Определение № 360 от 08.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3699/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 46 от 22.02.2022 г. по гр.д.№ 13/2022 г. на Окръжен съд Плевен, с което се отменя решение № 1322/21.11.2021 г. по гр.д. № 5012/2021 г. на Районен съд Плевен в частта, в която на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са уважени искове на М. К. П. и В. К. А. против Прокуратурата на Република България, за обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1600 лева, с лихви за забава върху главницата от 9780 лева, в периода от 27.03.2014 г. до 07.06.2019 г. в размер на 5162 лева и се потвърждава в частта, в която са присъдени 9780 лева, представляваща стойност на чужди движими вещи, която е предадена от обвинения в престъплението наследодател на ищците -К. М. П. /поч.на 07.06.2019 г./, на пострадалата от престъплението, чрез органа на разследването, както и 1600 лева - разноски за адвокатска защита в наказателното производство. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на своя акт да се произнесе по всички възражения, наведени от въззивника с въззивната жалба?" 2. „Дължи ли ответникът обезщетение за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение?" 3. „ Има ли пряка причинно следствена връзка между незаконното обвинение и вредата от изпълнение на несъществуващо задължение към пострадалия от престъплението от страна на неоснователно обвинения? В тези случаи налице ли е за неоснователно обвинения имуществена вреда по смисъла на ЗОДОВ?" 4. По какъв ред и срещу кого неоснователно обвинения следва да предяви претенцията си за връщане на даденото без основание?" Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК на ВКС, т.19 на ТР №1/2001 г. по тълк.д.№ 1/2000г., ОСГК на ВКС, т.19, и съдебната практика на ВКС. М. К. П. и В. К. А., чрез адвокат В. П. от АК-Плевен, са подали писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, и претендират сторените разноски в производството. За да постанови решението, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като на наследодателя на ищците по делото е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е била постановена оправдателна присъда. Съдът е установил, че за възстановяване на щетите от престъплението, в което е обвинен, наследодателят на ищците приживе е предал сумата 9780 лева по ДП 384/2013 г., възстановена на пострадалия от престъплението, за което са съставени протоколи от 27.03.2014 г. При тези релевантни за спора обстоятелства, според мотивите на съда, за обвинения е настъпила имуществена вреда, тъй като сумата е била внесена поради повдигането на обвинение, с оглед на което възражението на прокуратурата за липса на причинно-следствена връзка с причинената вреда е неоснователно, а претенцията на ищците в тази част е основателна. С оглед писмените доказателства по делото, въззивният съд приема също, че в наказателното производство се доказват разноски за адвокатска защита до размер на 1600 лева, поради което предявеният иск за имуществени вреди над този размер е неоснователен. При тези мотиви на съда, настоящият състав на ВКС намира че е налице основание за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС въпрос: Дължи ли се обезщетение за вредите по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, които не са пряка и непосредствена последица от обвинението? Въпросът обуславя изхода на делото и правните изводи на съда, но е разрешен в противоречие с решение № 199/23.07.2012 г. по гр.д.№ 425/2011 г. на ВКС, IV г.о., поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на IV г.о.