Определение № 73 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4832/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. Д. срещу решение № 260146 от 08.07.2021 г. по в.гр.д.№ 895 от 2020 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 83 от 26.06.2020 г. по гр.д.№ 277 от 2018 г. на Балчишкия районен съд в обжалваната му пред окръжния съд част и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявените от С. Т. Д. срещу „Рота инженеринг“ О. искове по чл.108 ЗС за следните имоти:

1. реална част с площ от 342 кв.м. от ПИ с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5 от 04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен според ищеца с бивш имот № ..... по кадастралния план на [населено място], м.“О. плаж“ от 1995 г.;

2. реална част с площ от 1817 кв.м. от ПИ с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5 от 04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен с бивш имот № 3025 по кадастралния план на [населено място], м.“О. плаж“ от 1995 г. и

3. реална част с площ от 838 кв.м. от ПИ с идентификатор 02508.5.64 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5 от 04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен с част от бивш имот № ..... по кадастралния план на [населено място], м.“О. плаж“ от 1995 г.

Първоинстанционното решение в частта му, с която са били отхвърлени предявените искове по чл.108 ЗС за реална част с площ от 500 кв.м. от ПИ с идентификатор 02508.5.27 и реална част от ПИ с идентификатор 02508.5.70 за горницата над 342 кв.м. до пълния заявен размер от 737 кв.м., е влязло в сила като необжалвано от ищеца и не е предмет на инстанционен контрол.

В касационната жалба се твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при несъобразяване със събрания доказателствен материал и неправилно тълкуване на закона- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставени са следните правни въпроси:

1. Преклудират ли се с изтичане на срока за отговор възраженията на ответника по предявения иск ? По този въпрос се твърди противоречие с т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и наличие на очевидна неправилност.

2. Индивидуализиран ли е в достатъчна степен реституираният имот, ако реституционното решение не се придружава от скица, не е издадено удостоверение от техническата служба по реда на ППЗСПЗЗ, но реституционното решение е издадено въз основа на съдебно решение след отмяна на отказ на органа по реституция и в рамките на съдебното производство има изготвена съдебно-техническа експертиза, в която имотът е бил индивидуализиран ? По този въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. Може ли съдът да осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразност на съдебното решение, с което имотът е реституиран в рамките на развилото се административно производство по възстановяване правото на собственост на ищеца, доколкото придобиването на имота от ответното дружество е станало след започване производството по реституция и имотите са придобити от държавата ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д.№ 5615 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр.д.№ 4487 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. и Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС.

4. Представлява ли пречка за реституиране застрояването в имота за частта над засегнатия от застрояване имот, която не е заета от строежи и съоръжения и не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 457 от 09.12.2011 г. по гр.д. № 1591 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 322 от 24.07.2012 г. по гр.д.№ 238 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмен отговор от 01.11.2021 г. пълномощникът на ответника по жалбата „Рота инженеринг“ О. взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Моли същото да не бъде допускано до касационно обжалване и на дружеството да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Третото лице- помагач [община] не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Ищецът С. Т. Д. е единствен наследник на Т. Д. С., починал на 22.11.1974 г., което е установено от представените по делото удостоворения за наследници. Със заявление № БВ14 от 24.02.1992 г. до Поземлена комисия- [населено място] ищецът С. Т. Д. е заявил за възстановяване на наследниците на Т. Д. С. два земеделски имота, единият от които бадемова овощна градина с площ от 8 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“О. плаж“. По това заявление на С. Д. е постановено решение на О.- [населено място] № 3000 от 10.02.2003 г., с което на наследниците на Т. Д. С. е отказано възстановяване на правото на собственост върху овощната градина с площ от 8 дка. Това решение е обжалвано от ищеца. По неговата жалба е постановено решение № 112 от 18.07.2005 г. по ап.дело № 63 от 2003 г. на Балчишкия районен съд, с което съдът е отменил частично решението на О. от 10.02.2003 г. и е възстановил правото на собственост на наследниците на Т. Д. С. общо върху 4,315 дка от заявената за възстановяване овощна градина с площ от 8 дка /части от имоти № ....., ....., ....., ..... и ...../. Това решение обаче е било отменено от Добричкия окръжен съд с решение № 166 от 15.12.2006 г. по к.н.а.х.д.№ 486 от 2005 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Балчишкия районен съд. При новото разглеждане на жалбата Балчишкият районен съд се е произнесъл с решение № 109 от 29.07.2010 г. по а.п.дело № 2 от 2007 г., потвърдено с решение № 377 от 02.11.2010 г. по к.а.д.№ 673 от 2010 г. на Добричкия административен съд. С това решение частично е отменено решение № 3000 от 10.02.2003 г. на О.- [населено място], с което е отказана реституция на заявената от ищеца С. Т. Д. за възстановяване овощна градина с площ от 8 дка в м.“О. плаж“ на [населено място], и е постановено решение за реституция само на 1883 кв.м. от този имот, попадащи сега в имот № ..... по плана на м.“О. плаж“ на [населено място]. Видно от мотивите на решение № 377 от 02.11.2010 г. по к.а.д.№ 673 от 2010 г. на Добричкия административен съд и представеното копие от допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Ц. Г.А. по ап.д.№ 2 от 2007 г. на Балчишкия районен съд, тези 1883 кв.м. попадат в имот № ....., който е идентичен с имот със стар № 3020 по кадастралния план на [населено място], м.“О. плаж“ от 1995 г.

С решение № 4054 от 18.02.2013 г. ОбСЗ- [населено място] отново се е произнесла по заявлението на С. Д. за възстановяване на правото на собственост върху овощната градина с площ от 8 дка в м.“О. плаж“, като е признала и възстановила правото на собственост на наследниците на Т. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти, както следва:

1. по т.ІІ.3- други от 1,079 дка, находящ се в землището на [населено място], местността „О. плаж“, имот № ....., парцел 04 от кадастралния план, изработен 1995 г., при граници (съседи): Почивна база Д., имот № 01, имот № 03 и имот № 05, установен със съдебно решение № 112 от 18.07.2005 г.;

2. по т.ІІ.4- други от 1,817 дка, находящ се в землището на [населено място], местността „О. плаж“, имот № ....., парцел 05 от кадастралния план, изработен 1995 г., при граници (съседи): Почивни бази „Д. Д.“, „А. Д.“ и имот № 06, установен със съдебно решение № 112 от 18.07.2005 г.;

3. по т.ІІ.5- други от 0,500 дка, находящ се в землището на [населено място], местността „О. плаж“, имот № 3026, парцел 07 от кадастралния план, изработен 1995 г., при граници (съседи): имот № 06, Почивна база „А.“ Д. и имот № 02, установен със съдебно решение № 112 от 18.07.2005 г.;

4. по т.ІІ.6- други от 0,893 дка, находящ се в землището на [населено място], местността „О. плаж“, имот №....., парцел 03 от кадастралния план, изработен 1995 г., при граници (съседи): Почивна база АПК, имот № 01, имот № 04 и имот № 05, установен със съдебно решение № 112 от 18.07.2005 г.

Относно актуалния статут на претендираните части от имоти и тяхната идентичност, съдът е приел, че от приетото по делото заключение на назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установявало, че липсва идентичност между реституираните имоти с решението на ОСЗ-гр.Б. от 18.02.2013 г. и тези с решение № 112 от 2005 г. по ап.д.№ 63 от 2003 г. на Балчишкия районен съд и решение № 109 от 2010 г. по а.п.№ 2 от 2007 г. на Балчишкия районен съд. Освен това, от заключението на експертизата се установявало, че в процесните имоти има изградени сгради през 70-те и 80-те години на миналия век като почивни станции на предприятия, обществени организации и др., обикновено въз основа на постановления на Министерския съвет или на Окръжен съвет [населено място]. Самите строежи представлявали комплексни мероприятия, състоящи се от сгради, обединени от обща инфраструктура- водопровод, канализация, улично осветление, алеи, зелени площи, зони за отдих и спорт. Имотите били терасирани на различни нива, изградени били подпорни стени поради денивелацията, лятна кухня- летен бар, заведение за обществено хранене и др.

При така установената фактическа обстановка и с оглед възраженията на ответника въззивният съд е приел, че съдът има право да осъществи инцидентен съдебен контрол за материална законосъобразност на решението на ОбСЗ- [населено място] от 18.02.2013 г., с което на наследниците на Т. С. е било възстановено правото на собственост върху процесните части от имоти. Съдът е цитирал практика на ВКС /решение № 44 от 03.08.2020 г. по гр.д.№ 2499 от 2019 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 1084 от 12.11.2008 г. по гр.д.№ 4506 от 2007 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о./, според която, когато по иск за собственост ищецът основава претендираното право на успешно проведена административна процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, приключила с постановяване на позитивно решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, ответникът, който не е бил страна в административното производство, може да се защитава срещу реституционния ефект на решението с възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ. При такова наведено от ответника възражение гражданският съд е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако преценката има значение за съществуването или несъществуването на спорното право. В този случай лицата, в чиято полза е издаден административният акт, следва да докажат наличието на материалните предпоставки, обуславящи законосъобразното възникване на реституционния ефект в тяхна полза.

С оглед събраните по делото доказателства по конкретното дело въззивният съд е приел, че ищецът С. Д. не е провел успешно това доказване. Съдът е посочил, че с решение № 4054 от 18.02.2013 г. ОбСЗ- [населено място] не е следвало да признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Т. Д. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти поради установяването им с отменено съдебно решение (решение № 112 от 18.07.2005 г. по адм.д.№ 63 от 2003 г. на РС- Балчик), вписано като основание за издаване на административния акт. Според въззивния състав решението на ОбСЗ- [населено място] от 18.02.2013 г. не е съобразено и с изискването на чл.10а, ал. 1 ЗСПЗЗ при възстановяването на собствеността в реални граници там, където те съществуват или могат да бъдат установени, тези граници да бъдат описани. Същото не е придружено със скица и реституираните имоти не са индивидуализирани в достатъчна степен като обекти на правото на собственост. Не на последно място, въззивният съд е приел за безспорно установено, че върху процесните части от имоти са били проведени мероприятия: преди приемане на ЗСПЗЗ е извършено и функциониращо курортно застрояване с комплексен характер. Посочил е, че осъществяването на комплексно мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното строителство. Достатъчен бил обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността в реални граници по реда на ЗСПЗЗ.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основания за допускане на касационото обжалване на това решение поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Преклудират ли се с изтичане на срока за отговор възраженията на ответника по предявения иск ?/ няма противоречие с посоченото Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.4. В отговора на исковата молба пълномощникът на ответника „Рота инженеринг“ О. е възразил, че дружеството не е участвало като страна в административното производство за възстановяване правото на собственост на ищеца и поради това постановеното в това производство решение не обвързва дружеството. Изрично е оспорено решението на ОбСЗ- [населено място], с което на наследниците на Т. С. е възстановено правото на собственост върху процесните части от имоти, като нищожно, недопустимо, неправилно и незаконосъобразно /стр.4, абзац 3, 4 и 5 от отговора на исковата молба, подаден на 22.06.2018 г./, като един от посочените мотиви за това е, че решението противоречи на чл.10б ЗСПЗЗ /стр.4, абзац 4 от отговора на исковата молба/. Изцяло в съответствие /а не в противоречие/ с т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд се е произнесъл по това своевременно направено от ответника възражение за наличие на посочената в чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ пречка за реституция.

2. Вторият поставен въпрос /Индивидуализиран ли е в достатъчна степен реституираният имот, ако реституционното решение не се придружава от скица, не е издадено удостоверение от техническата служба по реда на ППЗСПЗЗ, но реституционното решение е издадено въз основа на съдебно решение след отмяна на отказ на органа по реституция и в рамките на съдебното производство има изготвена съдебно-техническа експертиза, в която имотът е бил индивидуализиран ?/ не е правен въпрос по смисъла на това понятие, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е свързан със съществения мотив на съда за отхвърляне на иска. Действително, в мотивите на решението си въззивният съд е приел, че възстановените на ищеца части от имоти не са били достатъчно индивидуализирани в решението на ОбСЗ- [населено място] и в скица към него, но същественият му мотив да отхвърли иска за собственост е, че решението на ОбСЗ- [населено място] от 18.02.2013 г. не легитимира ищеца като собственик, тъй като е материално незаконосъобразно: с него е възстановено правото на собственост върху имоти, за които е била налице пречка по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за реституция.

3. По третия поставен въпрос /Може ли съдът да осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразност на съдебното решение, с което имотът е реституиран в рамките на развилото се административно производство по възстановяване правото на собственост на ищеца, доколкото придобиването на имота от ответното дружество е станало след започване производството по реституция и имотите са придобити от държавата ?/ не е налице противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС: В посочените решения /решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д.№ 5615 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр.д.№ 4487 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. и Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, както и в Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС/ е прието, че по принцип на основание чл.17, ал.2 ГПК гражданският съд има право да осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразност на административни актове, които се противопоставят на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Конкретно за административните актове по реституция на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ се приема, че такъв инцидентен съдебен контрол не може да бъде упражняван от гражданския съд при наличието на две кумулативно дадени предпоставки: 1. върху административния акт да е бил упражнен пряк контрол за законосъобразност /тоест, реституцията да е с решение на съд по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, а не с решение на административния орган по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ/ и 2. това съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ да се противопоставя на държавата или на неин правоприемник.

В настоящия случай такова изключение не е налице, тъй като претендираните от ищеца части от имоти не са били възстановени на наследниците на Т. С. с решение на съд по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ: Видно от исковата молба, ищецът е претендирал, че е собственик по реституция на части от бивши имоти № 3021, 3025, 3026 и 3027 по кадастралния план от 1995 г. на [населено място], м.“О. плаж“. За тези части от имоти с решение № 3000 от 10.02.2003 г. О.- [населено място] е постановила отказ за възстановяване. Действително, с решение № 112 от 18.07.2005 г. по ап.дело № 63 от 2003 г. на Балчишкия районен съд на ищеца е било възстановено правото на собственост общо върху 4,315 дка от заявения за възстановяване имот от 8 дка /части от имоти № ...., ....., ....., ..... и ...../. Това решението обаче е било отменено от Добричкия окръжен съд с решение № 166 от 15.12.2006 г. по к.н.а.х.д.№ 486 от 2005 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Балчишкия районен съд. При новото разглеждане Балчишкия районен съд се е произнесъл с решение № 109 от 29.07.2010 г. по а.п.дело № 2 от 2007 г. на Балчишкия районен съд, потвърдено с решение № 377 от 02.11.2010 г. по к.а.д.№ 673 от 2010 г. на Добричкия административен съд. С това решение частично е отменено решение № 3000 от 10.02.2003 г. на О.- [населено място], с което е отказана реституция на заявената от ищеца за възстановяване овощна градина с площ от 8 дка в м.“О. плаж“ на [населено място], и е постановено решение за реституция само на 1883 кв.м. от тази овощна градина, попадащи сега в имот ..... по плана на м.“О. плаж на [населено място]. Видно от мотивите на решение № 377 от 02.11.2010 г. по к.а.д.№ 673 от 2010 г. на Добричкия административен съд и представеното копие от допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Ц. Г.А. по ап.д.№ 2 от 2007 г. на Балчишкия районен съд, тези 1883 кв.м. попадат в имот с идентификатор ....., идентичен с имот със стар № 3020 по кадастралния план на [населено място], м.“О. плаж“ от 1995 г. Този имот № 3020 обаче не е предмет на настоящото дело: Както бе посочено и по-горе, с исковата молба по настоящото дело ищецът претендира за собственост върху /а и съдът се е произнесъл за/ части от имоти със стари номера ....., ....., ..... и ..... по кадастралния план от 1995 г. Тоест, за реституцията на части от процесните имоти със стари номера ....., ....., ..... и ..... няма постановено решение на съд по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Поради това гражданският съд по настоящото дело е имал право да осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт за реституция на процесните имоти със стари номера ....., ....., ..... и ..... по кадастралния план от 1995 г. /решение № 4054 от 18.02.2013 г. на ОбСЗ- [населено място], което не е обжалвано пред съд/ и като е сторил това не е нарушил закона и посочената по-горе практика на ВКС.

4. По четвъртия поставен въпрос /представлява ли пречка за реституиране застрояването в имота за частта над засегнатия от застрояване имот, която не е заета от строежи и съоръжения и не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС: В решение № 457 от 09.12.2011 г. по гр.д.№ 1591 от /2010 г. Върховният касационен съд, ГК, I г.о. се е произнесъл по неотносим към настоящото дело въпрос, а именно: допустим ли е иск по чл.108 ЗС, предявен против правоприемник на лице, против което е уважен с влязло в сила решение иск по чл.108 ЗС, ако той се позовава на сделка, сключена с праводателя след влизане в сила на решението и евентуално на придобивна давност като добросъвестен владелец, считана от сделката. По това дело въобще не е поставян и съдът не се е произнасял по въпроса дали пречката за реституция по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е налице по отношение на целия имот, върху който е осъществено мероприятие, или само върху онази част от имота, която не е заета от строежи и съоръжения. Във второто посочено решение на ВКС- решение № 322 от 24.07.2012 г. по гр.д.№ 238 от 2010 г. на Върховния касационен съд, ГК, I г.о.- също няма произнасяне по този въпрос. Това решение касае хипотеза не на осъществено върху имота комплексно мероприятие на държавата /каквото е прието за осъществено от въззивния съд в конкретния случай/, а на изграден в земеделски имот подземен водопровод и отреждането на този имот за озеленяване, за които ВКС е приел, че не са мероприятия по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, които да са пречка за реституирането на този земеделски имот.

5. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.108 ЗС.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗСПЗЗ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение