Определение № 926 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2885/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. И., чрез адв. Д. П. срещу решение № 394 от 29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 354/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 649/14.06.2021 г., постановено по гр.д. № 10252/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е отхвърлен искът на К. С. И. срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Държавата не е собственик на ПИ с идентификатор № ..... по КК на [населено място] с площ от 311 кв.м.

Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Позоваването в акта за държавна собственост на общо нормативно основание за трансформиране на земята в държавна представлява ли годно придобивно основание?

2.Актовете за държавна собственост имат ли правопораждащо действие по отношение правото на собственост?

Касаторът поддържа, че по тези правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 15/19.02.2016г. по гр.д. № 4705/2015г. на ВКС, второ г.о.; решение № 271/30.10.2012г. по гр.д. № 477/2012г. на ВКС, второ г.о.; решение № 67/16.06.2017г. по гр.д. № 3533/2016г. на ВКС, второ г.о. и решение № 269/03.08.2012г. по гр.д. № 643/2011г. на ВКС, първо г.о.

От ответника по касационната жалба е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска, въззивният съд е посочил, че при предявения отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ответника Държавата е да докаже, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния имот/, а едва след това ищецът следва да докаже фактите, изключващи това право.

Съдът е приел, че е безспорно по делото, а се и установява от събраните писмени доказателства, че с влязла в сила присъда е конфискуван в полза на Държавата имот - 1/2 ид. ч. от лозе - овощна градина, цялото на площ от 6, 8 дка, находящи се в м. „Св. Н.“ № 87, землище В., с което е създадена съсобственост между Държавата и другите съсобственици - физически лица, тъй като конфискацията е един от установените в закона способи за придобиване на вещни права от Държавата. С решение от 07.12.1962 год. по гр. дело № 538/1962 год. по описа на Варненския народен съд, при извършването на делбата на съсобствените между Държавата и С. и С. М. имоти, вкл. и на лозе - овощна градина, цялото от 6, 8 дка, находящо се в м. „Св. Н.“ № 87, землище В., в дял на Държавата е поставен имот, представляващ дял първи от вариант трети от заключението на в. л. инж. С. от 17.11.1962 г. - лозе от 2500 кв. м. Влязлото в сила решение по извършването на делбата, с което в дял на съделител е поставен конкретен имот има вещноправно действие и легитимира като собственик съделителя, в чиито дял е поставен имотът. Направен е извод, че с влизането в сила на решението по извършване на делбата Държавата се легитимира като собственик на поставения в неин дял имот - лозе-овощна градина от 2 500 кв. м., находящо се в м. „С. Н.“ № 87, землище В..

Въз основа заключенията на вещото лице по допуснатите основна и допълнителни съдебно- технически експертизи е прието за установено, че по кадастралния план от 1956 година, попълнен с новообособените при делбата имоти, поставеният в дял на Държавата имот е с пл. № 2014А, както и че процесният имот с идентификатор ...... по КК на [населено място], попада в границите на бившия имот с пл. № ..... по КП от 1956 год. (след попълването на плана). Съдът е посочил, че по делото няма доказателства, от които да се установи, че след придобиването от Държавата на собствеността върху имот с пл. № 2014А по КП от 1956 год. (част от който имот е и процесният имот) до настоящия момент този имот е променил собственика си.

Изложени са мотиви, че в тежест на ищеца е да докаже правоизключващото си възражение за изтекла в негова полза придобива давност в периода от 2005 г. до датата на предявяване на иска - 24.08.2020 г. Въз основа показанията на разпитаните свидетели П. и Н. е прието за установено, че от около 15 години ищецът обработва място от около 300-500 кв. м. на [улица]в [населено място], „на Бризовете“, над филиала на Ш. университет. В мястото от около пет- шест години ищецът имал поставени пчелни кошери, засадил е и плодни дръвчета - ябълки и вишни. Направен е извод, че давността в полза на ищеца е започнала да тече от 2005 г., но до датата на предявяване на иска в съда - 24.08.2020 г. не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок, предвид наложения мораториум с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., последна редакция бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г. Съгласно същата давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост - спира да тече за периода от 01.06.2006 г. до 08.03.2022 г., когато е влязло в сила решение № 3 от 24.02.2022 г., постановено по к.д. № 16/2021 г. по описа на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна. С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не се засяга досегашният й ефект. Прието е, че към настоящия момент не е изтекъл изискуемият съгласно член 79 от ЗС десетгодишен давностен срок и ищецът не е могъл да придобие имота въз основа на давностно владение.

В заключение е направен извод, че собственик на процесния имот е Държавата, въз основа на влязлото в сила решение от 07.12.1962 год. по гр. дело № 538/1962 год. по описа на Варненския народен съд. Ищецът не е придобил собствеността върху имота на твърдяното от него придобивно основание - придобивна давност с начало на владението от 2005 г., което да изключва правото на собственост на Държавата.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице поддържаното от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси.

Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде поставен правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда, като непосочването от касатора на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК два въпроса не са правни такива по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, защото не са във връзка с приетата от въззивния съд за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. За да отхвърли иска въззивният съд не е приел, че ответната страна основава правата си на акт за държавна собственост и не е направил извод, че този акт има правопораждащо действие, както и не е признал права на Държавата въз основа на акт за държавна собственост, в който не е посочено конкретно придобивно основание. Въззивният съд по ясен и недвусмислен начин е посочил, че вследствие на конфискация на 1/2 ид.ч. от недвижим имот е възникнала съсобственост на Държавата с физически лица, която съсобственост е прекратена с извършването на съдебна делба, че с влязлото в сила решение по извършване на делбата в дял на Държавата е поставен недвижим имот, в който попада и спорният имот и именно влязлото в сила решение легитимира ответника като собственик на спорния имот. Прието е също, че от 2005г., когато ищецът твърди, че е установил владение върху имота, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал.1 ЗС срок от десет години, предвид наложения мораториум с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. Във връзка с решаващите изводи на съда относно придобиването на правото на собственост от ответника и недоказаност на твърдението на ищеца, че е придобил имота на основание давностно владение, започнало от 2005г., правни въпроси не са поставени.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение- съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. ВКС намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение