Определение № 966 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. А. срещу решение № 71 от 10.01.2013 г., постановено по гр. д. № 2154 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, с което е отменено решение № 316 от 2.2.2012 г. по гр. д. № 12122 по описа за 2010 г. на Пловдивския районен съд, Гражданско отделение, VІІІ граждански състав, в частта за отхвърляне на предявения от Л. А. М. против М. М. А. иск за заплащане на 11 148,23 лв. неустойка за неизпълнение по т.9 от договор за наем от 29.04.2004 г. за периода от 22.06. до 29.07.2007 г., както и 1 400 лв. разноски по делото, и е постановено друго, с което този иск е уважен.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи точки втора и трета на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:

1. Кога настъпва падежът на задължението за плащане на неустойка, уговорена за изпълнението на задължение за освобождаване на имот след прекратяване на договор за наем? Необходима ли е покана, или падежът настъпва на някаква определена дата, щом като в договора е посочен срок за връщането на имота?

2. От кой момент започва да тече срокът за ангажиране на отговорността на поръчителя по чл.147, ал.2 от ЗЗД за задължението за неустойка?

3. Отговаря ли поръчителят за плащането на неустойката като акцесорно задължение на задължението за връщане на имота? Според касатора, ако се ангажира и тази отговорност, поръчителството би било недействително, тъй като е поето при по-тежки условия от основното задължение.

4. Решението е недопустимо, тъй като е постановено по неуточнена искова молба. Не е ясно дали се претендира цялата неустойка, или се предявява частичен иск.

5. Нищожност на клаузата за неустойка, тъй като е уговорена с цел да се заобиколи законът-чл.236, ал.2 във връзка с чл.233, ал.1 от ЗЗД.

Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените от него въпроси.

Ответникът по жалбата Л. М. счита, че решението на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищецът Л. М. е отдал под наем свой собствен приземен етаж от сграда на дружеството [фирма]. Това дружество е закъсняло с повече от 15 дни да плати наемната цена за юни 2007 г., поради което съгласно т.8 от договора за наем този договор се счита за прекратен. Според т.9 от договора след прекратяването дружеството е следвало на 20 юни 2007 г. да предаде на наемодателя имота, но не е изпълнило и това си задължение. В т.9 е предвидена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на вещта в размер на 150 евро на ден. Ето защо наемодателят е предявил иск за заплащане на неустойката за периода от 22.06.2007 г. до 29.07.2007 г. в размер на 11 148,23 лв. както срещу дружеството-наемател, така и срещу поръчителите по договора и съдружници в дружеството, един от които е касаторът М. А.. Исковата молба е заведена на 7.06.2010 г. и Пловдивският районен съд е отхвърлил иска срещу касатора поради изтичане на предвидения в чл.147, ал.1 от ЗЗД шестмесечен срок за предявяване на иска срещу длъжника, необходим, за да остане задължението на поръчителя. Пловдивският окръжен съд е приел, че шестмесечният срок по чл.146 от ЗЗД започва да тече едва след покана съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, поради което не е изтекъл спрямо касатора. Ето защо е отменил решението на първоинстанционния съд и е осъдил поръчителя да заплати исковата сума. Решението на Пловдивския окръжен съд е постановено по редовна искова молба, поради което е допустимо и не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Поръчителството е поето при същите условия, при които е и главното задължение и няма данни за намерение на страните да се заобиколи законът при приемане на клаузата за поръчителство, затова не е налице твърдяната от касатора нищожност на тази клауза. Ето защо въпросите по т.3 и т.5 също не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Отговорите на първите два въпроса на касатора обаче са обусловили обжалваното решение и са от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.147 от ЗЗД, поради което по тези въпроси следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение