Определение № 254 от 26.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 93/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез адвокат Ив.М., с вх.№7390 от 28.11.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №1286 от 22.10.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ гр.състав, с което е потвърдено решение №198 от 17.05.2012 г. по гр.д.№582/2009 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането на касатора за сумата над 37 657.67 лв. до 260 962.50 лв., представляваща дължима такса за ползване на услуги ”пречистване на води”, отвеждане на „отвеждащи канализации” и доставка на питейна вода за периода от 17.06.2006 г. до 07.02.2008 г., ведно със законната лихва считано от 23.02.2009 г., както и на вземанетжо за сумата над 9 406.89 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 37 657.67 лв., до 64 710.04 лв., мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1004 от 13.07. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№389/2009 г. на Районен съд [населено място]. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.12 и чл.253 ГПК, както и чл.146, ал.1, ГПК. Подържа, че изготвеният доклад от Старозагорския окръжен съд не отговаря на изискванията на чл.146, ал.1,т.3, 4 и 5 ГПК, а въззивният съд е бил длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 ГПК и да повтори опороченото действие, като извърши нов доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Поставеният процесуалноправен за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, р.п., когато докладът е непълен, е предмет на разглеждане по т.д.№1/2013 г. ОСГТК, поради което настоящето производство ще следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд