Определение № 349 от 15.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 178/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Бааде“ ООД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. С., срещу определение № 389 от 31.10.2022 г. по в.ч.т.д.№ 557/2022 г. на Пловдивски апелативен съд. С атакуваното определение се потвърждава първоинстанционното определение № 374 от 09.06.2022 г. по т.д.№ 1459/2021 г. на Старозагорски окръжен съд, с което поради направено възражение за валидна арбитражна клауза производството по делото се прекратява поради неподведомственост на спора пред Старозагорски окръжен съд. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. На първо място се твърди, че първоинстанционният и въззивният съд неправилно са приели, че процедурата за връчване на преписи по отношение на подадената искова молба не е изпълнена надлежно, което е довело и до неправилния правен извод, че отговорът на исковата молба, с който се въвежда възражението за неподведомственост, е подаден в законоустановения срок. На второ място се излагат аргументи в подкрепа на тезата за невалидност на арбитражната клауза поради липса на представителна власт за сключване на арбитражни споразумения от страна на лицето Р. С. С., подписала процесния договор за наем като пълномощник на „Бааде“ ООД. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, посочени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, като в допълнение се сочи и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното определение. В писмен отговор насрещната страна „Вилокс груп“ ЕООД, [населено място] оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на касационно обжалване на подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от „Бааде“ ООД срещу „Вилокс груп“ ЕООД, с която на основание чл. 228 ЗЗД се претендира заплащането на сумата от 33 751,86 лв.- неплатени наемни вноски, а на основание чл. 92 ЗЗД- на сумата от 2 171 лв.- договорна неустойка, по договор за наем на самостоятелен обект в търговски център в [населено място], сключен на 12.09.2014 г. между „Бааде“ ООД- в качеството му на наемодател и „Вилокс груп“ ЕООД- в качеството му на наемател. При постановяване на прекратителното определение № 374 от 09.06.2022 г. по т.д.№ 1459/2021 г. Старозагорски окръжен съд е счел, че процедурата по връчване на копие от исковата молба не е изпълнена надлежно по отношение на „Вилокс груп“ ЕООД, поради което и отговорът на исковата молба, постъпил 28.02.2022 г., в който се прави възражение за неподведомственост на производството пред Старозагорски окръжен съд поради наличието на валидна арбитражна клауза в подписания договор за наем, е подаден в законоустановения срок по чл. 131, ал.1 ГПК. В тази връзка съдът не е възприел твърдението на „Бааде“ ООД, че отговорът от „Вилокс груп“ ЕООД не е подаден в срок, което води и до просрочие на направеното възражение за неподведомственост. В допълнение, съдът не е счел за правилно и другото твърдение, направено от „Бааде“ ООД, а именно - че в случая не е налице валидна арбитражна клауза в договора за наем, тъй като Р. С. С., подписала процесния договор като пълномощник на „Бааде“ ООД, не е разполагала с пълномощия за подписване на арбитражна клауза. Така аргументиран, пъвоинстанционният съд е прекратил търговското дело поради неподведомственост на спора. Въззивният съд е споделил изцяло мотивите и правните изводи на Старозагорския окръжен съд. В допълнение към изложеното от първоинстанционния съд Пловдивски апелативен съд подробно е обсъдил всички правни аспекти на проведената процедура по връчване на препис от исковата молба, като е потвърдил крайния извод на Старозагорския окръжен съд, че „Вилокс груп“ ЕООД не е било надлежно уведомено за постъпилата искова молба, поради което за него не е започнал да тече срокът по чл. 131, ал.1 ГПК. В тази връзка апелативният съд също е приел, че отговорът на исковата молба е направен в рамките на преклузивния срок по чл. 15, ал.1, изр.2 ГПК във вр. с чл. 8, ал.1, изр. 1 ЗМТА и съответно възражението за неподведомственост не е било просрочено. Във връзка с твърдяната от „Бааде“ ООД недействителност на арбитражната клауза, въззивният съд много подробно е изследвал съдържанието на приложеното по делото пълномощно за Р. С. С., въз основа на което тя е подписала процесния договор за наем от 12.09.2014 г., ведно с уговорката споровете по него да се решават пред арбитражен съд. Достигнал е до извода, че няма ограничения в делегираните й от управителя на „Бааде“ ООД права за представителство, поради което и подписаната от нея арбитражна клауза е действителна и поражда желаното от страните по договора правно действие. Така мотивиран, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. Подавайки настоящата частна касационна жалба, в изложението си на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят поставя следните въпроси: 1/ „Спазена ли е процедурата по чл. 47, ал.1 от ГПК, ако призовкарят е посетил адреса само веднъж, удостоверил е, че страната- ЮЛ не се помещава на този адрес, тъй като го е напуснала и тази информация е получена от служител на държавна институция, индивидуализиран по надлежния ред в съобщението? Представлява ли нарушение на закона в този случай прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал.4 от ГПК, вместо тази на чл. 50, ал.2 от ГПК?“ По този въпрос се твърди наличието на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В допълнение жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение в частта, засягаща уведомяването, съгласно чл. 280, ал.2 ГПК. 2/ „Дава ли общото търговско пълномощно право на упълномощеното лице да сключва договори с арбитражна клауза и дали тази клауза е действителна, ако е подписана от пълномощник?“ По така поставения въпрос се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради твърдяно от жалбоподателя противоречие със следната съдебна практика: решение № 8 от 08.02.2017 г. на ВКС по т.д.№ 1706/2016 г., II т.о., ТК; решение № 157 от 11.01.2013 г. на ВКС по т.д.№ 611/2012 г., I т.о., ТК. В допълнение, като допълнително основание за допускане на касационен контрол по този въпрос, е посочен чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният от частния касатор втори въпрос, свързан с упълномощаването за сключване на договор с арбитражна клауза, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е значим за правния спор по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С разпореждане на Председателя на ВКС от 13.04.2023 г. е образувано тълкувателно дело №1/2023 г. на ОСТК на ВКС, по идентичен въпрос: „За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, достатъчно ли е упълномощаването за сключване на този договор или е необходимо и изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение?“. На основание чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 292 ГПК и в съответствие с приетото в т. 1 от ТР № 8 от 7.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на окончателен съдебен акт от Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер. С оглед т. 2 от ТР № 8/7.05.2014 г. по т.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във вр с чл. 292 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение