Определение № 215 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1046/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ла Плая Де Серхио“ ООД- дружество, регистрирано в Кралство Испания, [населено място], срещу решение №260079 от 05.11.2020г., постановено по в.т.д.№333/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №47/14.01.2020г. по т.д. №689/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на Варненски ОС, с което е уважен предявеният от „Вършец Милк“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ, е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се извода на въззивния съд, че е погасено по давност цедираното на касатора вземане, произтичащо от договор за заем от 01.12.2005г между цедента „Аркотеха“ ЕООД и длъжника „Мангле Инвестмънт“ ООД. Твърди се, че на 01.12.2011г. между „Ла Плая Де Серхио“ ООД и „Мангле Инвестмънт“ ООД е подписан анекс, с който действието на договора от 01.12.2005г. е бил удължен с 10 години, което изключва основателността на възражението на „Вършец Милк“ ЕООД за изтекла давност. Според касатора въззивният състав е пропуснал да се произнесе по оплакването на въззивника „Ла Плая Де Серхио“ ООД за допуснато нарушение от окръжния съд на процесуалните правила, в резултат на което дружеството е останало без процесуално представителство пред първата инстанция. Отделно се твърди, че в грубо нарушение на чл.269 ГПК, апелативният състав се е произнесъл по въпроса за давността, който не е бил поставен нито във въззивната жалба, нито в отговора на въззивната жалба, нито в доклада по делото. В тази връзка се сочи, че това процесуално нарушение е лишило касатора от възможността своевременно да представи анекса от 01.12.2011г. като доказателство, че погасителната давност не е настъпила. Представяйки с касационната жалба копие от анекс от 01.12.2011г. касаторът иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания за допълване на доклада и даване възможност на касатора да ангажира доказателства по възражението за изтекла погасителна давност. Претендират се направените по делото разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, се излагат аналогични доводи за неправилност на решението като тези, посочени в касационната жалба. Акцентира се върху неправилно разпределена доказателствена тежест в доклада на първата инстанция, съгласно който настъпването на погасителната давност е оставено в тежест на ищеца „Вършец Милк“ ЕООД. Допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК без същите да са конкретизирани. Касаторът твърди, че при постановяване на решението си, апелативният съд се е отклонил от задължителната практика, формирана с т.1 и т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и че е решил спора в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д.№3489/2016г. на ІІ т.о. и решение №136/17.10.2019г. по т.д. №2673/2018г. на ІІ т.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Вършец Милк“ ЕООД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че цитираната от касатора практика на ВКС не е относима към оплакванията в касационната жалба. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

Не е представено писмено становище по касационната жалба от синдика на „Мангле Инвестмънт“ ООД (н.) – Г. П. С., участваща в производството на основание чл.694, ал.4 ТЗ.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните относно предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №47/14.01.2020г. постановено по т.д.№689/2019г. на Варненски окръжен съд, с което по иск с правно основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ на „Вършец Милк“ ЕООД против „Ла Плая Де Серхио“ ООД и „Мангле Инвестмънт“ ЕООД (н.), е прието за установено, че в полза на „Ла Плая Де Серхио“ ООД не съществува вземане в размер на 422 459.28лв., предявено в производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД с молба вх. №15934 от 30.05.2018г., включен в списъка на приети от синдика вземания, одобрен определение на съда по несъстоятелността №14356 от 12.04.2019г. по т.д. №848/16г. на Варненски окръжен съд.

За да се произнесе по същество по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ, предявен от „Вършец Милк“ ЕООД - кредитор в производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ЕООД (н.), въззивният съд е изложил съображения за допустимост на иска като е посочил, че:

• с решение №57/18.01.2017г. по т.д.№848/18г. ответникът Мангле Инвестмънт“ ООД е обявен в неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност и длъжникът е обявен в несъстоятелност. Към момента производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ЕООД е спряно в хипотезата на чл.632, ал.5 във връзка с ал.1 ТЗ.

• в срока по чл.685, ал.1 ТЗ ответникът „Ла Плая де Серхио“ ООД, дружество регистрирано в Кралство Испания, е предявило свои вземания към несъстоятелния длъжник, сред които и процесните 216 000 евро или 422 459.28лв. по договор за заем от 01.12.2005г., сключен между „Аркотеха“ ЕООД и „Мангле Инвестмънт“ ООД, прехвърлено му от кредитора „Аркотеха“ с договор за цесия от 29.11.2011г., наименован от страните „договор за продажба на дружествен дял“. Предявеното вземане е включено от синдика в списък на приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ.

• възражението на ищеца „Вършец Милк“ ЕООД, легитимиращ се като кредитор по силата на договор за цесия за сумата 760.20лв. относно приетото от синдика вземане на „Ла Плая де Серхио“, е оставено без уважение с определение по реда на чл.692 ТЗ на съда по несъстоятелността от 10.04.2019г.

Въззивният състав е отразил, че процесното спорно вземане е било предявено от „Ла Плая де Серхио“ ООД в производството по несъстоятелност като главница по договор за заем, сключен на 01.12.2005г. между „Аркотеха“ ЕООД и „Мангле Инвестмънт“ ООД. Акцентирал е, че съобразно уговорките заемодателят „Аркотеха“ ЕООД се е задължил да предаде на заемателя „Мангле Инвестмънт“ ООД сумата от 216 000 евро, която е следвало да бъде преведена по посочена в договора сметка на заемателя, разкрита в „Пиреос Банк“ АД като уговореният срок за връщане на сумата е 4 години от подписване на договора. Позовавайки се на безспорния между страните факт, че процесното вземане е било осчетоводено от „Мангле Инвестмънт“ ООД като дългосрочно задължение по договор за заем към „Аркотеха“ ЕООД, както и на представеното пред въззивната инстанция удостоверение от 05.10.2020г., издадено от „Юробанк България“ АД. установяващо получаването на сумата 215 960 евро по сметка на „Мангле Инвестмънт“ ООД на 01.12.2005г., въззивният съд е приел, че по отношение на договора от 01.12.2005г. е налице фактическия състав на договор за заем, регламентиран в чл.240 ал.1 ЗЗД. В тази връзка апелативният състав е приел, че между праводателя на ответника „Ла Плая де Серхио“ ООД – „Аркотеха“ ЕООД (процесното вземане е прехвърлено на „Ла Плая Де Серхио“ ООД от „Аркотеха“ ЕООД с договор за цесия от 29.11.2011г.,) и несъстоятелния търговец, е бил сключен договор за заем за сумата 215 960 евро, с уговорен падеж за връщането - 01.12.2009г.

Произнасяйки се по възражението на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност, въззивният съд е акцентирал върху факта, че уговореният падеж на задължението за връщане на получената в заем сума е бил на 01.12.2009г. докато вземането е предявено пред съда по несъстоятелност на 30.05.2018г. Съдът е приел, че кредиторът „Вършец Милк“ ЕООД е легимиран да направи възражение за погасяване по давност на вземането на друг кредитор в несъстоятелността като се е позовал на чл.134 ЗЗД и на задължителната практика на ВКС, формирана в разяснителната част на т.3 от ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д. №4/2012г. на ОСГК на ВКС.

Посочвайки, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск и че при облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо, въззивният състав е стигнал до извода, че правото на иск на заемодателя за процесната сума е погасено с изтичането на петгодишна давност срок или в настоящия случай - на 01.12.2014г. Съдът е подчертал, че ответниците по делото не са правили възражение за спиране или прекъсване на давностния срок. Независимо от това в обжалваното решение са изложени съображения, че записването на задължението в счетоводството на длъжника не представлява признание на задължението, водещо до прекъсване на течението на погасителната давност (цитирано е решение №98/26.07.2013г. по т.д.№ 851/2012г. на ВКС, І т.о). Приемайки, че към датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност правото на иск на кредитора „Ла Плая де Серхио“ ООД е погасено по давност, въззивният състав е уважил предявения по реда на чл.694, ал.3, т.1 ТЗ отрицателен установителен иск от кредитора „Вършец Милк“ ЕООД.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Както бе посочено по-горе, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е конкретизирал кое от посочените от него основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК поддържа като предпоставка за допускане на решението до касация. С оглед оплакването в касационната жалба за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения и с оглед твърдението в изложението за противоречие с практиката на ВКС, следва да се приеме, че касаторът поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В този случай допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да е осъществена допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран конкретен процесуалноправен въпрос, свързан с твърдението на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд и първата инстанция са лишили „Ла Плая де Серхио“ ООД от възможността да представи доказателства, че погасителната давност не е изтекла. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното, дори да се приеме, че в изложението имплицитно се съдържа въпросите „ относно правомощията на въззивния съд при неправилно разпределена доказателствена тежест в доклада на първата инстанция и за допустимостта да основава изводите си на факти, които не си били въведени пред въззивната инстанция чрез твърдения и възражения на страните с оглед ограничения въззив по чл.269, изр.2 ГПК“, тези въпроси не са решени в противоречие с посочената практика на ВКС.

На първо място следва да се има предвид, че в случая не са налице хипотезите по т.1 и по т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на които (по аргумент за противното) се позовава касаторът. Действително, не е допустимо с оглед разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК, при липса на оплакване във въззивната жалба, въззивният съд да приеме, че първоинстанционният съд не е приел за установен факт, който се е осъществил или че дадено възражение, което е прието за неоснователно, е основателно. В случая обаче ищецът по отрицателния установителен иск „Вършец Милк“ ЕООД не е жалбоподател – въззивник, и не е бил длъжен в отговора на въззивната жалба да прави отново възражение за изтекла давност при положение, че оплакванията във въззивната жалба се отнасят до други обстоятелства и твърдения. Меродавно в случая за възможността на въззивния съд да се произнесе по възражението за давност е обстоятелството, че твърдението на „Вършец Милк“ ЕООД за погасяване на процесното вземане по давност е направено своевременно пред първата инстанция с исковата молба и е включено в предмета на спора чрез доклада по чл.146 ГПК. Аналогично, не е относимо за конкретния процесуален спор, решение №136/17.10.2019г. по т.д. №2673/2018г. на ІІ т.о., което решение касае съвсем друга хипотеза, при която съдът е основал въззивното си решение на ненаваден от страната факт и възражение, при незаявено във въззивната жалба основание за неправилност на решението. Отделно следва да отбележи, че в случая въззивният съд не е бил длъжен с нов доклад да дава указания на въззивника да представи доказателства във връзка с възражението за давност, тъй като не е налице допуснато процесуално нарушение в доклада на първата инстанция при разпределяне на доказателствената тежест. Нито пред първата инстанция, нито с въззивната жалба, въззивникът „Ла Плая де Серхио“ ООД не е твърдял спиране или прекъсване на давността, респективно – наличие на новиране на задължението с анекс към договора, установяването на който факт е в негова тежест.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,