Определение № 375 от 02.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2535/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на: Д. А. К., С. Т. П. и Г. Х. С., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 58 от 27.06.2019 г. по в.т.д. № 120/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 37 от 22.02.2019 г. по т.д. № 305/2017 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявените срещу Сдружение с нестопанска цел „Тракийско дружество „Екзарх Антим I”, [населено място], искове за отмяна на всички приети решения на общото събрание на сдружението, проведено на 30.05.2017 г., за: промени в устава, промени в състава на УС и приемане и изключване на членове на сдружението. В жалбата се поддържат касационни доводи за процесуална незаконосъобразност и необоснованост на решението, с искане за неговото касиране, с произтичащите от това правни последици. Касаторите считат, че въззивният съд само формално е отразил доводите във въззивната жалба за компроментиран избор на делегати на ОС, без да ги обсъди подробно, както и, че решението е постановено при съществено нарушение на правилото за съвкупна преценка на доказателствения материал. Твърди се, че изводите на съда за: избор на делегатите на ОС в съответствие с чл.4, ал.2 от Устава на ответното сдружение, въз основа на единна норма на представителство, утвърдена от УС, и с определен тригодишен мандат, който не е бил изтекъл към датата на процесното ОС, не са изведени въз основа на самостоятелна преценка на доказателствата. В мотивите към решението не е отразено с какъв акт на УС е определен този мандат на делегатите, кога започва да тече той и не е посочено от кои доказателства следва, че към датата на ОС – 30.05.2017 г. са присъствали делегати с действащ мандат, гласували за приемане на оспорените решения. Касаторите изразяват несъгласие със становището на апелативния съд, че решенията на УС от 19.04.2017 г. представляват допълнителна възможност за нов избор на делегати – там, където такъв избор не е бил произведен, или където има увеличение на персоналния състав на структурите на сдружението. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички относими доказателства и всички възражения и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и 2. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права. Поддържаната допълнителна селективна предпоставка по първия правен въпрос е основава на: ППВС № 1/1953 г., решение по гр.д. № 60244/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 761/2010 г., IV г.о. решение по т.д. № 2430/2015 г., I т.о., а по втория въпрос – на решение по гр.д. № 4265/2014 г., IV г.о. В постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба от СНЦ „Тракийско дружество „Екзарх Антим I”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, се твърди, че в случая не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване, т.к. поставените въпроси са основани на оплакванията на касаторите по приетите от въззивната инстанция фактически и правни разрешения, с които е отхвърлената поддържаната от ищците теза. По съществото на спора ответното сдружение счита, че апелативният съд, въз основа на неоспорени, по реда на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, решения на УС от 01.03.2017 г. и от 19.04.2017 г., е извел извод за провеждането на избор на делегати в съответствие с тези решения. Според ответника, изведените от съда фактически констатации са съобразени с процесуалните правила и не са игнорирани събрани по делото доказателства, а тяхната обоснованост, както и законосъобразността на правните изводи, са извън преценката на основанията за достъп до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК. При постановяване на атакувания съдебен акт, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел следното фактическа страна: Проведеното на 30.05.2017 г. Общо събрание на сдружението, чиито решения се оспорват, е свикано с решение на управителния съвет от 19.04.2017 г.; Свикването е станало по реда на чл. 26 ЗЮЛНЦ, респ. чл. 4, ал. 7-9 от приложимия устав на сдружението; Съгласно чл. 1, ал. 4 от устава сдружението е изградено от клубове, тракийски секции към пенсионерски клубове и други организационни структури, а съгласно чл. 4, ал. 2 от устава общото събрание се състои от делегати, избрани въз основа на единна норма на представителство, утвърдена от управителния съвет, като председателят на УС и председателя на контролната комисия са делегати по право; С решение от 01.03.2017 г. УС е определил норма на представителство, измежду тези членове, които са платили членския си внос към датата на решението: един делегат на 17 членове, а при структури с по-малко от 17 членове, но не по-малко от 9 членове - да се излъчи един делегат; при остатък от 9 и повече членове също било прието да се избере един делегат; Със същото решение било прието мандатът на избраните делегати да е тригодишен; През месец март 2017 г. били проведени събрания на териториалните структури за избор на делегати, които при така определената норма на представителство, избрали 37 делегати, утвърдени с решение на УС от 31.03.2017 г.; На заседание на УС от 19.04.2017 г., на което било взето решение за свикване ОС на 30.05.2017 г., бил обсъден отново въпросът за нормата на представителство, с прегласуване на вече приетото решение от 01.03.2017 г., но въз основа на членовете с платен членски внос до 30.04.2017 г.; През м. май 2017 г. били проведени събрания в още 4 териториални структури, на които били избрани общо пет делегати.; На общото събрание на 30.05.2017 г. от общо 44 делегати, избрани от териториалните структури, от които двама по право, се явили и потвърдили участието си, чрез подпис върху съставения и представен по делото списък, 40 делегати, които приели атакуваните по делото решения. С оглед на горните фактически констатации, решаващият съдебен състав е извел извод за неоснователност на предявените искове. Изтъкнато е, че общото събрание на ответното сдружение на 30.05.2017 г. е свикано от УС, съгласно чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ и чл.4, ал.7 от устава и проведено при наличие на необходимия кворум, в съответствие със ЗЮЛНЦ и устава, като делегатите са избрани въз основа на единна норма на представителство, утвърдена от УС, и с определен от УС тригодишен мандат, който не е бил изтекъл. Въззивният съд е отхвърлил оплакването на въззивниците за компрометиран избор на делегати, като е приел, че изборът е проведен в съответствие с решенията на УС от 01.03. и от 19.04.2017 г. Последните не са оспорени пред общото събрание по реда на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, а инцидентното оспорване на законосъобразността на избора на делегати от териториалните структури е счетено за недопустимо в производството по чл.25, ал.6 от с.з. В последния смисъл, АС – Бургас се е позовал и на практика на ВКС – решение по т.д. № 913/2009 г. Обобщено, въззивният съд е изтъкнал, че доводите на ищците, на които са основани аргументите за порочност на атакуваните решения на ОС, са свързани с валидността на посочените решения на УС, а предвид липсата на оспорване за съответствието на избора на делегати с тези решения, е изведен краен извод за липса на основания за отмяна на решенията на ОС. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд по чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на решението при произнасяне по спорния предмет и за обсъждане на оплакванията в жалбата и на доводите на страните са важни за изхода на делото, но в случая липсват данни за допуснато от апелативния съд отклонение от постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, на които се позовават касаторите, както и от задължителни за всички съдилища указания, дадени както в ППВС № 1/1953 г., така и в т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Извод за недоказаност на поддържаната от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване следва от мотивите към атакувания съдебен акт, в които съдебният състав на Апелативен съд – Бургас е обективирал решаващата си воля по спорното материално право, вкл. и за надлежния избор на делегати за ОС, осъществен съобразно изрично посочените решения на УС. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда и с невъзприетите твърдения на ищците за компроментиране на процедурата по избор на делегати, не може да се преценяват в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните за всички съдилища в РБългария разяснения, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 400 лв., доказани с представен към отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение