Определение № 2278 от 16.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1730/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. П. К. срещу определение № 1072 от 29.04.2024г. по в.ч.гр.д. № 1088/2024г. на Апелативен съд – София. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение № 4463 от 27.03.2024г. по гр.д. № 2781/2024г. на Софийския градски съд за прекратяване по реда на чл. 130 от ГПК, като недопустимо, на производството по делото, образувано по нейна искова молба срещу „Автомагистрали“ ЕАД.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно – необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са били съобразени основанията на исковете и направените в частната жалба възражения, а съдът се е произнесъл по ненаведени в жалбата основания. Направен е неверен извод, че не се е оспорвало съществуването на мандатно правоотношение. Не е била дадена възможност касаторът да направи своите уточнения във връзка със Закона за публичните предприятия. Протокол № ТЗ-14 от 05.03.2024г. е незаконосъобразен като противоречащ на чл. 24, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗПП, както и на Устава на ответното дружество и сключения между страните договор. Решението на упражняващия правата на държавата в публично предприятие за освобождаване на член на Съвета на директорите би могло да въздейства върху мандатното правоотношение само ако това е изрично предвидено в закона, а законът не придава такъв ефект на решението. Определящо в такъв случай е наличието на конкретно обстоятелство, обуславящо основание за прекратяване на договора по смисъла на чл. 24 от ЗПП. Протоколът от 05.03.2024г. не съдържа изрично основание за прекратяване. Взетото решение при отсъствие на основание за прекратяване на договора и неспазената процедура за избор на нови членове на Съвета на директорите чрез конкурс предпоставя вписване на несъществуващи обстоятелства. По отношение на процесния договор намират приложение единствено и само разпоредбите на специалния ЗПП както по отношение на сключването му, така и по отношение на неговото прекратяване. Приложима е и разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД.

Касаторът иска, при допускане на касационно обжалване, оспореното въззивно определение да бъде отменено и делото - върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Законът за публичните предприятия утвърждава ли изключение от принципа на свободната стопанска инициатива, доколкото и по силата на чл. 5 от ЗПП съществуването им (на публичните предприятия) е подчинено на публичен интерес, а не този на учредителя?

2. Доколко в контекста на управление на публично дружество/предприятие замяната на член на съвета на директорите попада в обхвата на предписаната от специалния закон – Закона за публичните предприятия, гаранция за независимост на управителното тяло на публично предприятие?

3. Органът на държавата, упражняващ правата на държавата, обвързан ли е от резултата на конкурсната процедура, разписана в чл. 21 от специалния закон (ЗПП), предполагаща колективно измерими показатели за съпоставяне на кандидатите, за разлика от гарантираната суверенна преценка на частноправния субект, осъществяващ контрол над търговско дружество?

4. Какъв е редът за правна защита на член на съвета на директорите на публично предприятие при наличие на спор по отношение установяването на съществуването на валидно мандатно правоотношение, възникнало по силата и в изпълнение на законоустановена процедура за избор и назначаване на член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие?

5. Валидността на мандатното правоотношение по отношение на публично предприятие произтича ли пряко от сключения договор за управление или е в зависимост от решението за назначаването му от органа, упражняващ правата на държавата в публично предприятие?

6. Кое е определящо за прекратяване на мандатното правоотношение, произтичащо от договор за управление на публично предприятие – субективната преценка на принципала и основаното на нея решение за освобождаване на ангажираното с участие в управлението физическо лице или наличието на конкретно обстоятелство, обуславящо основание за прекратяване на договора за управление по смисъла на чл. 24 от ЗПП?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Предмет на делото са били искове на И. П. К. по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 74 от ТЗ и чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ - за установяване съществуването на валидно мандатно правоотношение между И. П. К. като член на Съвета на директорите на „Автомагистрали“ ЕАД и дружеството въз основа на Договор за възлагане на управление № РД-02-16ф-4/01.03.2003г.; за установяване на незаконосъобразност (като противоречащи на чл. 24, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗПП) на решенията по т. 2 и т. 3 от Протокол № ТЗ-14/05.03.2024г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на представител на държавата - едноличен собственик на капитала на „Автомагистрали“ ЕАД, за прекратяване на сключения между страните договор и определяне на други лица за членове на Съвета на директорите; както и за установяване, че няма основание за прекратяване на договора между страните, съответно за извършване на вписвания и заличавания по партидата на „Автомагистрали“ ЕАД в търговския регистър относно състава на Съвета на директорите въз основа на подаденото заявление обр. А5 с вх. № 20240306175807.

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивния съд е изложил, че за касатора не съществува правен интерес от водения установителен иск. Интересът от такъв иск се преценява винаги конкретно, но при откритата за касатора възможност да предяви осъдителен иск за претърпени вреди и пропуснати ползи, правен интерес в случая отсъства. За да е допустим искът, ищецът трябва да не разполага с друга възможност за правна защита, чрез който да разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор с ответника. Нарушението на разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗПП, свързано с прекратяване на мандатното правоотношение, обуславя иск за обезщетение, но не засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването (аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника). Същевременно, също съгласно изложеното от въззивния съд, член на Съвета на директорите, който не е акционер, не е легитимиран да оспорва като порочно вписване или заличаване по партидата на дружеството. Въззивният съд се е позовал на определение № 50428 от 17.10.2022г. по ч.т.д. № 1627/2022г. на ВКС, ТК, І т.о.

При тези установени обстоятелства поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд.

По-конкретно първият, вторият, петият и шестият от въпросите са по същество на предявените искове – относно съществуването на мандатно правоотношение между страните въз основа на Договор за възлагане на управление № РД-02-16ф-4/01.03.2003г. С обжалваното определение на Апелативен съд - София обаче е прието друго - че исковете са недопустими и не могат да бъдат разглеждани и решавани по същество. Относно иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК това е било, тъй като липсва правен интерес от воденото му (касаторът разполага с по-интензивната защита на осъдителните искове), а относно останалите искове по чл. 74 от ТЗ и чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ - поради липсата на активна легитимация на член на Съвета на директорите на еднолично акционерно дружество да оспорва решение на едноличния собственик на капитала, съответно да иска установяване, че извършеното по партидата на дружеството вписване е на несъществуващо обстоятелство.

Четвъртият въпрос (относно реда за правна защита на член на съвета на директорите на публично предприятие) е общ и хипотетичен, но косвено с въззивното определение на този въпрос е отговорено - могат да бъдат водени осъдителни искове както във връзка с твърдяното съществуване, така и на основание прекратяването на договора за управление, щом това е в нарушение на сключения договор. В частната касационна жалба липсват изложени оплаквания във връзка с този извод на въззивния съд.

Третият въпрос относно това дали органът на държавата, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала, е обвързан от резултата на конкурсната процедура, разписана в чл. 21 от ЗПП, също не е въпрос от значение за изхода на делото, тъй като това принципно положение не е отречено от въззивния съд.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд - София.

Воден от горното съдът