Определение № 397 от 05.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5182/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Д. против решение № 1453/08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1287/2016 г. от 10-ти състав на Апелативен съд – София. Ответникът не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен до размер на сумата от 1500 лева, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е присъдена тази сума, отменил е решението в останалата част и е отхвърлил иска за разликата до присъдения от първата инстанция сума, като е приел че и до размера на предявения иск, същия е неоснователен. Въззивният съд е приел, че конкретните данни по делото са: продължителността на наказателно преследване, в които по отношение на ищеца са извършвани процесуални и процесуално – следствени действия; повдигнатото е било обвинение само за едно престъпление, по отношение на ищеца/подсъдимия за целия срок на наказателно преследване е била взета мярка за неотклонение "подписка"; по отношение на обвиняемия/подсъдимия не е била налагана друга мярка за процесуална принуда, възрастта на ищеца, неговото обществено положение и съдебно минало, негативното въздействие върху психиката и здравето на обвиняемия/подсъдимия, което в случая обичайно съпътства всяко едно наказателно преследване. Въззивният е приел, че с оглед на тези конкретни данни справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление, за които е бил оправдан възлиза на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, поради което ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва, счита от 21.11.2012 г. – денят, в който оправдателната присъда е влязла в сила В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан със задължението да мотивира и обоснове своите изводи относно съществото на спора и основателността на иска, в противоречие с практиката на ВКС – решение №51/14.03.2016 г., постановено от ІІІ гр.отд. на ВКС по гр.д.№ 4621/2015 г., с което е прието, че съдът е задължен да мотивира и обоснове своите изводи относно съществото на спора и основателността на иска. Съдът не е изложил мотиви защо конкретно приема сумата от 1500 лева като справедливо обезщетение съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, поради което е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касационното обжалване следва да се допусне. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 5 лева, за разглеждане на касационната жалба. Водим от горното, състава на ВКС