Определение № 552 от 06.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1312/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Д. от [населено място], общ. Ч., срещу въззивно решение № 544 от 27.01.2025 г. по в. гр. д. № 8742/2023 г. на Софийския градски съд в частта му относно присъдената сума за уравнение на дяловете, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 20091584 от 22.05.2023 г. по гр. д. № 32222/2015 г. на Софийския районен съд в частта, с която касаторът, действащ като процесуален субституент на П. Н. П., е осъден да заплати за уравнение на дела на Г. П. Д. сумата от 37 075,04 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане, като вместо това е осъдил Н. П. Д., действащ като процесуален субституент на П. Н. П., да заплати за уравнение на дяловете на Г. П. Д. сумата 130 550 лв., равна на размера на дела (1/2 ид. част), притежаван от последния, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 357756 от 09.03.2018 г., поправено с решение от 29.06.2018 г., постановени по гр. д. № 32222/2015 г. на Софийския районен съд, е допусната на основание чл. 69, ал. 1 ЗН съдебна делба между Г. П. Д. и Н. П. Д. на съсобствения им недвижим имот, представляващ апартамент № * с идентификатор ***** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, със застроена площ от 82,91 кв. м, ведно с мазе № * с площ от 4,73 кв. м, заедно с 2.208 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при квоти по 1/2 ид. част за всеки съделител. За да уважи възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК на Н. П. Д., съдът е приел, че процесният имот е жилищен и реално неподеляем, като и че съделителят не притежава друго жилище в индивидуална собственост. Съсобствеността между страните е възникнала на основание наследствено правоприемство на П. Д. Д., починал на 08.09.1985 г., и на Ц. Ц. Д., починала на 29.01.2011 г., като към момента на откриване на наследството на Ц. Ц. Д. съделителят Н. Д. е живял в имота. Съдът е приел, че прехвърлянето с нот. акт. № 47/29.11.2019 г. на притежаваната от него 1/2 ид. част от процесния имот на дъщеря му П. Н. Д. в хода на делбеното производство, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, не представлява пречка да бъде уважена възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК. В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че процесният делбен апартамент е неподеляем. Пазарната цена на същия възлиза на сумата от 64 394,47 евро. Извършен е оглед, като е посочено, че жилището се намира в монолитна сграда с тухлени преградни стени, строена в средата на 70-те години на миналия век. Изготвена е и съдебно-техническа експертиза от 15.11.2021 г., съгласно която пазарната цена на процесния апартамент е 74 150,08 евро. Допуснато е изготвянето и на повторна съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на делбения имот възлиза на 130 371 лв. Пред въззивния съд е допуснато изготвянето на нова съдебно-техническа експертиза, съгласно която пазарната стойност на процесния апартамент е 261 100 лв. При изготвяне на заключението си вещото лице е използвало сравнителния подход, извеждайки стойността чрез сравняване обекта на експертизата със сходни обекти. Отчетени са териториалната идентичност и местоположение, развитие на района, пазарната среда по регионални и местни статистически данни и анализи на средните цени и индексите на цените по вид на оценяваните недвижими имоти. При определяне на пазарната стойност вещото лице е съобразило действителното състояние на имота, което е установено след непосредствено извършен оглед на 01.04.2024 г. Въззивният съд е кредитирал това заключение, като е посочил, че пазарната цена се определя към момента на извършване на делбата, като в настоящия случай между приемането на заключението, на което е основал своите изводи районният съд, и постановяването на първоинстанционното решение е изминал значителен период от време, през който цената на имота се е променила. С оглед на това въззивният съд е приел, че съделителят Н. П. Д. следва да заплати в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 5 ГПК на Г. П. Д. паричната равностойност на притежавания от последния дял в съсобствеността, възлизаща на 1/2 част от сумата 261 100 лв., или сумата от 130 550 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до плащането. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да назначи повторна експертиза, в случай че приеме, че назначената експертиза е неясна, непълна или неправилна и да упражни правомощията си по чл. 203 ГПК, в случай че по делото са налице три заключения, които дават различен отговор на поставения въпрос; При наличие на противоречиви констатации на три приети по делото съдебно-оценителни експертизи по въпрос, касаещ специални знания, следва ли съдът да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация чрез назначаването на нова експертиза, когато констатациите са оспорени от едната от страните; Как следва да процедира въззивният съд, в случай че служебно прецени, че експертните заключения са необосновани и е налице съмнение за тяхната правилност - да се лиши от специалните знания на експертите, като игнорира и не кредитира съдебните експертизи, или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна; Следва ли въззивният съд да допусне нова тричленна съдебно-оценителна експертиза, за да изясни противоречието между приетите в производството единична и тройна експертизи, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения; При очевидното противоречие между експертизите, приети в първоинстанционния и въззивния съд и с оглед твърдението на вещото лице, че не е изчислявало овехтяването на апартамента, въззивният съд следва ли да допусне, или не поисканите допълнителна или повторна експертиза, за надлежно определяне на пазарната цена на процесния апартамент; 2. Допустимо ли е съдът, който е допуснал експертиза по въпрос, по който е приел, че са необходими специални знания, да извършва преценка за правилното и/или неправилно прилагане от експерта на определения от самия съд метод за извършване на експертизата, вместо да назначи експерт със специални знания, който да извърши посочената преценка чрез извършване на повторна експертиза, респективно докъде се простират правомощията на съда сам /без да назначава повторна експертиза/ да извърши преценка за правилността на приложения метод на извършване на експертизата; 3. Задължен ли е въззивният съд да назначи допълнителна или повторна експертиза, когато по делото са приети няколко единични експертизи, чиито заключения са оспорени от страните и същите съдържат противоположни и взаимоизключващи се заключения относно решаващи за изхода на делото спорни обстоятелства, за установяване на които са необходими специални знания; 4. С оглед принципа за установяване на обективната истина, въззивният съд задължен ли е да назначи допълнителна, или повторна експертиза при направено изрично искане за това пред въззивната инстанция; 5. При наличие на противоречиви констатации на няколко единични експертизи по въпрос, изискващ специални знания, като всичките експертни заключения са формирани от един и същ обем доказателствен материал, при наличие на оспорване на последното заключение от едната страна и релевиране на искане от същата страна за разширяване на единичната експертиза в допълнителна или повторна, въззиният съд задължен ли е да назначи допълнителна или повторна експертиза. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответниците по жалбата Н. П. Д. и Р. Г. П. /конституирани във въззивното производство като правоприемници на починалия в хода на процеса ищец Г. П. Д./ са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси са свързани с това, че въззивният съд е възприел заключението на приетата пред него съдебно-техническа експертиза относно пазарната стойност на делбения имот. В случая, след извършена преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е направил собствен извод защо е кредитирал това заключение. Съдът е изложил съображения, че вещото лице е взело предвид всички установени по делото и имащи значение за пазарната оценка на имота факти и е определил тази оценка въз основа на използван в подобни случаи механизъм, описан в заключението - използване на сравнителния метод, при който се използва сравнение на оценявания имот с други подобни недвижими имоти. Наред с това е посочен и периодът на строителство на сградата, което обстоятелство е било също взето предвид от вещото лице, като същото е обявено и за безспорно от съда, предвид изявленията на страните по този въпрос. По въпроса, касаещ конструкцията на сградата, експертът е заявил, че сградата е монолитна /тухлена с масивни носещи конструкции/ и се намира в много добро състояние, като в този смисъл са и заключенията, изготвени в първоинстанционното производство. Наред с това, в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 120 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 2763/2018 г., I г. о., решение № 67 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 5264/2015 г., I г. о., решение № 487 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1277/2009 г. на І г. о., решение № 266 от 17.10.2014 г. по гр. д. № 3333/2014 г. на І г. о., и др., доколкото в случая между оценяването на имотите в първата инстанция и извършването на делбата е изминал значителен период от време, въззивният съд е назначил нова експертиза за определяне на действителната пазарна стойност, тъй като съществува вероятност през този период да са настъпили значителни промени в цените на недвижимите имоти. Именно поради настъпилата в хода на делото промяна в пазарните цени на делбения имот, въззивният съд е кредитирал приетото пред него заключение, определящо стойността на имота към момента на извършване на делбата. В допълнение следва да се посочи, че по направените в изложението оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Разрешаването на поставените правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изложени релевантни доводи за наличието на визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки относно това основание, които по отношение на поставените въпроси липсват. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим. Въззивният съд е приел, че е налице неяснота във въззивната жалба относно предмета на обжалване, поради което е указал на въззивника да уточни в коя част обжалва решението на първоинстанционния съд – дали единствено в частта досежно начина на извършване на делбата, или и в частта, с която е определено дължимото уравнение на дяловете. С уточнителна молба въззивникът е посочил, че обжалва първоинстанционното решение и в двете части, поради което в случая въззивният съд не се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация сторените от тях в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. С оглед разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира, като се присъдят 766,94 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,