Определение № 116 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба от „ Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност, чрез синдика П. А. Б. – К., за отмяна на решение № 55 от 20. 05. 2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на ВКС, 1 г.о., с което, след частична отмяна на решение № 1252 от 16. 06. 2020 г. по гр. д. № 5117/2019 г. на САС, 14 с-в, е признато за установено, по предявения от В. И. С. против „Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност, гр. Плевен, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, установителен иск за собственост, че В. И. С. е собственик, на основание постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28. 04. 2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., вписано на 05. 06. 2017 г., на поземлен имот с идентификатор ....по КККР, одобрени със заповед № РД-18-38/10. 07. 2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [община], район „Студентски“, [улица], представляващ УПИ ....., в кв. .....по плана на [населено място], местност „П. В.“, с площ по скица 1810 кв.м., а по доказателствен акт 1996 кв.м. Отмяната се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

Подадена е молба за отмяна на влязлото в сила решение и от „Боско строй“ ЕООД. Твърди се, че дружеството е необходим другар на „Тома строй“ ЕООД в производството по предявения от В. И. С. против „Тома строй“ ЕООД иск, тъй като същото е главен длъжник на „Райфайзенбанк“ ЕАД, задължението му е обезпечено с договорна ипотека върху процесния имот от 2007 г., придобит впоследствие от „Тома строй“ ЕООД. Твърди се, че като необходим другар на „Тома строй“ ЕООД по иска за собственост, постановеното и влязло в сила решение разпростира действието си и по отношение „Боско строй“ ЕООД, макар последното да не е било конституирано като страна в исковото производство. Иска се отмяна на решението на основание чл. 304 ГПК.

Подаден е писмен отговор от ответника по молбите за отмяна В. И. С., с който се изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на същите.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбите, прие следното:

1. По молбата за отмяна на „Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като нови писмени доказателства молителят сочи 3 бр. молби, подадени по т. д. № 6198/2014 г. на СГС, VI-13 с-в: молба вх. № 3963/13. 01. 2016 г., подадена от синдика на „Боско строй“ ЕООД; молба вх. № 25652/25. 02. 2016 г., подадена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, молба вх. № 115182/10. 09. 2016 г., подадена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и удостоверение изх. № 123477/2. 09. 2016 г. по изп.д. № 20148380408113 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838.

Твърди се, че посочените доказателства съдържат данни, че по изп.д. № 8113/2014 г. на ЧСИ Б., след проведена предходна публична продан от 2015 г., съдебният изпълнител е превел по сметка на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с платежно нареждане от 17. 06. 2016 г., сумата 1070000 лв., която надхвърля претенцията на банката по изпълнителния лист, покрива изцяло вземането на взискателя по изпълнителното дело, представлява основание за прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и погасява правото на взискателя да насочи принудително изпълнение върху процесния имот.

Посоченото обстоятелство е било неизвестно на молителя, тъй като платежното нареждане за превод на сумата 1070000 лв. от частния съдебен изпълнител по сметка на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД не е приложено към изпълнителното дело, както и по съображения, че дружеството не е било страна по т.д. № 6198/2014 г. на СГС, VI-13 с-в, с предмет иск по чл. 422 ГПК, предявен от „Райфайзенбанк България“ ЕАД против „Боско строй“ ЕООД. За това плащане молителят узнал случайно, по повод позоваване от банката на влязлото в сила разпределение на получената от публичната продан по която е издадено постановление за възлагане на недвижим имот от 27. 03. 2015 г. по изп.д. № 8113/2014 г., сума, дало повод да се изиска информация за този превод от ЧСИ.

Молбата за отмяна е допустима.

Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение по предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост, основан на влязло в сила възлагателно постановление по чл. 496 ГПК. Подадена е от легитимирана страна – молителят, като ответник по иска, е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, а уважаването на иска за собственост поражда интерес да иска отмяна на неизгодния за него съдебен акт. Следва да се приеме, че молбата е подадена в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото по делото няма данни посочените от молителя нови факти и обстоятелства да са узнати преди повече от три месеца от подаване на молбата за отмяна. Отговаря на изискванията на чл. чл. 260 и 261 ГПК, вр. чл. 306 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна.

Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание за преценка на основателността й.

По основателността на молбата съдът ще се произнесе с решението. Преценката дали изложените в молбата за отмяна факти са новооткрити или нововъзникнали, дали молителят е бил в състояние да се снабди с новите писмени доказателства по време на висящността на делото, дали новите факти и доказателства са от значение за решаване на делото и биха могли да повлияят на изхода му касаят основателността, а не допустимостта на молбата за отмяна.

2. По молбата за отмяна на „Тома строй“ ЕООД, основана на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Молителят твърди, че е бил лишен от възможността да участва в делото, поради следните процесуални нарушения, допуснати от ВКС:

а/. постановяване на решение по нередовна искова молба и по недопустим иск;

б/. постановяване на определение по чл. 288 ГПК и на решение по чл. 290 ГПК по нередовна касационна жалба;

в/. нарушение на чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се във формулиране на въпрос напълно различен от поставения от касатора;

г/. недокладване на касационната жалба и на доказателствата към становище на „Тома строй“ ЕООД в проведеното на 13. 04. 2021 г., пред ВКС, открито заседание;

д/. приемане за установени на факти и обстоятелства, различни от приетите за установени от въззивния съд, без на дружеството-молител да е предоставена възможност да вземе становище по новата фактическа обстановка;

е/. приемане за осъществило се придобивното основание на ищеца – влязло в сила възлагателно постановление по чл. 496 ГПК, въпреки в случая да са били налице основания за спиране и прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение, както и издадена обезпечителна заповед за спиране на изпълнението;

ж/. формиране на извод, противоречащ на чл. 238 ГПК;

з/. нарушение на предвидения в чл. 289 ГПК ред за призоваване – не чрез обнародване в Държавен вестник, а чрез призовка, на която призоваването не е удостоверено по предвидения в чл. 44 ГПК ред

Настоящият състав намира, че молбата за отмяна на „Тома строй“ ЕООД, основана на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е недопустима. Съображенията за това са следните:

Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая недопустимостта на молбата за отмяна произтича от невъзможността изложените от молителя обстоятелства, посочени по-горе в точки „а“,“б“,“в“,“г“,“д“,“е“ и “ж“ да се подведат под някое от изчерпателно посочените основания за отмяна по 303, ал. 1 ГПК, включително и под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, така и от обстоятелството, че същата съдържа множество оплаквания, представляващи основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и за недопустимост на решението на ВКС, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.

Обстоятелството, посочено по-горе в т.“ж“ - нарушение на предвидения в чл. 289 ГПК ред за призоваване – не чрез обнародване в Държавен вестник, а чрез призовка, на която призоваването не е удостоверено по предвидения в чл. 44 ГПК ред, попада в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като със същото се твърди допускане на процесуални нарушения, лишили страната от възможност да участва в делото, но молбата за отмяна на въззивното решение на това основание е просрочена, подадена след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок – тримесечен, считано от узнаване на решението, чиято отмяна се иска. Когато се иска отмяна на необжалваеми съдебни решения, този срок тече от обявяване на решението в съответната книга под съответен номер и на съответна дата, от който момент се поражда и обективна възможност за страната да узнае за постановеното решение. Това е така, тъй като ГПК не съдържа норма, задължаваща съда да съобщава на страните момента на обявяване в съответната книга на неподлежащи на обжалване съдебни решения, момента на влизане в сила на неподлежащи на обжалване съдебни решения, нито да изпраща на страните препис от такива решения ( чл. 7, ал. 2 ГПК се отнася само за съдебни актове, подлежащи на самостоятелно обжалване). А обективната възможност за узнаване на решението се поражда от обявяването му в съответната книга. В случая необжалваемото съдебно решение, чиято отмяна се иска, е постановено от ВКС на 20. 05. 2021 г. и е обявено в съответната книга на същата дата, с пореден № 55, срокът за отмяна е изтекъл на 20. 08. 2021 г., а молбата за отмяна е подадена на 17. 09. 2021 г. Като процесуално недопустима, подадената от Г. Д. Н. молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.

3. По молбата за отмяна на „Боско строй“ ЕООД, в несъстоятелност, основана на чл. 304 ГПК.

Молбата е недопустима.

Същата е подадена от процесуално нелегитимирано лице. Дружеството-молител „Боско строй“ ЕООД, в несъстоятелност, не е страна, нито неучаствал необходим другар на главна страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Субективните предели на формираната с решението, постановено по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, от В. И. С. срещу „Тома строй“ ЕООД, установителен иск за собственост, с което ищецът е признат за собственик на процесния имот, на основание постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28. 04. 2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., вписано на 05. 06. 2017 г., сила на пресъдено нещо, се разпростират само между срещупоставените по иска страни и техни частни правоприемници, придобили права върху спорния имот след предявяване на иска. Постановеното по установителния иск за собственост решение не разпростира действието си по отношение на „Боско строй“ ЕООД. След като дружеството-молител не е страна, нито необходим другар на главна страна по делото, по което е постановено решението по предявения установителен иск за собственост, то същото не е процесуално легитимирано да иска отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1 или на основание чл. 304 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,