Определение № 60 от 07.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 964/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 267 от 14.01.2021 год. на А. Е. Н., чрез адв. Л. П. от ВТАК, срещу определение № 348 от 26.11.2020 год. по в. ч. гр. д. № 804/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и вместо това се присъдят на жалбоподателя разноски в размер на 800 лв., направени в производството по гр. д. № 1114/18 год. ГОРС по предявен срещу него насрещен иск. Ответницата по частната жалба Д. Ц. К. не е подала писмен отговор по нея. Частната жалба срещу въззивното определение е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, с приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. В него се релевират основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като са формулирани процесуалноправни въпроси относно придобиване на процесуално качество ответник по насрещен иск, по който е образувано отделно производство, във връзка с претенцията му за присъждане на направените по него разноски. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред първоинстанционния районен съд, гр. Горна Оряховица по гр. д. № 276/2020 год. е образувано по предявен от ответницата по гр. д. № 1114/2018 год. на същия съд Д. Ц. К. насрещен иск срещу А. Е. Н. по чл. 29, ал. 1 СК, въз основа на определението от 19.02.2020 год. по гр. д. № 1114/2018 год. за отделяне на материалите по него – писмен отговор на ответницата по първоначално предявените срещу нея искове. Тази искова молба е оставена без движение с указания за отстраняване от ищцата на нередовности, като разпореждането на съда от 5.03.2020 год. е съобщено на ищцата на 13.05.2020 год. В дадения срок указанията не са изпълнени, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и производството по делото е прекратено с разпореждане на районния съд от 10.06.2020 год. С оглед прекратяването на производството по това дело А. Е. Н. е претендирал присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК – тези по другото гр. д. № 1114/2018 год. по предявения срещу него насрещен иск, с молба за допълване на прекратителното определение. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, с което е оставена без разглеждане молбата за допълване, като е постановил, че същата е процесуално недопустима. А. Н. не е придобил процесуалното качество ответник по иска, по който е образувано гр. д. № 276/2020 год., тъй като производството се е развило само до фазата на чл. 129, ал. 3 ГПК и е приключило с връщане на исковата молба като нередовна. Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Макар и изхода на спора за разноските да е обусловен от извода на въззивния съд, че А. Н. не е придобил процесуалното качество ответник по иска, този въпрос не е решен в противоречие с представената практика. В определението с № 289 от 12.05.2011 год. по гр. д. № 255/2011 год. на ВКС, ІV г. о., в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е прието, че щом ответникът е получил препис от исковата молба, макар и тя да е нередовна, и е сторил разноски, за да подаде отговор, едва след което ищецът е оттеглил иска, при прекратяване на производството за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски / чл. 78, ал. 4 ГПК/. В същия смисъл относно правото на ответника на разноски при прекратяване на производството и изключенията с оглед причината за прекратяването при настъпване на обстоятелства, зависещи от ответника, при които последният следва да понесе отговорността за разноските, е и представеното от жалбоподателя определение № 270 от 5.10.2016 год. по ч. гр. д. № 3846/2016 год. на ВКС, І г. о. Въпросите, предмет на произнасянето по тези дела, не касаят предмета по настоящето дело - производството по гр. д. № 276/2020 год. е прекратено поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба на ищцата по него. Впрочем, този факт не се и оспорва от жалбоподателя, който в молбата си по чл. 248 ГПК претендира разноските, направени в производството по другото дело № 1114/2018 год. Само на това основание искането е недопустимо, тъй като претендираните разноски са по друго дело, не по настоящето, което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Неприложимо е и разрешението в цитираното в изложението определение № 31 от 15.02.2016 год. по ч. гр. д. № 5316/2015 год. на ВКС, ІІ г. о. по въпроса за приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като спорът по него е бил относно надлежното сезиране на съда от ответниците в проведено открито съдебно заседание, а произнасянето на съда е отложено, за което няма процесуална пречка. В настоящият случай исковата молба е върната като нередовна, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Формулираните въпроси относно качеството му на ответник по насрещния иск жалбоподателят свързва с получаването на препис от писмения отговор на ответницата по неговите искове, по които е образувано предходното гр. д. № 1114/2018 год. /погрешно посочено в изложението му с друг номер/. Това кореспондира с искането за присъждане на направени разноски в предходното производство, както и с липсата на твърдения за разноски по настоящето, по което производството е прекратено поради нередовна искова молба. В този смисъл поставените в т. 3 и т. 4 от изложението въпроси не са относими към предмета на настоящето дело, тъй като претендираните разноски касаят предходното дело, по което не е постановено определението, предмет на обжалването. Неотносимостта към изхода на делото на формулираните правни въпроси изключва и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което не са и изложени съответни съображения. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение