Определение № 924 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3706/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 256 от 07.07.2022г. по гр.д. № 414/2021г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 260019 от 05.03.2021г. по гр.д. № 396/2019г. на Районен съд - Костинброд в частта по извършване на делбата и на основание чл. 349, ал.2 ГПК в дял на В. Т. А. е поставен делбения имот - Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 647 кв.м., находящ се в Костинброд, попадащ в кв. 98, УПИ * по плана на града, заедно със сградите в него: едноетажна жилища сграда, застроена на 63 кв.м., едноетажна жилищна сграда, застроена на 31 кв.м., гараж, застроен на 24 кв.м. и сграда на допълващо застрояване, застроена на 11 кв.м.; съделителят В. А. е осъден да заплати за уравнение на дяловете на останалите двама съделители Л. Т. К. и А. Т. А. по 46 535 лв. на всеки от тях. Отменено е първоинстанционното решение и в частта по сметките, с която е била отхвърлена претенцията на В. Т. А. за присъждане на обезщетения за подобрения и за необходими разноски до размер на 12 481,70лв. спрямо всеки от ответниците и вместо това Л. Т. К. и А. Т. А. са осъдени на основание чл. 30, ал.3 ЗС да му заплатят по 5 000лв. необходими разноски за ремонт на покрива на къщата и на основание чл. 61, ал.2 ЗЗД по 7 481,70 лв. за подобрения в имота. Постановено е обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която е разгледана претенция по сметки над 24 963,40 лв. и производството в тази част е прекратено. Касационната жалба е подадена от съделителя А. Т. А. и е насочена срещу решението във всичките му части - както по извършването на делбата, така и по сметките, вкл. и по отношение на обезсилената част. По отношение на извършването на делбата се навеждат оплаквания, че неправилно е уважена претенцията за възлагане на В. Т., след като и В., и А. са живели в имота в различни периоди от време и и двамата са поискали възлагане. Спрямо претенцията по сметки се твърди, че не е доказано извършването на ремонт на покрива. По отношение на обезсилената част на претенцията по сметки конкретни оплаквания липсват. В представеното изложение за обосноваване достъпа до касационно обжалване не са поставени ясни правни въпроси. Заявено е, че „въпросът, която е повдигнат с мотивите на решението е от материалноправно естество и е свързан с претенциите на страните съделители”, както и че отговорът на този въпрос ще има значение за точното прилагане на закона. Твърди се, че въпросът за правата на страните, техните претенции по спора и начинът, по който съдът е обосновал изводите си, имат определящо значение. Изтъква се противоречие с Тълкувателно решение 1/1998г. на ОСГК и с две решения на ВКС, съответно от 1996г. и от 2019г. Ответникът по жалбата В. Т. А. поддържа в писмения си отговор, че касационно обжалване не следва да се допуска. Съделителката Л. К. не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по делба във фазата по извършването й. Допусната е делба на поземлен имот в [населено място] с намиращите се в него сгради - една жилищна сграда, лятна кухня, гараж и навес със стая. Имотът е наследство от родителите на страните: Т. А., починал 2001г. и Р. А., починала 2019г. Дяловете на тримата съделители са равни - по 1/3 ид.ч. Възлагателна претенция е предявена по чл.349, ал.2 ГПК от В. А., който твърди, че при откриване и на двете наследства живее в имота и няма друго жилище. Претенция за възлагане е предявена в първото заседание и от А. А.. Свидетелските показания установяват, че от 2000г. в имота живее В., преди това е живял А.. В. е живял в имота както към 2001г., когато починал бащата, така и към 2019г., когато е починала майката на страните.Представена е от В. А. декларация, според която не притежава друг жилищен имот. Декларация за имотното състояние на А. А. не е представена. В хода на устните състезания поддържаното от него искане е имотът да се изнесе на публична продан. Първоинстанционният съд е изнесъл имота на публична продан като е приел, че двама съделители претендират възлагане и са живели в имота в различни периоди от време, поради което претенциите им следва да се отхвърлят. Въззивна жалба срещу решението е подадена от В. А.. А. А. не е обжалвал изнасянето на имота на публична продан (съдът не е постановил самостоятелен диспозитив за отхвърляне на възлагателните претенции). Въззивният съд е уважил искането по чл. 349, ал.2 ГПК на В. А. като е приел, че само той е живял в делбения имот към смъртта на двамата родители, както и че не притежава собствено жилище. Приел е за действителна цена на имота 139 605лв. и го е осъдил да заплати на останалите двама съсобственици съответното уравнение на дяловете. От страна на В. А. е предявена своевременно и претенция по сметки: за подобрения - направа на топлоизолация, покрив, насаждения, ограда, тротоари, направа на беседка, площадка пред къщата, цокъл на къщата, смяна дограма и други. При предявяването на претенцията не е посочен размера й, нито кога са извършени конкретните ремонтни и подобрителни дейности. Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията по сметки на В. Т. А. с неконкретизиран размер. Въззивният съд, сезиран с жалбата на В. А., е оставил без движение иска за подобрения за уточняване размера им спрямо всеки от ответниците, кога са извършени и при какви условия. В постъпилото уточнение ищецът В. А. сочи, че общият размер на подобренията, с които е увеличил стойността на имота, е 37 445лв. и претендира от всеки от двамата ответници по 12 481,70 лв.; уточнява, че подобренията са извършени при условията на владение на своята част и държане на чуждите части от имота; сочи период на извършване на всяка от дейностите и стойността й. Претендира изграждане на изцяло нов покрив на къщата през 2006г. на стойност 15 000лв. Представя фактури за някои от разходите. Приетата пред въззивния съд техническа експертиза сочи, че сумарната стойност на всички строително-монтажни и ремонтни работи възлиза на 44 264лв. с ДДС, от които 16 113,05лв. са за ремонта на покрива. Цялата тази стойност според експерта участва директно във формирането на общата пазарна цена на имота. Направените разходи са били необходими както за запазването на отделните обекти, така и за привеждането им в съвременен използваем вид. В допълнително заключение експертизата сочи, че по цени към момента на изпълнението общата стойност на разходите за строително-монтажните и ремонтни работи е 31 259 лв. с ДДС. Събраните гласни доказателства установяват извършването на ремонтните работи от В. А. в периода след 2017г. Въззивният съд е кредитирал заключенията на вещото лице Г., приети при въззивното разглеждане на делото. Приел е, че разходите за запазване на имота, както и подобренията са извършвани от В. А. в качеството му на съсобственик на 1/3 ид.ч. и държател на идеалните части на останалите двама съсобственици, със знанието и непротивопоставянето от тяхна страна. Поради това правоотношенията за необходимите разноски се уреждат на основание чл. 30, ал.3 ЗС, а тези за подобренията по чл. 61, ал.2 ЗЗД, доколкото работата е била предприета в интерес на подобрителя, без противопоставянето на останалите съсобственици. Тук съдът се е позовал на разясненията в т.І.5 на ППВС № 6/1974 г. Според експертизата разходите за ремонтиране на покрива възлизат на 16 113,05 лв. От тази стойност ответниците дължат по 5 371,02лв., но тъй като искът е предявен за по 5 000лв., следва да се уважи изцяло. За останалите подобрения съдът е приел, че ответниците дължат по 7481,70 лв. Отново е изходил от предявения размер на иска 37 445лв., доколкото при възприемане на посочената от експертизата увеличена стойност на имота, размерът би бил по-висок от претендирания. Дължимата сума 7481,70 лв. се получава като общият предявен размер от 37 445лв. се намали със стойността на ремонта на покрива - 16 113,05лв. и останалата сума 21 331,95лв. се раздели на три според дяловете на съсобствениците. По този начин всеки от ответниците дължи по 12 481,70 лв. или двамата общо 24 963,40лв. В частта, с която районният съд се е произнесъл над посочената сума 24 963,40 лв. Софийски окръжен съд е обезсилил първоинстанционния акт и прекратил производството. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива липсват. От страна на касатора не е формулиран ясен правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК - такъв, който е разрешен в обжалвания акт и е обусловил решаващите изводи на съда. Въпросът за правата на страните, техните претенции и начинът, по който съдът е обосновал изводите си, не съставлява правен въпрос, който да покрива горепосочените условия. А непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание да бъде отказано допускането на касационно обжалване - виж разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.1. Не е обосновано и никое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК. Не е налице и твърдяното противоречие на обжалвания акт с Тълкувателно решение № 1/1998г. на ОСГК. То дава тълкуване по приложението на чл. 9а ЗН, чл.8, ал.4 ЗН, чл. 91а ЗН, които разпоредби нямат отношение към настоящия спор. Решение № 679 от 25.11.1996г. по гр.д. № 848/1996г. разрешава спор дали е погасено по давност правото по чл. 30 ЗН според това кога са упражнени правата по завещанието на наследодателя. Тези въпроси са неотносими към настоящето дело. Решение № 89 от 12.07.2019г. по гр.д. № 3607/2018г. на І г.о. е постановено по въпроса за възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реални дялове, включващи сгради на допълващо застрояване. Даденото разрешение е, че постройките на допълващото застрояване имат спомагателни, обслужващи функции спрямо основното застрояване и не могат да бъдат поставяни в самостоятелен дял, без жилищния обект, чиято принадлежност се явяват. Този въпрос не стои за разрешаване по настоящето дело и не е от значение за изхода му. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд. Ответникът В. А. не претендира разноски за настоящето производство и такива не му се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.