Определение № 2109 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4874/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба Б. Ц. П., Т. Д. Ц., Р. И. Р. и С. И. С., съдебен адрес [населено място], чрез адвокат К. Г., срещу въззивно решение № 297/13.08.2022 г. по гр. д. № 199/2022 г. на Софийски окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. За предпоставките за придобиване по давност на изцяло съсобствен имот от съсобственик; 2. От кой момент владението от тайно става явно и под каква форма следва да се изяви промяната в намерението за своене, за да няма въвеждане в заблуждение. Сочат се решения на ВКС с твърдения, че обжалваното им противоречи. Ответникът по касация Р. А. Г., [населено място], твърди в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените по делото разноски. Третото лице помагач Ю. Х. С. – Т., [населено място] счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е обезсилено решение № 25/2021 г. по гр. д. № 359/2019 г. РС – Пирдоп, поправено с решение № 290а/2021 г., в частта по предявения от Б. Ц. П., Т. Д. Ц., Р. И. Р. и С. И. С. срещу Р. А. Г., иск с правно основание чл.108 ЗС относно 4/8 ид. ч. от правото на собственост върху жилищна сграда с идентификатор ****, построена в имот, находящ се в [населено място], идентификатор ***, с площ 411 кв. м. /разрушена/ и производството по делото в тази част е прекратено. В останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от същите ищци срещу същия ответник иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот, находящ се в [населено място], идентификатор ***, с площ 411 кв. м., първоинстанционното решение е потвърдено. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответника – Ю. Х. С. – Т.. Въззивният съд е приел за устаоневено, че ищците са наследници по закон на Р. Ц., починала през 1987 г., а ответникът Р. Г. е наследник по закон на Х. Ш., сестра на Р. Ц.. Двете сестри са наследници /деца/ на И. и К. С., починали последователно през 1935 г. Техен наследник е и синът С. С., починал през 1962 г. По силата на вписан договор за продажба на наследствени права от 17.09.1937 г. Р. Ц. придобила от брат си С. С. наследствените права на продавача от наследството на И. С.. Процесното дворно място и изградената в него двуетажна жилищна сграда са били собственост на И.С.. С нотариален акт за собственост №136/1999г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, М. Г., внучка на И.С., е призната за собственик по давностно владение и наследство върху процесните дворно място и паянтова двуетажна жилищна сграда. С договор за продажба по нотариален акт № 52/2000г. Г. прехвърлила на А. С. правото на собственост върху описания по-горе имот. С нотариален акт №190/2001г. С. продала същия на третото лице-помагач Ю. С.. С констативен протокол от 18.10.2012 г. община Копривщица установила, че процесната сграда, обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с категория „за сведение“, е в аварийно състояние и е предписана реконструкция с изготвяне на инвестиционен проект за реконструкция, реставрация и адаптация на НКЦ при запазване на всички годни архитектурни детайли. С разрешение за строеж № 1/17.01.2017г. на Ю. С. е позволено извършване на строителство на обект „Проект за реконструкция, адаптация и реставрация на Сапунджиева къща“. С нотариален акт № 44/08.12.2017 г. С. продала на ответника Р. Г. процесния имот. Със заповед на главния архитект на община Копривщица като възложител в разрешение за строеж №1/2017г. е вписана Р. Г.. Видно от удостоверение № 35/2019г. на община Копривщица, жилищната сграда с идентификатор **** е премахната. Съгласно СТЕ съществувалата в дворното място стара къща е премахната в периода 24.06.2019 г. – 19.09.2019 г., започнало е изграждането на сграда, представляваща реконструкция и реставрация на разрушената сграда, част от чиито материали са запазени. Въззивният съд е приел, че производството по чл.108 ЗС е недопустимо по отношение на построената през XІХ век стара къща, поради това, че е погинала /разрушена/ в хода на процеса. По отношение на дворното място е приел, че то безспорно е било собственост на И.С.. След смъртта му през 1935 година имотът е придобит по силата на наследственото правоприемство от съпругата К., дъщерите Х. и Р. и сина С. при равни права /1/4/. По силата на договора за продажба на наследствени права Р. Ц. /наследодател на ищците/ придобила от брат си наследствените му права от наследството на И.С., като по този начин правата й в съсобствеността са 7/12 ид.ч. През 1999 г. М. Г., която е наследник на Х. Ш., притежавала приживе 1/3 ид. ч. от собствеността върху спорния имот, се снабдила с КНА по обстоятелствена проверка №136/1999 г. относно правото на собственост върху процесното дворно място и къщата в пълен обем. Оттук и владението, установено от Г., е упражнявано срещу сънаследници. Когато съсобствеността произтича от наследяване, с приемането на наследството, владението продължава от наследниците по право, като всеки наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава на придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва да преобърне с едностранни действия държането на тази идеална част във владение. Тези действия трябва да бъдат доведени до знанието на другия наследник и да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на другия сънаследник и намерението за своене на неговата идеална част. Снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на целия имот само по себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред останалите съсобственици. Недоказано в процеса е,че към 1999 г. М.Г. е станала собственик на целия имот в резултат на упражнявано от нея владение срещу сънаследниците. Със сключване на договора за покупко-продажба по НА №52/2000г. Г. се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от правото на собственост върху имота /придобити по наследство/ в полза на купувача А. С., предавайки й владението върху целия имот. Действително е извършеното през 2001 г. разпореждане от С. в полза на третото лице-помагач Ю. С.. Позоваването от страна на ответника Р. Г. на чл. 82 ЗС е основателно. Присъединяване на владение по чл. 82 ЗС е допустимо само при правоприемство между предишния и настоящия владелец - общо или частно, като при частното правоприемство, какъвто е и разглежданият случай, е необходимо вторият владелец да е получил владението на правно основание, което е действително и годно да прехвърли собствеността върху вещта, както и да има предаване на владението от предишния владелец на новия. Договорът, на който се позовава ответникът, е валиден. Осъществяваното от прехвърлителя Ю. С. владение върху имота от 23.11.2001 г. до 08.12.2017 г. е за срок по-дълъг от срока по чл. 79, ал. 2 ЗС и е достатъчно, за да се приеме за основателно възражението за изтекла придобивна давност. От установяване на фактическа власт на 23.11.2001 г. от страна на Ю. С. по отношение на спорния имот до 08.12.2017 г., владението й не е било обезпокоявано. Ищците не са предприели действия, довели до смущаване на това владение. Не са такива действия плащането на данъчни задължения за имота, обратно на поддържаната от ищците теза. Към датата на сключване на договора за покупко-продажба от 2017 г., на който се позовава ответникът, третото лице-помагач Ю. С. е била собственик на имота на основание давностно владение, поради което договорът от 08.12.2017 г. е породил прехвърлителен за собствеността ефект. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставените въпроси, вкл. с ТР№1/2012г., ОСГК, относно приетото от въззивния съд за установено в полза на ответника придобивно основание по чл. 79 ЗС. Въззивният съд е приел, че не е доказано сънаследникът М.Г., която се е снабдила с КНА за собственост не само за своите идеални части, но и за целия имот, не е придобила и на частите на сънаследниците към момента на съставянето на акта. С прехвърлянето на имота по нотариален ред в полза на последващия приобретател обаче, последният е установил самостоятелно владение върху целия имот в хипотезата на чл.70, ал.1 ЗС. Впоследствие го е прехвърлил на третото лице помагач, което от своя страна е владяло целия имот повече от 15 години – явно, непрекъснато и необезпокоявано. При това положение приетото от въззивния съд е в съответствие с ТР №1/2012г., ОСГК. Вторият въпрос е изцяло неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.Той се поставя и при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена по делото. След анализ на събраните доказателства съдът не е приел, че владението е било скрито, а явно и непрекъснато, чрез извършване на явни и несъмнени действия /вкл. предприемане на реконструкция и ремонт/, които са достояние за всички, в т.ч. собствениците, които не са предприемали никакви правни действия в период от повече от десет години за защита правото си на собственост. Следва се има предвид, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 2000 лева, съгласно приложените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.