Определение № 42 от 08.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.365/3.07.15 по г.д.№.225/15 на Смолянски окръжен съд – в частта му, с която, след частична отмяна на решение №.32/20.02.15г. по г.д.№.284/14 на Девински районен съд, предявеният срещу касатора иск с правно основание чл.200 КТ е уважен за сумата над 35 000лв. до 200 000лв.

Ответната страна Р. М. Ч. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за основателен и за разликата над 35000лв. до 200000лв., като след съответна отмяна на първоинстанционното решение я е присъдил. Посочил е, че при определяне на размера на дължимото обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД е необходимо да се изследват конкретно настъпилите във всеки случай вреди. Приел е, че в разглежданата хипотеза в резултат на трудова злополука на ищеца са причинени изключително тежки увреждания - пълна слепота с лявото око, обезобразяване на лицето - засягащо завинаги функцията на сетивния орган - зрението, многофрагментно счупване на горна челюст - причинило счупване на челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, пълно открито многофрагментно счупване на долна челюст и разрушаване лявата долночелюстна става - причинило счупване на челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, обезобразяване на шията; че същите, освен че засягат жизненоважни органи на тялото, имат и изключително неблагоприятна прогноза за оздравяване; че практически в резултат на злополуката ищецът е лишен от възможност за нормален човешки живот – обстоятелство, в което съдът е имал непосредствена възможност да се увери и в съдебно заседание. Възражението, че ищцовата страна не се е справила с доказателствената тежест да установи в първоинстанционното производство размера на вредите и степента на увреждането, е намерено за неоснователно. Посочено е, че е налице точно обратната хипотеза – всички твърдения са доказани и обуславят извод за основателност на предявения иск. Отразено е, че интензитетът и характера на настъпилите увреждания е такъв, че нормалната човешка логика е в състояние да направи извод за изключителните болки и страдания, претърпени от Ч. след настъпване на злополуката. От друга страна, предвид споделяне на фактическата обстановка, възприета от районния съд досежно механизма на настъпване на трудовата злополука и наличие на интервенция в двата РКО от 23.03.14 и 2.04.14г., на основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил в тази част към мотивите на районния съд. При тези обстоятелства е формиран извод за основателност на жалбата на ищеца, респективно неоснователност на тази на ответника, и за отмяна на решението в отхвърлителната му част ведно с присъждане на цялата претендирана сума с лихви и разноски.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.

К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси /15 процесуалноправни и 3 материалноправни/, които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото:

1.„Длъжен ли е въззивният съд сам изрично и конкретно да мотивира и обоснове собствените си изводи, когато на основание чл.272 ГПК е препратил към фактическите и правни изводи на първата инстанция?”;

2. „Следва ли въззивната инстанция да изготвя свои собствени мотиви или тя може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция, като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни обосновани?”

3. „Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решаването на делото?”

4. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните или е достатъчно да препрати към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК?”

5. „Кога настъпва преклузията по чл.266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, съответно кога са налице изключенията, предвидени в същата норма, и длъжен ли е въззивният съд са уважи редовно направено от страната искане за събиране на доказателства при условията на чл.266 ал.2 ГПК?”

6. ”Могат ли страните да сочат и представят доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат или представят до подаването на въззивната жалба, съответно в срока за отговор?”

7. „Може ли съдебният акт на въззивния съд да се основе на предположения на съда, а не върху събраните по делото доказателства?”

8. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури на страните възможност да установят фактите, които са от значение за правилното решаване на делото?”

9. „Може ли въззивният съд да пристъпи към решаване на делото без да е изяснил спора от фактическа страна, респективно без да е обсъдил всички възражения на страните и без да се е произнесъл изобщо по някои от тези възражения?”

10. „Следва ли въззивният съд да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди и посочи в мотивите си и да се обоснове защо намира едни факти и обстоятелства за установени, а други за неосъществили се и въз основа на кои точно доказателства е достигнал до този свой извод?”

11. „Следва ли въззивният съд да посочи изрично в решението си защо приема някое от доказателствата за недостоверно?”

12. „Може ли съдът да основе решението си на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани от него доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?”

13. „Какви са процесуалните задължения на въззивния съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер, указани в ППВС 4/68г., вкл. в случай, при който въззивният съд не възпирема определеното от въззивната инстанция обезщетение за справедливо и го увеличава?”

14. „Може ли въззивният съд да обоснове и мотивира своите правни

изводи в решението си или той може да ги формулира абстрактно и без връзка с конкретните обстоятелства по делото?”

15. „Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не?”

16. ”Как е следвало да процедира въззивният съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и кои обстоятелства е следвало да вземе предвид, наред с примерно изброените в т.ІІ на ППВС 4/68, когато по делото липсват доказателства, които да установяват вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания от търсещия обезщетение – не са били събрани убедителни гласни доказателства, които да установят твърдените в исковата молба неимуществени вреди, респ. в заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза изрично е посочено, че не съществува обективен метод за определяне вида, характера и интензитета на неимуществените вреди с оглед строго индивидуалния им характер и това не може да стане със заключение на вещо лице съдебен медик?”

17.”Длъжен ли е въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост да приложи критерия за справедливост като съобрази в тяхната съвкупност: характера и тежестта на телесното увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални страдания, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му, както и други конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, или може да основе решението си на предположения, за които липсват доказателства по делото?”

18. „Какво е съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД?”

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса относно задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не /въпрос №.15/. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК и задължителната практика, в това число и цитираната /реш.№.388/17.10.11 по г.д.№.19755/10, ІV ГО на ВКС, реш.№.217/09.06.2011по г.д.№.761/10, ІV ГО на ВКС, ППВС №1/1953/ съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Обосновани са твърденията на касатора, че въззивният съд е процедирал в отклонение от визираните по-горе задължения, вкл. като не е обсъдил релевирани възражения, в т.ч. относно безспорно плащане на сума /5050лв./, необсъждане и недостоверност на доказателства. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.

На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 3300лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,