Определение № 3444 от 18.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1249/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. С., представляван от адв. М. П., срещу решение № 1977 от 04.04.2024г. по гр.д. № 13942/2023г. на Софийски градски съд, ГО, II-Ж състав, с което е потвърдено решение № 17145 от 23.10.2023г. по гр.д. № 14027/2022г. на Софийски районен съд, 38 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от С. П. С. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията по изп. дело № 1419/2015г. на ЧСИ С. Я. поради погасяването им по давност. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че изпълнителните действия, извършени след настъпилата перемпция по изпълнителното дело, прекъсват теченето на погасителната давност. Твърди, че след датата на настъпилата перемпция изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, поради което поисканите от взискателя изпълнителни действия и последващото им изпълнение от ЧСИ са недействителни, съответно невалидни по отношение на теченето на погасителната давност. Намира, че погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015г. и е изтекла на 27.06.2020г. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „Валидни ли са да прекъснат погасителната давност изпълнителни действия, предприети след настъпване на перемпция по изпълнителното дело?“. Твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.05.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди също, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представляван от юрк. П. Е., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната и постоянната практика на ВКС. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е съобразил практиката на ВКС и е приел за приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД, доколкото вземанията са установени с влязла в сила заповед за изпълнение от 04.12.2014г. Намерил е за установено, че изп. дело № 1419/2015г. на ЧСИ С. Я. е образувано на 26.03.2015г. по молба на „Юробанк България“ АД въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2014г. по ч.гр.д. № 60708/2014г. на СРС, издаден въз основа на заповед за изпълнение от 04.12.2014г. срещу С. П. С. за суми в общ размер на 18 466,60 лева, от които: сумата 16 138,52 лева - главница, ведно със законната лихва за периода от 06.11.2014г. до изплащане на вземането; сумата 1 179,71 лева – договорна лихва за периода от 19.03.2013г. до 28.08.2014г.; сумата 37,37 лева - обезщетение за забава за периода от 19.07.2014г. до 28.08.2014г.; сумата 347,11 лева - държавна такса и сумата 763,89 лева - юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е съобразил задължителните разяснения по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.05.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е акцентирал, че когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Позовал се е и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. Във връзка с това е отбелязал, че изпълнителното дело е образувано преди 26.06.2015г. – на 26.03.2015г., както и че на 21.04.2015г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД, „УниКредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД. Намерил е, че след 26.06.2015г. до 26.06.2017г. по изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, доколкото с молба от 15.03.2016г. единствено е направено искане за конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател въз основа на договор за цесия от 18.01.2016г. С оглед на тези съображения решаващият състав е приел, че предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция са настъпили на 27.06.2017г. Едновременно с така направения извод, въззивният съд е приел, че с подадената от взискателя молба от 12.03.2018г. петгодишната погасителната давност е прекъсната с искането за налагане на запор на вземания на длъжника. Намерил е, че взискателят периодично е подавал молби за налагане на запор, съответно на 26.03.2020г., на 01.02.2022г. и на 16.03.2022г., както и че ЧСИ е изпращал запорни съобщения, съответно на 22.03.2018г., на 29.03.2022г. и на 19.04.2022г. Подчертал е, че от всяко прекъсване на давността /последното такова на 19.04.2022г./ е започвала да тече нова петгодишна давност. Изтъкнал е, при съобразяване на практиката на ВКС, че единствената правна последица от вече настъпилата перемпция би била тази, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, като перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. С оглед на тези съображения въззивният съд е заключил, че вземането, за което е образувано изпълнителното производство, не е погасено по давност към момента на подаване на исковата молба – на 17.03.2022г., респ. предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е неоснователен. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на иска въззивният съд е посочил, че давностният срок, течащ от 14.10.2019г., е спрял да тече на 13.03.2020г. на основание чл.3, т.2 ЗМДВИП, като е продължил да тече, считано от 21.05.2020г. Намерил е също, че давността не е изтекла и в хода на процеса, тъй като същата е спряла да тече на основание чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, макар и искът да е предявен от длъжника, а не от кредитора. Заключил е, че по аналогия на чл.116, б. „б“ ЗЗД отрицателният установителен иск прекъсва погасителната давност, като от прекъсването започва да тече нова петгодишна давност. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК с оглед изложеното от въззивния съд съображение, че перемпцията е без правно значение за давността. Отговор на поставения въпрос е даден в т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите е разяснено, че перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици. Прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не се съотнася към основанието по чл.116, б. „в“ ЗЗД. Кредиторът по изпълнително дело, дори да е допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността, като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е в друго – изгубване на възможността да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело; наложените обезпечения и напредъка, постигнат с предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнителни действия в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие – задължението за действие е на съдебния изпълнител. Възприетото от въззивния съд в обжалваното решение по поставения въпрос и обусловеният от него краен изход на делото напълно съответства на така установената задължителна съдебна практика, с която е преодоляно съществуващото до постановяване на тълкувателното решение противоречие в практиката на ВКС. Поради това не са налице поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, чл.1, т.1 и т.3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение