Определение № 3042 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. К. и М. Д. К., представлявани от адв. М. К., против въззивно решение № 272/12.12.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 263/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 207/11.04.2025 г. по гр. д. 221/2024 г. на Районен съд – Дупница в частите му, с които: 1) на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален до размера на 1/2 ид. ч. сключеният между К. Д. С. и Ц. К. С. (от една страна) и С. К. К. и М. Д. К. (от друга страна) договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, а именно - апартамент № .. в [населено място] (гр. С. Д.), [улица], бл. .. в кв. ..., ет. .., с обща жилищна площ от 99,93 кв. м, с 4,63 % ид. части от общите части на сградата и право на строеж, обективиран в нотариален акт № .../16.04.1990 г., т. I, дело № 343/1990 г.; 2) отхвърлен е предявеният от С. К. срещу Ц. С. насрещен иск за трансформиране в парично на задължението по договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане. Първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1/2 ид. ч. до предявения размер от 2/3 ид. ч. за прехвърления имот, не е необжалвано и е влязло сила. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението към жалбата се сочи, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1) „допустимо ли е разваляне на договор за гледане при липса на съдействие от кредитора и при забава по чл. 95 ЗЗД“; 2) „може ли задължението за гледане, поето по алеаторен договор, да се трансформира в паричния му еквивалент и да бъде изпълнявано чрез заплащане на съответната сума от длъжника при забава на кредитора, който не дава необходимото съдействие за изпълнението на задължението за гледане“. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС - решение № 550/02.10.2025 г. по гр. д. № 880/2025 г., III г. о. и решение № 169/15.10.2020 г. по гр. д. № 4423/2019 г., IV г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата – Ц. С., представлявана от адв. Ю. Д., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е посочил, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, предмет на нотариален акт № ..., т. I, дело № 343/1990 г., съпрузите К. и Ц. С. са продали на С. К. (тяхна дъщеря) и М. К. (зет) апартамент № ... в [населено място] (гр. Д.), [улица], [жилищен адрес] заедно с мазе № .., с 4,63 % ид. ч. от общите части на сградата и право на строеж, срещу поето от приобретателите задължение да гарантират на прехвърлителите „квартира, отопление, осветление, грижи при болест или немощ лично или чрез трети лица и право на обитаване на една стая пожизнено“. К. С. е починал на 01.10.1997 г. и оставил наследници - съпругата си Ц. С. и дъщерите - Д. С. и С. К.. Бракът между ответниците М. К. и С. К. е прекратен през 2021 г., като съгласно утвърденото от съда споразумение процесният апартамент е поставен в дял на С. К.. Не е спорно, че след завеждане на делото К. е превела на ищцата по 200 лв. месечно за периода м.03.2024 г. - м.01.2025 г., както и за м.юли и м.август 2025 г. За да приеме, че предявеният иск за разваляне на договора е основателен до размера на притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от имота, въззивният съд е посочил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява липсата на надлежна престация в натура от страна на ответниците. Година след смъртта на съпруга си ищцата се установила да живее в [населено място]. До развода на приобретателите договорът е бил изпълняван, но след това и особено в последните 3-4 години грижите за прехвърлителката са поети основно от другата й дъщеря и зет й, които заживяли в къщата в [населено място]. Ответницата С. К. посещавала ищцата епизодично, обикновено през пролетта и лятото, тъй като до селото нямало обществен транспорт, а К. не била шофьор и нямала кола. Според свидетелите К. К. и Е. Х., ответницата искала майка й да се премести да живее при нея в [населено място], но последната отказвала. Контактите между двете били редки, а след м.01.2024 г. били преустановени напълно от страна на ищцата. Съдът е посочил, че за да е налице точно изпълнение на разглеждания вид договор, длъжникът следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди, в рамките на договорения обем. Поради характера на поетите задължения, изпълнението им трябва да е редовно и непрекъснато, като кредиторът не е длъжен да приема нерегулярно и непълно изпълнение. В случая, ответниците през един продължителен период от време не са изпълнявали насрещната непарична престация, като особено през последните години, не са поддържали реални, ежедневни контакти с ищцата (80-годишна при завеждане на исковата молба), нито са осигурявали лично или чрез трето лице уговорените в натура грижи и издръжка. Дори и да се приеме, че с отказа си да заживее при ответницата, ищцата не е дала необходимото съдействие за изпълнението на договора, то при наличие на кредиторова забава, за да е изправен длъжникът той трябва незабавно да трансформира непаричното си задължение в парична издръжка. Това не е направено, а няколкото парични преводи на суми от по 200 лв. не съставляват такова трансформиране, тъй като са предприети след завеждане на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В заключение е направен извод, че ответниците, чиято е доказателствената тежест не са установили, че са изпълнили цялостно и в необходимия обем поетото по договора задължение за гледане на прехвърлителката, поради което предявеният иск за разваляне на сключения договор е основателен до размера на процесната 1/2 ид.ч. от имота. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставените в изложението въпроси нямат претендираното значение и не обуславят селектирането на жалбата, тъй като решаващите изводи на съда са, че договорът не е изпълняван от приобретателите точно и в необходимия обем според постигнатите уговорки. След анализ на доказателствата по делото и обсъждане на твърденията и доводите на страните съдът е приел, че престираното от ответниците изпълнение представлява давани частични, непълни и епизодични грижи, но не и дължимите непрекъснати, системни и адекватни такива с оглед конкретните нужди на прехвърлителката и в уговорения обем. Константна е практиката на ВКС ( вж. - решение № 284/01.10.2014 г. по гр. д. № 1892/2014 г., IV г. о., решение № 178/20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г., III г. о., решение № 363/26.05.2010 г. по гр. д. № 756/2009 г., III г. о., решение № 165/01.03.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г., III г. о., решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. ВКС, III г. о. и др.), че алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаната от него престация в натура непрекъснато и ежедневно, в договорения обем. Социалната цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяващ се в ежедневно, редовно и в адекватен обем покриване на потребностите му, докогато е необходимо. Когато прехвърлителят неоснователно откаже да приеме издръжка и грижи в натура, той изпада в забава, но това не освобождава приобретателят от задълженията му, като за да е изправен последният следва да трансформира престацията си в паричен еквивалент. При поддържано в процеса възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът ще бъде изправна страна, ако преди това е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност, или е предоставил парично изпълнение. Въззивното решение не противоречи на тези правни разрешения. По възражението за неоказано съдействие от страна на ищцата съдът е приел, че дори да се разглежда хипотеза на забава на кредитора, то ответната страна е неизправна, доколкото в случая не е поискана своевременно трансформация и не е предоставен паричен еквивалент на поетото договорно задължение. Предвид изложеното, не се установяват предпоставките на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Соченото селективно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК също не е налице. Изложението не съдържа конкретна аргументация, а изразеното в него несъгласие с резултата по делото, не съставлява правен довод за евентуално наличие на такъв порок на въззивното решение. Очевидната неправилност, за разлика от неправилността по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, е много тежък порок на решението, съпоставим с нищожността и недопустимостта, която трябва да може да се възприеме пряко от прочита на съдебния акт. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона (материален или процесуален) или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая, доколкото пряко от съдържанието на въззивното решение не се констатира да е нарушена императивна материалноправна норма, основни съдопроизводствени правила, респ. - изводите на съда не са явно необосновани, то съдебният акт не може да се квалифицира като очевидно неправилен по смисъла на основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При този изход на спора, на ответната страна по жалбата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 650 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение