Определение № 197 от 30.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2690/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. К. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1438 от 21.06.2017 г. на Софийски апелативен съд, 10 с-в по в.гр.д. №5753/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 8190 от 07.12.2012 г. по гр.д. № 10 794/2010 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора, предявени като частични, срещу ЗАД [фирма]-С., съответно за: 1. присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 70 000 лева до предявения размер от 110 000 лева, от общо 200 000 лева за претърпени страдания от ищеца от смъртта на дъщеря му М. Д. Д. в следствие на настъпило на 20.07.2009 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / 2. За разликата между присъдените 23 000 лева-обезщетение за претърпени болки и страдания от телесните увреждания, причинени на касатора от същото ПТП и предявения размер от 73 000 лева от общо 150 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил-„ВОЛВО S 40“ с рег. [рег.номер на МПС] управляван от Н. Г. К. / влязла в сила на 11.06.2010 г. присъда по нохд № 849/2009 г. на ОС-Ст.З./ ,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество е причинена смъртта на дъщерята на ищеца М. И. Д. –р. 1990 г.-пътник в автомобила, управляван от ищеца, а на последния са причинени следните травматични увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на гърдите със счупване на 5 то и 9 то ребро в дясно с хемоторакс, представляващо трайно затруднение на движението на снагата за срок до три месеца. Общият лечебен период е бил три месеца, с интензивен характер на болките и страданията за около 1 месец. Пострадалият е възстановен, без изгледи за бъдещи усложнения. С оглед изложените обстоятелства са приети неимуществени вреди, болки и страдания претърпени от ищеца ,чието обезщетяване е определено в размер на 30 000 лева като е отчетено плащане от застрахователя в размер на 7000 лева, с оглед което и искът е счетен за неоснователен над размера от 23 000 лева. Относно обезщетението от смъртта на дъщерята на ищеца М. И. Д. –р. 1990 г., съотв. на 19 години, е счетено за достатъчно общо обезщетение в размер на 110 000 лева, като е взето в предвид плащане от страна на застрахователя в размер на 40 000 лева като за разликата над 70 000 лева искът е счетен за неоснователен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора пет правни въпроса, които се свеждат до критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. Настоящият състав намира, че посоченото противоречие по въпроса е налице само по отношение на определянето на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 70 000 лева до предявения размер от 110 000 лева, от общо 200 000 лева за претърпени страдания от страна на ищеца-касатор от смъртта на дъщеря му М. Д. Д. в следствие на настъпило на 20.07.2009 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация само в посочената част, съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК / в ред. до ДВ бр.86/2017 г./-противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС. Касаторът е освободен от внасяне държава такса, съгласно чл.83 ал.1, т. 4 ГПК. С оглед изложеното, съдът