Определение № 339 от 14.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 17/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК Л. АД-С. против решение от 24.06.2013 г. по гр.д. № 2130/2012 г. на СГС, с което по същество: 1. Унищожава на основание чл.33,ал.1 ЗЗД споразумение № 399/2010 г. между касатора и Г. Ст. А. в качеството му на законен представител /баща/ на М. Г. А. досежно определеното с него застрахователно обезщетение в размер на 3 000 лв., като сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условия., 2. Осъжда касаторът да заплати на М. А., действащ чрез своя баща и законен представител Г. А. сумата 10 000 лв. обезщетение, на основание чл.226 КЗ, за неимуществени вреди от ПТП на 20.09.2009 г. ведно със законната лихва. Касаторът е сбъркал датата на решението с тази на последното открито заседание. Решението е постановено с участието на трето лице помагач на ответника-касатор С. А. Г.. Ответникът по касационната жалба А. е представил отговор, че не следва да се допуска до разглеждане по същество, а е и неоснователна, като претендира за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.