Определение № 4028 от 24.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4422/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №2720 от 08.05.2024г. по гр.д.№13588/2021г. по описа на Софийския градски съд е:

-обезсилено решение № 187229/08.08.2019 г., поправено с решение № 120354/15.06.2020 г., постановени по гр. д. № 26353/2006 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е извършена съдебна делба между Л. С. Т., И. Т. А.- Л. и М. И. М.-Д. на ПИ * с площ от 1290 кв.м. и на ПИ *, с площ от 1700 кв.м. чрез поставянето им в дял на Л. С. Т., като е прекратено производството в частта по иска за делба на ПИ * с площ от 1290 кв.м. и на ПИ * с площ от 1700 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], С.о., [улица], с площ 5130 кв.м.;

• отменено решение № 187229/08.08.2019 г., поправено с решение № 120354/15.06.2020 г., постановени по гр. д. № 26353/2006 г. на Софийски районен съд, в частта, с която в дял на Л. С. Т. са поставени: жилищна сграда, състояща се от сутерен с една стая и мазета, първи жилищен етаж, състоящ се от хол кухня, спалня, антре и клозет, втори жилищен етаж със същото разпределение, тавански етаж, с обща площ от 70 кв.м, находяща се в ПИ * и ПИ *, по регулационния план на [населено място], [населено място], одобрен със заповед № 140/1971 г.; два гаража, пристроени към жилищната сграда на ниво сутерена, находяща се в ПИ * и ПИ *, с междинна стена и застроена площ съответно от 12,50 кв.м и от 47,50 кв.м.; в дял на И. Т. А.-Л. е поставен партерен етаж от западната част на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от дневна, кухня, антре, клозет, баня, с обща застроена площ от 84,44 кв.м., ведно с мазе под цялата тази част, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части западната част на къщата - близнак и тавана, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място; в дял на М. И. М.-Д. е поставен УПИ *** в кв. 30 по регулационния план на [населено място], [населено място], с площ от 970 кв.м., както и в частта, с която Л. С. Т. е осъдена да заплати на И. Т. А.- Л. сумата 60 399,38 лв., а на М. И. М.-Д. – 27 905,38 лв., както и е отменено решение № 89290/15.05.2020 г.по гр. д. № 26353/2006г. на СРС, с което Л. С. Т. е осъдена да заплати на И. Т. А.-Л. законната лихва върху сумата 60 399,38 лв., считано от влизане в сила на решението до окончателното плащане, като вместо това:

= са поставени в дял на основание чл. 292 ГПК /отм./ на Л. С. Т. жилищна сграда, състояща се от сутерен с една стая и мазета, първи жилищен етаж, състоящ се от хол кухня, спалня, антре и клозет, втори жилищен етаж със същото разпределение, тавански етаж, с обща площ от 70 кв.м., както и двата гаража, пристроени към жилищната сграда на ниво сутерена, с междинна стена и застроена площ съответно от 12,50 кв.м и от 47,50 кв.м., находящи се в ПИ * и ПИ * по регулационния план на [населено място], [населено място], одобрен със заповед № 140/1971 г., представляващи част от поземлен имот с идентификатор *, област С. (с.), [община], [населено място], район В., [улица], вид територия: земеделска, НТП: за друг вид застрояване, площ 5130 кв.м, съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/25.09.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК, предвиден за УПИ * в кв. 9 с ПУП, одобрен с Решение № 758 по протокол № 43.10/25.11.2021 г. на СОС;

= е поставен в дял на основание чл. 292 ГПК /отм./ на И. Т. А.-Л., партерен етаж от западната част на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от антре, дневна, кухня, столова, две стаи, баня с тоалетна и тераса, с обща площ 121 кв.м и с обща жилищна площ 108,74 кв.м., заедно с прилежащите му мазе с площ 6,30 кв.м., находящо се под западната част на къщата близнак, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части западната част на къщата близнак и тавана, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място;

= е поставен в дял на основание чл. 292 ГПК /отм./ на М. И. М.-Д. УПИ * от кв. 30 по регулационния план на [населено място], [населено място], одобрен със заповед № 140/1971 г., с площ от 970 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица];

= е осъдена Л. С. Т., да заплати на И. Т. А.-Л. сумата 46 164,25 лева за уравнение на дела, заедно със законната лихва от влизане в сила на решението;

= е осъдена М. И. М.-Д. да заплати на И. Т. А.-Л. сумата от 12 378,37 лева за уравнение на дела, заедно със законната лихва от влизане в сила на решението.

• отменено решение № 187229/08.08.2019 г., поправено с решение № 120354/15.06.2020 г. по гр. д. № 26353/2006 г. на СРС, в частта, с която на основание чл. 12, ал. 2 ЗН Л. С. Т. е осъдена да заплати на И. Т. А.-Л. 25 247 лв., представляваща увеличена в резултат на извършени подобрения стойност на делбения имот в [населено място], [улица], както и е отменено решение № 89290/15.05.2020 г., по гр. д. № 26353/2006 г. на СРС в частта, с която Л. С. Т. е осъдена да заплати на И. Т. А.-Л. законната лихва върху тази сума от 10.02.2015 г. като е:

= отхвърлен предявеният от И. Т. А.-Л. срещу Л. С. Т. иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата 25 247 лв., представляваща стойността на подобрения, извършени в периода 1981 г. - 2004 г. в имота, находящ се в [населено място], [улица];

• отменено решение № 187229/08.08.2019 г., поправено с решение № 120354/15.06.2020 г., по гр. д. № 26353/2006 г. на СРС, в частта, с която на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД Л. С. Т. е осъдена да заплати на И. Т. А.-Л. сумата 3 047 лв., представляваща разноски за извършени подобрения в имота в [населено място], [улица], както и е отменено решение № 89290/15.05.2020 г. в частта, с която Л. С. Т. е осъдена да заплати на И. Т. А.-Л. законната лихва върху тази сума от 10.02.2015 г. и до окончателното плащане, като вместо това:

= е отхвърлен предявеният от И. Т. А.-Л. срещу Л. С. Т. иск по 61, ал. 2 ЗЗД за сумата 3047 лв., представляваща 2/8 от стойността на подобрения, извършени в периода до 2006 г., в имота, находящ се в [населено място], [улица];

• отменено решение № 187229/08.08.2019 г., поправено с решение № 120354/15.06.2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. С. Т. срещу И. Т. А.-Л. иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата над 6 172,19лв. до 7 295,63 лв. /за 1123,44лв./, представляваща извършени подобрения в съсобствения имот в [населено място], [улица], като вместо това:

=е осъдена И. Т. А.-Л. да заплати на Л. С. Т. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата 1 123,44 лв., представляваща 5/8 от стойността на разходи, извършени в периода м. ноември 2010 г. - м. декември 2010 г. в жилищната сграда в [населено място], [улица];

• оставено в сила решение № 187229/08.08.2019 г., поправено с решение № 120354/15.06.2020 г. по гр. д. № 26353/2006 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. С. Т. срещу И. Т. А.-Л. иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата до 6 172,19 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в имот в [населено място], [улица] периода до края на 2009 г.

• отменено решение № 187229/08.08.2019 г., поправено с решение № 120354/15.06.2020 г., в частта, с която М. И. М.-Д. е осъдена да заплати на Л. С. Т. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата над 224,69 лева до 1119,88 лева, като вместо това:

= е отхвърлен предявеният от Л. С. Т. срещу М. И. М.-Д. иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата над 224,69 лв. до 1 119,88 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в имот в [населено място], [улица] до края на 2009 г.

-оставено в сила решение № 187229/08.08.2019 г., поправено с решение № 120354/15.06.2020 г., в частта, с която М. И. М.-Д. е осъдена да заплати на Л. С. Т. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата до 224,69 лева, представляваща 1/8 от стойността на разходи извършени в периода м. ноември 2010 г. -м. декември 2010 г. в жилищната сграда в [населено място], [улица].

• оставено в сила решение № 187229/08.08.2019 г., поправено с решение № 120354/15.06.2020 г. по гр. д. № 26353/2006 г. на СРС в частта, с която:

= са отхвърлени предявените от Л. С. Т. срещу И. Т. А.-Л. искове по чл. 74, ал. 1 ЗС и по чл. 12, ал. 2 ЗН в общ размер на 59 816,25 лв.;

= е отхвърлен предявеният от Л. С. Т. срещу М. И. М.-Д. иск по чл. 12, ал. 2 ЗН за 11 963,25 лв.;

= Л. С. Т. е осъдена да заплати на И. Т. А.-Л. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 5 057,63 лв.- обезщетение за лишаване от ползване на жилищната сграда в [населено място], [улица], както и 264 лв. - обезщетение за лишаване от ползване на изградените в имота два гаража за периода 10.02.2010г.- 10.02.2015г., ведно със законната лихва от 10.02.2015 г.;

= Л. С. Т. е осъдена да заплати на М. И. М.-Д. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 1828,63 лв.-обезщетение за лишаване от ползване на имот в [населено място], [улица], за периода 10.02.2010г.-10.02.2015г., ведно със законната лихва от 10.02.2015 г.;

=е отхвърлен предявеният от М. И. М.-Д. срещу Л. С. Т. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата над 1828,63 лева до 10 000 лева.

• отменено определение № 120351/15.06.2020 г. по гр. д. № 26353/2006 г. на СРС в частта, с която е която е оставено без уважение искането на М. И. М.-Д. за изменение на решението от 08.08.2019 г. в частта за разноските, като вместо това е осъдена Л. С. Т. да заплати на М. И. М.- Д. сумата 27,43 лв. разноски съобразно уважената част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС и е оставено в сила определение № 120351/15.06.2020 г. в останалата част.

• отменено решение № 187229/08.08.2019г., поправено с решение № 120354/15.06.2020г. в частта, с която съделителите са осъдени да заплатят разноски по сметка на СРС, като вместо това съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС следните суми: Л. С. Т. -7144,39 лв. - държавна такса по иска за делба и 301,02 лв. - държавна такса по уважените срещу нея претенции по сметки; И. Т. А.-Л.– 11 858,70 лв.- държавна такса по иска за делба и 44,94 лв. - държавна такса по уважените срещу нея претенции по сметки и М. И. М.-Д. - 3249,71 лв.- държавна такса по иска за делба и 20 лв. - държавна такса по уважените срещу нея претенции по сметки.

В срок е постъпила касационна жалба от И. Т. А.-Л., чрез адв. С. С., против въззивното решение в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение относно възлагането на имота в [населено място]. [улица], с което е включена изградената пристройка върху два гаража, е постановено решение, с което в дела на И. Т. А. - Л. отново е включена изградената пристройка, а възложеният имот е индивидуализиран като: партерния етаж от западната част на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от дневна, кухня, столова, две стаи, баня с тоалетна и тераса, с обща площ 121 кв.м. и с обща жилищна площ 108.74 кв.м., заедно с прилежащите му мазе с площ 6,30 кв.м,. находящо се под западната част на къщата близнак, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части западната част на къщата близнак и тавана, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място и за същата пристройка е присъдено парично уравнение на дяловете, както и в частта, с която е обезсилено решение № 187229 от 08.08.2019r. пo гр.д. №26353/2006 г. на СРС и производството по делото е прекратено, както и в частта, с която след отмяна решението на районния съд е отхвърлен предявеният иск от И. Т. А.-Л. против Л. С. Т. за сумата 3047 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2015г. до окончателното изплащане, както и в частта относно деловодните разноски

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. второ ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулиран следните правни въпроси:

1.Когато в производството по чл.196 и сл. ГПК (отм.) въззивният съд трябва да изясни ненаведени от страните факти, може ли да излиза извън рамките, поставени от предмета на делото, очертан с основанието и петитума на иска, както и извън рамките на въззивната жалба? Може ли във втората фаза на делбата да възложи по реда на чл.292 ГПК (отм.) недвижим имот, чиито индивидуализиращи белези не съвпадат с индивидуализиращите белези на недвижимия имот, описани в исковата молба и допуснат до делба с влязло в сила решение по чл.282 ГПК (отм.) в първата фаза на съдебната делба? Може ли да се произнесе в решението по обстоятелства, които страните не са въвели като предмет на техните искания и възражения (практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК (отм.), израз на която е и решение №205 от 12.04.2001 г. по гр.д.№ 147/2000г. на ВКС, IV г. о.), според която въззивният съд не може да се произнася в решението по обстоятелства, които страните не са въвели като предмет на техните искания и възражения)?

2.Длъжен ли е въззивният съд в производството по чл.196 и сл. ГПК (отм.) да положи дължимата грижа по чл. 4, ал.2, чл. 109, ал. 2, чл. 129, ал. 1 и чл. 186 ГПК (отм.) за изясняване на спорните обстоятелства и да насочва страните, за да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречия та в тях, като представят и прилагат доказателства? Установеният принцип за равенство на страните в процеса в чл.4, ал.2 ГПК (отм.) изисква ли предоставянето на еднаква възможност на всяка страна да организира защитата си във втората фаза на делбата и конкретно да не бъде поставена в положение на неизвестност кои имоти ще бъдат обект на възлагане по реда на чл.292 ГПК (отм.)? Може ли да се счита в положение на "процесуално неравенство или на "процесуална изненада" съделител при постановяване на решението по чл.292 ГПК (отм.), ако във втората фаза на делбата по въпроса кой е допуснатият до делба недвижим имот с влязлото в сила решение по чл.282 ГПК (отм.), е дадено противоположно разрешение, различно от съдържащото се разрешение в мотивите към влязлото в сила решение, с което искането му за тълкуване и евентуалното искане за поправка на явна фактическа грешка са оставени без уважение?

Сочи се противоречие с т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; решение № 95 от 16.03.2011г. по гр. д. № 331/2010г. IV г.о. на ВКС; решение № 192 от 26.05.2011г. по гр. д. № 1399/2010г. на ВКС, III г.о.; решение № 213 от 29.06.2012г. по гр. д. № 1240/2011г. на ВКС, III г.о.; определение №8 от 04.01.2012г. по гр.д.№ 1611/2010г. на ВКС, I г.о. и решение № 176 от 08.06.2011г. по гр. д № 1281/2010г. на ВКС, III г.о.

3.Прилага ли се служебно погасителната давност по чл.120 ЗЗД и това отразява ли се на неправилността на постановеното решение поради противоречие със закона? Сочи се противоречие с решение № 163 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 346/2010 г. на ВКС, I г.о.; решение № 186 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на ВКС, IV г.о. на ВКС и решение №60 от 05.07.2016г. по гр.д.№ 5519/2015г. на ВКС. II г.о.

4.Длъжен ли е въззивният съд по реда на чл.188, ал.1 ГПК (отм.) във връзка с чл.127, ал.1 ГПК (отм.) и чл.157, ал.З ГПК (отм.) да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните ? Сочи се противоречие с решение № 374/22.11.2010г. по гр. д. № 219/2010г. на ВКС, II г.о.; решение № 92/22.02.2011г. по гр. д. № 1863/2010г. на ВКС, IV г. о.; решение № 7/08.02.2012г. пo гр. д. № 510/2011г. на ВКС, II г.о.; решение № 374/22.11.2010г. по гр. д. № 219/2010г. на ВКС, II г.о.; решение № 724/30.11.2010г. по гр. д. № 507/2009г. на ВКС, IV г.о. и решение № 47/25.02.2014г. по гр. д. № 5425/2013г. на ВКС, I г.о.

5.В кои случаи новото строителство, увеличаващо размера на заварени сгради, принадлежи на лицето, което го е построило и в кои случаи остава в собственост на титуляра на правото на собственост върху заварените сгради? В тези случаи как се определя правният статут на осъщественото пристрояване, за да се счита за самостоятелен обект? Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива ли правото на собственост и върху присъединената част, само защото собственикът на чуждата вещ не се е снабдил с инвестиционен проект за разделянето и становище на главния архитект на общината по чл. 203, ал. 1 ЗУТ? При разрешаване на въпроса по приложението на чл.97 ЗС следва ли да се имат предвид дадените указания относно предпоставките за придобиване на собственост по приращение при условията на чл.97 ЗС с Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. дело № 3/1994 г. на ОСГК на ВС на ОСГК на ВС и на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС? Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение №1/1995г. на ОСГК на ВС; т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС; решение № 763 от 13.07.2011г. по гр. д. № 12/2010г. на ВКС, I г.о.; решение № 212 от 27.11.2013г. по гр. д. № 2209/2013г. на ВКС, II г. о.; решение № 14 от 04.02.2011г. по гр. д. № 1286/2009г. на ВКС, II г.о.; определение №216 от 05.06.2013г. по гр.д. №2209/2013г. на ВКС, II г.о.; определение № 302 от 07.06.2018г. по гр. д. № 91/2018г. на ВКС, I г.о.; решение № 180 от 18.10.2013г. на ВКС по гр. д. № 2317/2013г., II г. о.; решение № 540 от 30.07.1997г. по гр. д.№ 297/1997 г., I г.о. на ВКС; определение № 1234 от 04.11.2009г. по гр. д. № 4615/2008 г. на ВКС, I г.о.; определение № 440 от 21.05.2010г. по гр. д. № 1867/2009 г. на ВКС, I г.о. и решение № 297 от 22.12.2014 г. по гр. д. № 4004/2014 г. на ВКС, I г.о.

6.При пристрояване, когато преди съществувалата сграда и пристройката са инкорпорирани, винаги ли първоначално съществувалата сграда следва да се приеме за главна вещ по смисъла на чл.97 ЗС? Обемът и стойността на новопостроеното имат ли значение при определянето на една вещ като главна, когато двете сгради са инкорпорирани? Може ли да се счита за обслужваща или за приращение пристройката, ако надхвърля по стойност и обем значително преди съществувалата сграда? По тези въпроси се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.З ГПК.

7.С одобряването на ПУП за допуснати до делба поземлени имоти образува ли се нов обект на собственост? Единствено въз основа на одобрен ПУП възниква ли промяна в собствеността на включените поземлени имоти в новообразувания урегулирания поземлен имот ? Сочи се противоречие с т. 4 от Тълкувателно решение 8/2014 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС; решение № 205 от 15.09.2014 г. на ВКС по търг. д. № 516/2012 r., II т. о.; определение № 451 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2010 г., III г. о.; решение № 1191 от 24.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2007 г., IV г. о.; решение № 2 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5313/2013 г., I г. о.; решение № 835/06.01.2011г. на I г.о. на ВКС; решение №164 от 10.05.2011г. по гр.д. № 95/2010г. на I г.о. на ВКС и решение № 23 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 4642/2014 г., Г. К., II г.о. на ВКС.

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от Л. С. Т., чрез адв. К. К., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е оспорена.

М. И. М., чрез адвокат Г. М., е обжалвала въззивното решение в частта му, с която след обезсилване на първоинстанционното решение (основно и допълнително) е прекратено производството по отношение на ПИ * и ПИ *, представляващи части от ПИ с идентификатор № *, находящ се в [населено място], [населено място], [улица] площ на ПИ от 5 130 кв. м., съгласно КККР на [населено място], за който имот е отреден УПИ *, както и в частта, с която след отмяната на първоинстанционното решение, делбените имоти са поставени в дял на съделителите, както и са присъдени суми за уравнение на дяловете, като М. И. М. е осъдена да заплати на И. Л. 12378,37 лв., както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на М. И. М. срещу Л. Т. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване над сумата от 1828, 63 лв. до предявения размер от 10 000 лв. и с което М. И. М. е осъдена да заплати разноски по делбата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. второ и трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. По въпроса за значението на данните от кадастъра и вещно-правното им действие, се поддържа че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 303/14.01.2014 г. по гр. д. № 5179/2013 г. на ВКС, I г.о.; решение № 81 / 17.02.2012 г. по гр.д. № 506 /2011 г. на ВКС, I г.о. и Тълкувателно решение № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по тълк. д. №8/2014г. на ОСГК на ВКС.

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе но всички доводи и оспорвания на страните и в частност, да не възприема експертизата, ако тя не е достатъчно обоснована? Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №170/2020 от 06.01.2021г. на ВКС по гр. д. №169/2020г. на ВКС, IV г.о.; решение по гр.д.№ 3973/2008г. на IV г.о.; решение по гр.д.№ 748/2011г. на ВКС, II г.о., решение по гр.д.№ 891/201Ог. на ВКС, I г.о.; решение по гр.д.№ 1318/2010г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 761/2010г. на ВКС IV г.о.; решение № 50143/01.11.2022г. по гр.д. № 4307 /2021 г. на ВКС, III г.о.

С подадения отговор от И. Т. А. - Л., чрез адв.С. С., касационната жалба не е оспорена в частта й, с която е обжалвано въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството относно ПИ * и ПИ *. В останалата й част касационната жалба е оспорена.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими – подадени са от легитимирани лица /страни делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Производството пред въззивния съд е било по реда на чл. 196 - 211 ГПК /отм./ и чл. 213 и сл. вр. чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 1 ПЗР ГПК.

За да обезсили първоинстанционното решение в частта му, с която е извършена съдебна делба на ПИ * и на ПИ *, които са били поставени в дял на Л. С. Т. и да прекрати производството в частта по иска за делба на ПИ * и от 1290 кв.м. и на ПИ * от 1700 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място] с площ 5130 кв.м., въззивният съд е приел, че допуснатите до делба имоти са били неурегулирани. Двата имота представляват поземлен имот с идентификатор *, [населено място], съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/25.09.2009 г. Прието е, че с решение № 758 по протокол № 43.10/25.11.2021 г. на СОС е одобрен ПУП за [населено място], който е влязъл в сила. По влезлия в сила ПУП от 2021 г. за имот с идентификатор * е отреден УПИ * в кв. 9. Съдът е посочил, че към исковата молба е представена скица на ПИ * и ПИ *, видно от която те граничат с ПИ *, който не е предмет на делото. Според въззивния съд при сравнение на графичните изображения на имотите /ПИ *, ПИ *, ПИ *, както и поземлен имот с идентификатор *, за който е отреден УПИ */, съгласно скиците към СТЕ, както и приложените по делото скици, е видно че поземлен имот с идентификатор * е идентичен с УПИ *, както и че част от него /около 3000 кв.м. в северната част/ е идентична с допуснатите до делба ПИ * и *, а южната част от имот * с площ около 2000 кв.м. несъмнено е идентична с ПИ *, находящ се на юг от ПИ * и *. Въззивният съд е заключил, че оттам е и разликата в площта на допуснатите до делба ПИ * и * /от около 3000 кв.м/ с площта на ПИ идентификатор * /УПИ */ от 5130 кв.м.

При така приетото за установено, въззивният съд е направил извод, че дори и да се приеме, че към момента на допускане на делбата ПИ * и ПИ * са били самостоятелни обекти на правото на собственост /а не реална част от по-голям имот със стар № */, то към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция с влезлия в сила ПУП е образуван нов обект - УПИ *, който не е идентичен с допуснатите до делба - в него се включва и друг имот - ПИ *. Посочено е, че няма как да се приеме, че площ от ПИ * е придадена по регулация към ПИ * и *, поради което е без значение на кого принадлежи правото на собственост върху него /на страните, на някого от съделителите или на трето лице/. Направен е извод, че УПИ * е нов обект на правото на собственост, образуван от ПИ *, * и * и доколкото настъпилите промени водят до обособяване на нов обект, правото на собственост върху който не е допуснато до делба, такава по отношение на него не следва да се извършва. По тези съображения е обезсилено първоинстанционното решение, с което е извършена съдебна делба на ПИ * и *, и производството в частта по иска за делба на двата имота е прекратено.

Относно решението на първоинстанционния съд в частта, с която е извършена делба на имота, находящ в [населено място], [улица], въззивният съд е приел следното:

Предявен е иск за делба на партерен етаж от западната част на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от стая, дневна, кухня, антре, клозет, баня, заедно прилежащите му мазе, изцяло под тази част; ид.ч. от общите части на западната част от къщата близнак и на съответните ид.ч. от дворното място. Представен е нотариален акт № 106, н. д. № 1759/1972 г., с който Б. С. А. е прехвърлила на И. Т. Д. партерен етаж от западната част на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от стая, дневна, кухня, антре, клозет, баня, ведно с мазе под цялата тази част, заедно с ид.ч. от общите части на западната част на къщата близнак и тавана, ведно с % ид.ч. от дворното място.

Посочено е, че във фазата по допускане на делбата, след отмяна на дадения ход по същество, за първи път е поставен въпросът за реалната площ на имота и за наличието на пристройка към партерния етаж на западния близнак, като ответницата И. Л. е заявила, че към първоначалната сграда има извършено пристрояване, но няма пристроен втори етаж и сградата не е с 50 кв.м. застрояване. Според тройната съдебно – техническа експертиза пристройката е с обща площ от 82,44 к. м. и за изграждането й има одобрен архитектурен проект за два етажа на основание чл. 225 ППЗТСУ; издаден е позволителен билет № 104/08.07.1981 г. на името на ответницата И. Т. А.-Л. и Ж. Т. З.. Изграждането на пристройката е започнало след 1981 г., но няма данни кога е завършена.

Въззивният съд е отбелязал, че единственото възражение, поддържано от И. Л. в първата фаза на делбата, включително и след наведените от ищцата твърдения за изградена пристройка е, че сделката по нотариалния акт от 1972г. прикрива дарение и имотът е нейна собственост.

С решение № 67-11-132/04.10.2011 г., влязло в сила на 01.10.2014 г. е допуснат до делба партерен етаж от западната част на двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], състоящ се от стая, дневна, кухня, антре, клозет, баня, с обща застроена площ от 82,44 кв.м, ведно с мазе под цялата тази част, заедно с ид.ч. от общите части на западната част на къщата близнак и тавана, ведно с % ид.ч. от дворното място. В мотивите на решението е прието, че не се доказва да има пристройка, но и че това има отношение само към индивидуализиране площта на делбения имот.

Въззивният съд, като се е основал на заключението на вещото лице Я., е приел, че в решението за допускане на делбата са описани помещенията в партерния етаж, както са посочени в нотариалния акт от 1972г., в исковата молба и уточнителните молби - т.е. както са били преди изграждане на пристройката. Според въззивния съд при неправилен фактически извод е прието, че площта на партерния етаж без пристройката е 82,44 кв.м., а това е площта само на пристройката.

Изложени са мотиви, че е допуснат до делба партерен етаж от западната част на двуетажната жилищна сграда в [населено място], [улица], заедно с прилежащите му мазе, таван и идеални части от общите части на сградата и от мястото, в което е построена. Не се твърди и установява да има друго жилище на партерния етаж в жилищната сграда - западен близнак. Няма отхвърлителен диспозитив за пристройката - напротив, в мотивите на решението по допускане на делбата е пояснено, че наличието й влияе на площта на партерния етаж, като няма съмнение кой е допуснатият до делба имот. Обстоятелства относно площта и какви помещения са изградени в него, респ. как те са описани, не променят този извод. Прието е още, че дори и да има грешка във фактическите изводи в решението по допускане на делбата, тя не води до неяснота относно предмета на съдебната делба.

Посочено е, че за да се даде отговор на въпроса дали пристройката е допусната до делба заедно с партерния етаж, трябва да се установи дали тя е самостоятелен обект на правото на собственост.

Въз основа на представеното нотариално заверено заявление от 29.04.1981 г., с което Й. Ц. Б. - съсобственик на парцел *** от кв. 212 на [населено място] е заявил съгласие съсобствениците му И. Т. А. и Ж. Т. З. да направят жилищна пристройка в западната част на парцела съгласно утвърден архитектурен план, е направен извод, че за процесната пристройка на И. Л. е било учредено право на строеж.

Прието е за установено въз основа на съдебно- техническите експертизи, че към съществуващата жилищна сграда- западен близнак, е предвидено да се изгради пристройка, като на първия етаж се свържат старата част от съществуващия западен близнак с пристройката. Променя се предназначението на сервизните възли в старата част - на мястото на баня-клозет се обособява кухня, изгражда се санитарен възел в новата част. За влизане в имота се ползва външно самостоятелно стълбище. Съдът е посочил, че според заключението на съдебно – техническата експертиза от 03.04.2019 г. партерният етаж и пристройката са функционално свързани в едно жилище. За отделянето на пристройката е необходимо извършване на преустройства - изграждане на баня, стени, инсталации, обособяване на кухненски бокс и др. Направен е извод, че с изграждане на пристройката не е обособено отделно жилище, съседно на жилището на партерния етаж, а е извършено разширение на площта и преустройство на съществуващото жилище. След пристрояването партерният етаж фактически е престанал да съществува във вида, в който е бил при изграждане на сградата, респ. при придобиването му от И. Л. и С. Д.. Към площта му е добавена площта на пристройката, като двете функционално са обособени в едно жилище. Дори и пристройката да има достатъчна по строителните правила площ за самостоятелно жилище, както и вход, то отделянето на санитарния възел ще лиши жилището в старата част на къщата от такъв, а отделянето на старата част от пристройката ще лиши последната от кухня. Направен е извод, че след изграждане на пристройката последната е присъединена към партерния етаж и по силата на чл. 97 ЗС тя е собственост на собствениците на партерния етаж. След като пристройката е част от партерния етаж, който е допуснат до делба, то до делба е допусната и пристроената част от него. Фактът, че в решението по допускане на делбата не е описана пристройка или по-скоро, че жилището не е описано съгласно действителната площ и изградените в него помещения, не променя този извод. В процесуалния закон няма правила за описание на недвижимите имоти, а за изискване за точно и конкретно определяне предмета на делото. Изискванията за индивидуализация на имот чрез посочване на определени белези се поставят в практиката и целят да се разграничи имотът, предмет на едно дело, от останалите такива. Няма съмнение кой точно е делбеният имот и това е целият партерен етаж от западния близнак и след като пристройката е част от него, то последната трябва да се подели заедно с партерния етаж, без значение дали е конкретно описана в решението за допускане на делбата или не.

По тези мотиви въззивният съд, след като е отменил решението на районния съд, с което в дял на И. Т. А.-Л. е поставен партерен етаж от западната част на двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], състояща се от дневна, кухня, антре, клозет, баня, с обща застроена площ от 84,44 кв.м., ведно с мазе под цялата тази част, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части западната част на къщата близнак и тавана, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място, е постановил решение, с което в дял на И. Л. е поставил партерен етаж от западната част на двуетажна жилищна сграда се в [населено място], [улица], състоящ се от антре, дневна, кухня, столова, две стаи, баня с тоалетна и тераса, с обща площ 121 кв.м. и с обща жилищна площ 108,74 кв.м., заедно с прилежащите му мазе с площ 6,30 кв.м., находящо се под западната част на къщата близнак, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части от западната част на къщата близнак и тавана, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място.

За да извърши делбата, въззивният съд е приел, че най-подходящият способ за ликвидиране на съсобствеността е чрез разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК /отм./. Искане за прилагането му заявяват двама от тримата съделители; имотите са достатъчно за образуване на три дяла и е налице възможност всеки съделител да получи дял в натура. Допуснати са до делба два жилищни имота, единият от които е поделяем, но страните /в частност съделителят М. М./ не са проявили активност за изготвяне на инвестиционен проект за разделянето му. Възможността за обособяване на още едно жилище на партерния етаж на [улица]не е реализирана поради процесуалното бездействие на страните. По тези мотиви и като е съобразил исканията на страните, въззивият съд е поставил в дял на Л. Т. жилището в [населено място], на И. Л. – жилището в [населено място], а в дял на М. М. - УПИ *** в [населено място].

Изложени са мотиви, че паричната оценка на стойността на дяловете следва да се определи въз основа на заключението на съдебно- техническата експертиза, изготвено във въззивното производство, доколкото е най-нова и съобразена с актуалното състояние на имотите и актуалните им средни пазарни цени. Посочено е, че следва да се вземат предвид стойностите по таблицата на л. 49, доколкото в нея е включена цялата площ на жилището в [населено място] - с пристройката. От оценката следва да се изключи стойността на ПИ * и ПИ *. Представените от М. М. доказателства не опровергават изводите на вещото лице относно стойността на имотите. При определяне на пазарната цена на имота в [населено място] представените оферти не са за имоти, сходни на него, а единствено се намират в близост. Предмет на спора е етаж от къща, строена през 60-те години на миналия век, сградата е в режим на ЕС, половината от жилището е пристройка, дворът не може да се застрои над наличното, а е обща част. Дадената от вещото лице оценка на УПИ ***, също не се опровергава от представените оферти.

Прието е, че стойността на делбената маса възлиза на 556320 лв. Като е определил стойността на дяловете на всеки от съделителите, въззивният съд е приел, че Л. Т. следва да заплати на И. Л. сумата 46 164,25 лв. за уравнение на дела, а М. М. следва да заплати на И. Л. 12 378,37 лв. за уравнение на дела.

За да отмени решението на районния съд, с което на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД Л. С. Т. е осъдена да заплати на И. Т. А.-Л. сумата 3047 лв., представляваща разноски за извършени подобрения в имота в [населено място], ведно със законната лихва от 10.02.2015 г. до окончателното изплащане, въззивният съд е приел, че претенцията е погасена по давност.

По претенцията на М. М. срещу Л. Т. по чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата 10 000 лв. - обезщетение за ползата, от която е лишена във връзка с ползването на жилищната сграда и двата гаража в [населено място] за периода 10.02.2010г. - 10.02.2015г., въззивният съд е приел, че е основателна за сумата 1 015,13 лв. /обезщетение за ползване на жилищната сграда/, а за двата гаража се дължат съответно 331,75 лв. и 481,75 лв. Посочено е, че за да бъде уважена претенцията на М. М. в по-висок размер, същата е следвало да докаже по-висок размер на средната наемна цена, каквито доказателства не са ангажирани.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Не се констатира поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал.2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване - въззивният съд се е произнесъл по спора, с който е бил сезиран, без да са били налице процесуални пречки за това. Доводите, с които е обосновано искането, касаят правилността на изводите на въззивния съд относно характеристиките на допуснатия до делба имот в [населено място], [улица], но не и за недопустимост на въззивното решение.

Предвид мотивите на въззивния съд следва да се допусне касационно решение на въззивното решение в частта му, с която след частично обезсилване на решението на районния съд е прекратено производството в частта по иска за делба на ПИ * и на ПИ *. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС / по поставения пети въпрос от касатора И. Т. А.-Л. и поставения първи въпрос от касатора М. И. М.-Д., обобщени и конкретизирани от настоящия състав, както следва: Одобреният подробен устройствен план има ли за последица промяна в собствеността на поземлените имоти, включени в урегулирания поземлен имот?

Не следва да се допуска касационно обжалване по касационната жалба на М. М. в останалата й част, с която се обжалва въззивното решение в частта му за разпределението на имотите и поставянето им в дял на съделителите; за присъждане на суми за уравнение на дяловете, като М. И. М. е осъдена да заплати на И. Л. 12378,37лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът й срещу Л. Т. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване над сумата от 1828, 63 лв. до предявения размер от 10 000 лв..

Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта му за разпределение на делбените имоти и за отхвърляне на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, което с оглед приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните, е поставен във връзка с обжалване на въззивното решение в частта му за присъждане на суми за уравнение на дяловете. Въпросът е обоснован с доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по представените доказателства за стойността на имоти, сходни с процесните, които доводи не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на решението в тази му част. Видно от обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по тези доводи. Приел е, че представените от М. М. доказателства не опровергават изводите на вещото лице относно стойността на имотите, като е изложил мотиви в тази връзка. Правилността на изводите на въззивния съд не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Въпросът е обоснован и с доводи, че немотивирано въззивният съд е отказал допускане на повторна или допълнителна експертиза, но не е поставен процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 201 ГПК.

По касационната жалба на И. Т. А.-Л. против въззивното решение в частта му, с която е извършена делба на имота, находящ се в [населено място], [улица] е отхвърлена претенцията й против Л. С. Т. за сумата 3047 лева,представляваща подобрения в делбения имот, заедно със законната лихва върху тази сума:

По въпросите по т.1 от изложението не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК – не са изведени от мотивите на въззивното решение. Въззивният съд е посочил, че в уточнителна молба от 26.01.2007г. ищцата е изложила твърдения, че имотът е от 114 кв. м., че в съдебно заседание от 12.03.2009г. за първи път е поставен въпросът за наличието на пристройка и тогава И. Л. е заявила, че има пристрояване, че няма пристроен втори етаж и сградата не е от 50 кв.м., като за изясняване характеристиките на имота в [населено място] са събирани доказателства във фазата по допускане на делбата и във фазата по извършване на делбата. Т.е. въпросът за точните характеристики на допуснатия до делба обект и конкретно дали той включва пристройката, не е поставен за първи път пред въззивния съд и съответно и въззивният съд не се е произнесъл по въпрос, който до този момент не е стоял, в който смисъл е третият въпрос, формулиран в т.1 от изложението. Вторият въпрос, поставен в т.1 от изложението, също не е във връзка с мотивите на въззивното решение. Прието е от въззивния съд, че белезите, с които се индивидуализират недвижимите имоти не са установени в закона, а се извеждат от съдебната практика и целта на описанието на имота е той да бъде ясно отграничен. Въззивният съд не е приел, че следва да се извърши делба на обект, различен от този, за който е допусната делба, а мотивите му са, че се касае за пристройка, присъединена към главната вещ – партерният етаж и с факта на допускане на главната вещ до делба се допуска и принадлежността към нея, независимо от начина, по който е описана.

Въпросите в т.2 от изложението също не могат да обосноват допускане до касационно обжалване. Както се посочи по- горе, въпросът за индивидуализацията на имота не е поставен за първи път пред въззивния съд, а напротив- стоял е и пред първоинстанционния съд. Видно и от въззивната жалба на И. А., същата е въвела изричен довод, че начинът, по който е индивидуализиран възложеният й имот е неясно и неточно формулиран. Наведени са доводи, че пристройката не е допусната до делба и тя е извън партерното жилище, за което е допусната делба. Т.е. по поставените въпроси не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК. Точните характеристики на допуснатия до делба имот в [населено място], [улица] не са разглеждани за първи път от въззивния съд и страните не са били поставени в невъзможност да изложат тезите си пред двете инстанции и да ангажират доказателства и съответно приетото в обжалваното решение, че се касае за един обект на правото на собственост, включващ съществуващото партерно жилище и присъединената към него пристройка, не съставлява произнасяне по въпрос, който до този момент не е стоял по делото.

Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение в частта му за отхвърляне на предявения от И. Т. А.-Л. срещу Л. С. Т. иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата 3047 лв., представляваща 2/8 от стойността на подобрения, извършени в периода до 2006 г., в имота, находящ се в [населено място], [улица] по поставения от касатора И. Л. трети въпрос дали се прилага служебно погасителната давност по чл.120 ЗЗД. Въззивният съд е счел, че претенцията на И. Л. срещу Л. Т. по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата 3047 лв. е неоснователна като погасена по давност, без да са изложени мотиви, че е направено възражение за погасителна давност от насрещната страна.

Четвъртият процесуалноправен въпрос е за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Въпросът е от обуславящо значение за изхода от спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика, защото е обсъдил събраните доказателства и се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи, на които се е основал жалбоподателят във въззивната си жалба. Въпросът е обоснован с твърдения, че не са обсъдени всички доводи във връзка с направената претенция по чл. 286 ГПК /отм./, но в обжалваната част по сметките е допуснато касационно обжалване по поставения трети въпрос.

Въпросите по т.5 от изложението не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първият и вторият от тях са поставени общотеоретично, а касационно обжалване може да бъде допуснато само по въпрос, обуславящ изхода от конкретния правен спор. Третият въпрос не е във връзка с изводите на въззивния съд, защото в обжалваното решение не е прието, че пристройката може да се отдели без съществено повреждане на партерния етаж, а изводите на въззивния съд са в обратен смисъл- че за отделянето е необходимо извършването на съществени преустройства.

По въпросите в т. 6 от изложението също не следва да се допуска касационно обжалване. За да приложи разпоредбата на чл. 97 ЗС въззивният съд не е изложил мотиви, че обемът и стойността на новопостроеното имат значение при определянето на една вещ като главна. Изводите на въззивния съд, че пристройката е принадлежност към партерния етаж са направени след анализ на всички събрани доказателства, въз основа на които е прието, че е било предвидено към съществуващата жилищна сграда западен близнак да се изгради пристройка, като на първия етаж е предвидено да се свържат старата част от съществуващия западен близнак с пристройката. Променя се предназначението на сервизните възли в старата част - на мястото на баня-клозет се обособява кухня, изгражда се санитарен възел в новата част, тераса пред спалнята, която на място е продължена и пред дневната. Т.е. изводите на въззивния съд са основани на конкретните характеристики на новопостроеното, както и на установеното, че понастоящем пристройката и партерното жилище са функционално свързани и се ползват като едно общо жилище. Отделно от това по приложението на чл. 97 ЗС е формирана практика на ВКС /решение № 104 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2065/2021 г., I г. о.; решение № 27/30.03.2022 г. по гр.д. № 2741/2021 г. на ВКС, I г.о./, която не се нуждае от осъвременяване и на която въззивното решение не противоречи.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение