Определение № 1397 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2579/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4164 от 22.04.2024 г., подадена от името на K. Г. А., приподписана адв. Д. Й. срещу решение № 61 от 22.03.2024 г., постановено по в.гр. д. № 444/2023 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 335 от 17.10.2023 г. по гр.дело № 450/2022 г. по описа на Ямболския окръжен съд за отхвърляне на предявения от К. Г. А. срещу МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД, гр.Ямбол иск по 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В касационната жалба се излагат съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не се е съобразил с доказателствата и доказателствените искания, направени от ищцовата страна. Моли се решението да бъде отменено и искът да бъде уважен. Приложено е изложение по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК, в което липсват формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, обосноваващи общата предпоставка за допустимост до касация. Ответникът по касация МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД, гр.Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата и излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима единствено в частта касаеща предявения иск за неимуществени вреди като подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол. По отношение иска за имуществени вреди, който е под прага по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. За да се произнесе по наличието или отсъствието на предпоставки за допускане на касационния контрол, настоящият състав на ВКС съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че делото е образувано по исковата молба на К. А. с която е предявил иск по чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД. Впоследствие при конкретизирането на претенцията е добавен и иск за сумата от 3000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, от които 2600 лв. – разходи за хонорари и консултации от адвокати и 400 лв. – ползвани неплатени отпуски. Прието е, че на 31.01.2020 г. ищецът като водач на л.а. „Хонда“ с рег. [рег.номер на МПС] около 10.00 ч. е причинил ПТП, при което по непредпазливост е причинил на пешеходката Н. К. И. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лъчевата кост а дясната ръка в нейния долен в областта на гривнената става, довело до трайно затруднение на движенията на десен горен крайник на пострадалата за период не по-малък от 2.5 – 3 месеца. Било е образувано ДП № 57/2020г. на РУ – Ямбол а по обвинителен акт на РП – Ямбол – НОХД № 489/2021 г. по описа на РС – Ямбол по обвинението на К. А. за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 НК. НОХД № 489/202 1г. е приключило с прекратяване на производството срещу К. А. с оглед изричното волеизявление на пострадалата Н. И. да бъде прекратено наказателното производство. Подсъдимият А. също е дал своето съгласие за прекратяване на делото. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средстава въззивният съд е приел също, че пострадалата от ПТП е пациентката в случая е била обработена стегнато, подредено и качествено от гледна точка на времевата продължителност като медицинската документация е правилно и надлежно попълнена според изискванията на добрата медицинска практика и извършената дейност. В медицинската документация е приложен фиш за образна диагностика с искане на рентгенография на дясна китка с дата 31.01.2020 г. на името на Н. К. И. с предполагаеми травматични промени. На същия фиш е вписан и резултата – фрактура. Вписан е код по МКБ – като този код означава счупване на долния край на дясната кост, закрито. Пак в същия фиш е записана и клиничната процедура А 22, която включва мероприятия по малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник. На хартиен носител е представена рентгенограмата на дясната гривнена област на пострадалата И. във фасова и профилна проекция. На този образ е ясно видимо името на пострадалата, изписано на латиница и часът – 10.48 и датата – 31.01.2020 г. – на рентгеновата експозиция. Представянето при поредното изискване на рентгенови СД образи на такъв от 10.02.2020 г. се обяснява с административно техническа грешка от страна на МБАЛ, откъдето е изпратен документа. Въз основа на документацията е заключено, че принципно лечението на фрактура се извършва в спешен порядък. Съобразно практиката пациента след 7-8 дни бива насочен към контролна рентгенография. В процесния случай д-р В. е постъпил така. Това обяснявало и рентгенографията от 10.02.2020 г., приложени по делото на хартиен и СД – носител, като съвместно с епикризата сочат на счупване на дясна лъчева кост в долния и край. При тези факти от правна страна въззивният съд приел, че основното твърдение на ищеца, че от страна на ответната МБАЛ са налице противправни действия на работещи в същата болница лекари, изразяващи се в манипулиране на медицинската документация с цел отразяване на несъществуващо счупване на ръката на пострадалата И., се опровергава от приетите доказателства по делото. Препращайки и позовавайки се на мотивите на първоинстанционния съд, второстепенният АС-Бургас достигнал до извод, че спрямо пациента Н. И. са били извършени реално действия по преглед и манипулации, което изключвало наличието на първия елемент от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно – противоправно поведение от страна на ответника. Отсъствието на този елемент счел за достатъчно основание за отхвърляне на претенцията, респ. потвърждаване на първоинстанционното решение. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към частната касационна жалба не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи на жалбоподателя представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към първата фаза на производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на частната касационна жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така изложените доводи и обстоятелства на страната не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване, като това е достатъчно обстоятелство за недопускане на касационен контрол. По изложените съображения съдът