Определение № 1699 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 160/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 291 от 31.10.2022 г. по в. гр. д. 260/2022 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 82/20.06.2022 г. по гр. д. № 313/2021 г. на РС-Мадан, с което Севдалин М. К. и М. М. К. са осъдени да преустановят действията си, с които пречат на М. Х. И. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 63207.506.256 по КККР на [населено място], [община], и да преминава през същия до собствените си сгради: двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 70 кв. м. и масивна стопанска сграда на два етажа с идентификатор [№], с площ от 84 кв.м., като премахнат поставения катинар на входа към вътрешния двор на имота, който вход е означен със зелена стрелка на скицата към заключението на вещото лице, което е неразделна част от решението.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици при равни права на процесния поземлен имот и притежават в самостоятелна собственост отделни сгради в него – ищецът М. Х. И. е собственик на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 70 кв. метра и масивна двуетажна селскостопанска сграда с площ 84 кв. метра, а ответниците Севдалин М. К. и М. М. К. са собственици на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 90 кв. метра и двуетажна стопанска сграда със застроена площ 55 кв. метра.

Прието е, че според техническата експертиза достъпът до имот [№] е от [улица], която представлявала неасфалтиран път. За достъп до имота е налице един портал от улицата, обозначен с червена стрелка на представената от вещото лице скица, състоящ се от една двойна и една единична дървена врата, от който портал се влиза в оградено като подход място, втори портал, обозначен със зелена стрелка, и до входовете за стопанските сгради на страните. Стопанските сгради имат по още един вход на югоизток – единични врати. В жилищната сграда на ищеца има два входа – единият от северозапад от [улица]и един от югозапад от двора, обозначени със синя стрелка. В жилищната сграда на ответниците има само един вход от югозапад от двора, обозначен с черна стрелка. Във вътрешния двор в имота има поставени саксии, които обособяват двора на две части. Входовете от вътрешния двор към жилищните сгради на страните е от североизток за ответниците и от югозапад за ищеца. На входа към вътрешния двор на имота, обозначен със зелена стрелка на скицата, е поставен катинар.

Съдът е обсъдил и показанията на свидетелите. Според В. А. в имота от страната на пътя имало голяма двойна врата, винаги отворена, до която стояли дървата на ищеца. Дворното място било разпределено между страните много отдавна, като на границата на ползване били поставени саксии и бидон. Всеки ползвал частта, която е пред неговата сграда. Вътрешният портал, който води до двора на ответниците, се заключвал от тях. Според свидетеля Ф. К. единият вход, който ищецът ползвал, бил дървена врата, а майката на ответниците влизала през общия вход. След като се влезе през главния вход се минава в дясно през друга врата и се влиза в нейната половина и в жилищната сграда, в която живеела покойната жена. Вътрешният двор бил разделен на две части, като едната част се ползвала от ищеца, а другата от ответниците, като всеки си ползвал частта, която е пред неговата жилищна сграда. Големият портал, който бил от входа на улицата, не се заключвал, той бил постоянно отворен, като се влезело в него имало нарязани дърва на ищеца. През големия портал можело да се стигне до стопанската сграда на ищеца, а през нея – до градината, която се намирала зад двете къщи. През градината ищецът можел да стигне до неговата къща. Ищецът можел да пренесе материали през неговата къща и към градината или към вътрешния двор. Ако трябва да мине с кон или с каруца, трябвало да мине покрай къщата към градината. Между двете къщи – двойната къща и съседната къща имало пътека, през която може да се минава, която обаче била малка и не можело да мине товарен кон. Можело да се пренесе багаж. Вътрешния портал бил заключен от ответниците. Според свидетелката С. Г. освен главната порта откъм имота, имало пътечка покрай къщата, която водела до градината. Според свидетелката Женя Д. вътрешният вход на имота води към двор, от който са входовете към двата дяла от къщата. През този двор можело да се пренесе нещо по-обемисто до селскостопанската сграда. През вътрешния двор можело да мине кон с дърва, минавали били, от там били пренасяли багаж. Вътрешният вход на имота бил заключван от ответниците, ищецът нямал достъп. В двора били поставени саксии. От страната на улицата имало вход към къщата, но по този вход не можело да се пренасят дърва или други материали. Не можело да минават и животни, защото този вход водел до къщата. Във външния двор имало разположени дърва на ищеца, както и във вътрешния двор. От страна на улицата, покрай дела на ищеца и съседната къща, имало малко свободно място, около един метър, през което се стига до стопанската сграда и през стопанската сграда трябвало да мине към неговия двор.

При тези данни въззивният съд е приел, че искът по чл.109 ЗС е основателен и ответниците трябва да осигурят на ищеца достъп до вътрешния двор, като премахнат поставения катинар. Този катинар ограничава правото на достъп на ищеца до вътрешния двор на имота и до собствената му стопанска постройка, принуждавайки го, за да достигне до тях, да преминава през стаите на жилището си и да пренася на ръка през тях вещи и пособия, което води до значителни неудобства за ищеца, по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС.

Съдът е приел, че при съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици. Нормата на чл.31, ал.1 ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на останалите съсобственици според правата им. Искът по чл.109 ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на ищеца включва трите правомощия – да владее собствената идеална част, да я ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея. В случая е ограничено правото на ищеца да ползва имота, доколкото действията на ответниците по поставяне на катинар на входа към вътрешния двор към имота, обозначен със зелена стрелка на изготвената от вещото лице скица, създават пречки пред него да достига свободно до вътрешния двор на имота, както и до собствената му стопанска постройка

Дори да се приеме, че между страните е налице фактическо разпределение на правото на ползване на процесния имот, по делото не са налице доказателства за наличие на съгласие за такова разпределение, което да изключва правото на ищеца да преминава през вътрешния двор на имота.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците ответниците Севдалин М. К. и М. М. К..

Жалбоподателите поддържат, че ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците, като всеки от тях ползва частта, която се намира пред неговата къща. Не е задължително разпределението на ползването да е в писмена форма, то може да бъде осъществено и с устна уговорка. При наличието на разпределение на ползването на мястото неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС ще са онези действия на някой от съсобствениците, с които той осъществява ползване на мястото, различен от уговорения. В настоящия случай уважаването на иска по чл.109 ЗС ще доведе до това, че ищецът ще преминава през мястото, разпределено за ползване на ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/, с което ще се наруши извършеното разпределение. Ищецът имал достъп до дворното място както през собствената му жилищна сграда, така и през пътеката с широчина 1 метър от запад.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. При съсобствен имот представлява ли пречка, по-голяма от обикновеното по смисъла на чл.50 ЗС ограничаването на достъп от източна страна на съсобствения имот, при условие, че другият съсобственик има достъп до имота от западната и северната страна;

2. Кои са юридическите факти, които обосновават основателността на иск по чл.109 ЗС при съсобствен имот, при наличие на установено разпределение на право на ползване на дворното място и същото се ползва по уговорения начин;

3. Допустимо ли е с иск по чл.109 ЗС да се търси негаторна защита за преустановяване на неоснователни действия от съсобственика, съответстващи на установено по делото разпределение на право на ползване;

4. Необходимо ли е за уважаване на иск по чл.109 ЗС да се докаже, че действията на ответниците, изразяващи се в извършено неосигуряване на достъп само от едната страна на съсобствения им имот и осигурен за ищеца достъп от останалите страни създаватн на ищеца пречки да упражнява правата си, по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС.

По първите три въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по последния – чл.280, ал.1, т.1, като се обосновава противоречие между въззивното решение и т.3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. Д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС; решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г. на ВКС, II-ро г.о.; решение № 299 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2009 г., II г. о. и решение № 3 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2021 г., I г. о.

Ответникът в производството М. Х. И. оспорва жалбата. Счита, че не са налице поддържаните основания за допускането й до разглеждане по същество. Развива и доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск по чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Налице е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос № 3, който уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТГР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се състои в това: Може ли с иск по чл.109 ЗС да се търси негаторна защита за преустановяване на неоснователни действия от съсобственика, съответстващи на установено по делото разпределение на ползването на общия имот. Този въпрос отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и от отговора му зависи крайният резултат. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него няма практика на ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,