2013г., длъжността „Машинен оператор дървообработване”, в [фирма].

Със заповед № 46 от 26.05.2015г. на управителя е наредено преместването на цялостната дейност на дружеството, считано от 27.05.2015г. от производствената площадка в [населено място] в тази в [населено място], собственост на [фирма] [населено място]. Във връзка с това работодателят е връчил на същата дата /26.05.2015г./ писмо-уведомление на работника и му е предложил да го последва. Даден е срок за изразяване на положително становище до 27.05.2015г., след което ще се счита, че е налице отказ.

Със писмено становище с вх. № 62 от 27.05.2015г. ищецът е изразил принципно съгласие, при условие, че бъдат договорени условия с трудово-осигурителен и социално-битов характер /заплащане, транспорт, медицинско обслужване/ и сключено споразумение.

Последвало е уведомление /с № 173 от 27.05.2015г./от работодателя, че считано от 28.05.2015г. мястото на работа е в [населено място], при описан график на работа, като няма да бъдат осигурени превоз и жилище.

Според показанията на всички разпитани по делото свидетели за периода 28.05.2015г. - 1.06.2015г., предприятието е било заключено, работниците се явявали на работа, но са били пред оградата.

Със заповед № 77 от 1.06.2015г. на управителя на дружеството е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.328 ал.1 т.7 КТ. За периода от 27.05.2015г.- 10.06.2015г.на същото основание са прекратени трудовите правоотношения с общо 56 работници и служители.

Със заключение на приета пред въззивната инстанция експертиза е установено, че /след 2.06.2015г./ са преместени само малка част от използваните от работодателя машини и съоръжения от площадката в [населено място]. /Според преброяване на докладчика от поименно посочените общо 114 машини, само 18 броя са преместени/. Понастоящем производството е в ход и се изработват същите изделия. С част от уволнените работници са сключени нови трудови договори.

При тези факти, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния за незаконосъобразност на извършеното уволнение поради липса предпоставките по чл. 328 ал.1 т.7 КТ – не е доказано преместване на осъществяването на дейността на предприятието /материално-техническата част и работници и служители/ и не е налице изразен отказ на ищеца да последва предприятието /няма категоричен и недвусмислен отказ да последва предприятието/.

При тези данни, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като вторият и третият от поставените от касатора въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допустимост /те са фактически, а не правни/ и за всички не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съображенията:

Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В конкретният случай – вторият и третият поставени от касатора въпроси /защо се счита преместването за симулативно и как трябва да бъде изразено съгласието за последване на предприятието от площадката в [населено място] в тази в [населено място]/ са фактически, изискват обсъждане на конкретно установените факти и преценка на ангажираните по делото доказателства, което настоящата инстанция, в това производство, не може да прави.

По останалите два въпроса – касаещи предпоставките, при които следва да се извърши уволнението по чл.328 ал.1 т.7 КТ /преместване на предприятието и отказ на работника/ – не е налице противоречие в теорията и практиката. Няма „преместване” на предприятието по смисъла на закона, ако не е изцяло преместена осъществяваната дейност, включваща както материално- техническата част /машини,съоръжения, материали/, така и трудовата сила /работниците и служителите, които осъществяват дейността/. Частичното преместване на незначителна част от съоръженията не е достатъчно, когато то не възпрепятства продължаване на осъществяване на дейността.

Само по себе си – преместването в друго населено място – не дава основание на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника. Той е длъжен да му предложи да го последва и може да уволни работника само ако той откаже да приеме предложението. Отказът трябва да е ясен, категоричен и недвусмислен. Законодателят не е посочил форма и срок за изразяване на отказа. Същият – при спор - подлежи на установяване от работодателя. Тези принципни постановки са напълно, ясно и безпротиворечиво установени в закона, практиката по тях не е спорна и не са настъпили промени в законодателството и обществените условия,налагащи други разрешения или осъвременяване на тълкуването, за да се счете, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /вж. т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.

С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 920лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК