Определение № 3041 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 346/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадени от Прокуратурата на Република България и от П. С. А. касационни жалби. С касационната жалба на Прокуратурата на Р.България се прави искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС - Пловдив решение № 1466/27.11.2023 г. по гр.д. № 2103/2023 г., с което е потвърдено решение № 185 от 18.06.2023 г. по гр.д. № 1464/2022 г. на РС - Карлово, с което е уважен частично иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 4000 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/. „Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното конкретно значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение?“; 2/. „Относно съдържанието на понятието “справедливост“ и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ?“; 3/. „При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, трябва ли да се държи сметка и за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт, и за общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата?“ и 4/. „Неизпълнението на задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта при определянето на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на обезщетение за претърпени неимуществени вреди представлява ли противоречие с практиката на ВКС?“. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Пловдивският окръжен съд е прие за безспорно установено, че с ЕЗА, издадена на 30.08.2021 г. от зам. апелативния прокурор на Апелативна Прокуратура на Тракия,. Р. Гърция е поискано предаване на българския гражданин Т. С. Т. с цел провеждане на наказателно производство за престъпление „ оказване на помощ при незаконно влизане и пребиваване“, а именно за това, че на 15.10.2019 г. около 10,40 ч. умишлено е подпомогнал друго лице – българския гражданин Р. Т. В., да транспортира 28 бежанци на територията на Р.Гърция в района на магистралната мрежа до А., Д.- престъпление по чл.1, 5, 6, 8, 12, 13/д/, 14, 16, 17, 18, 19, 26, § 1а, 47, 51, 52, 57, 79, 94, § 1 НК, чл. 30, § 1а,7, 10, 11 на Закон № 4251/2014. В образуваното по производство по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА по ч.н.д. № 2066/2021 г. по описа на ОС - Пловдив е постановено решение № 153 от 16.11.2021 г., с което е отказано предаване на Т. Т. на компетентните органи на съдебните власти на Р. Гърция въз основа на ЕЗА. Разпоредено е да се уведоми молещата държава за съдебното решение, както и препис от него да се изпрати на МП, Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ и на ВКП, отдел „Международен“, което е изпълнено на 23.11.2021 г. – датата на влизане в сила на решението. Въпреки това, на 03.09.2022 г. на път за почивка към морето, заедно със съпругата и внучето си, ищецът е бил задържан за 24 часа от полицейските органи на ГПУ- Царево на основание същата ЕЗА, чието изпълнение е било отказано от ОС – Пловдив. Образувана е прокурорска преписка № 6053/2022 г. по описа на ОП – Бургас, по която на 04.09.2022 г. е издадено постановление за задържането на Т. Т. за 72 часа на основание чл. 42 ал. 2 вр. ал. 5 от ЗЕЕЗА. По искане на Прокуратурата са образувани две наказателни производства по ЗЕЕЗА пред ОС – Бургас: на 06.09. 2022 г. е образувано ч.н.д. № 1043/2022 г. с искане на осн. чл.43, ал.2 ЗЕЕЗА, вр. чл.66 НПК за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ по издадената на 30.08.2021г. Е ЕЗА; и на 06.09. 2022 г.- ч.н.д. № 1045/2022 г.- по същество на европейската заповед за арест. По първо ч.н.д. № 1043/22г. е постановено определение № 857 от 06.09.2022 г., с което ОС- Бургас е оставил без уважение искането за вземане спрямо ищеца на мярката за неотклонение „ задържане под стража“, който е освободен незабавно. По второ ч.н.д. № 1045/22 г. е постановено определение от 09.09.2022 г. за прекратяване на производството като недопустимо образувано, поради наличие на влязлото в сила решение по ч.н.д. № 2066/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, с което същото искане, на същото основание и спрямо същото лице е отказано, като е посочено и че по данни на Началник отдел „СИРЕНЕ“ към Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР относно повторното задържане на Т., гръцките власти по същество не поддържат издадената ЕЗА, а само алтернативната мярка „установяване на адрес“ на територията на Р. България. Посочил е, че при така установеното счита, че искът е доказан по основание, за което нямало и спор между страните. От страна на Прокуратурата на Р. България недопустимо била осъществена незаконна наказателна репресия спрямо Т. Т.- повторно задържане и образуване на наказателно производство по ЗЕЕЗА във връзка с издадена от гръцките власти ЕЗА от 30.08.2021 г., по която българския съд се е произнесъл с влязло в сила решение, отказвайки предаването на лицето. Относно размера въззивният съд е посочил, че действително повторното наказателно производство по ЗЕЕЗА е приключило в рамките на 6 дни, считано от образуването му от прокуратурата на 04.09.2022 г. и произнасянето на съда на 09.09.2022 г., от които задържането на ищеца е било с реална продължителност две денонощия от страна на прокуратурата на основание чл. 42, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗЕЕЗА в следствения арест в затвора, като и търпените от ищеца неимуществени вреди са в рамките на обичайните, съответно не са настъпили вреди извън тях, довели до трайно влошаване на физическото и психическо здраве, социално икономическите условия на живот в страната за периода на наказателната репресия. Същевременно обаче е счел, че са налице и множество обективно проявени и установени по делото обстоятелства, които предполагат по- висок интензитет на негативните изживявания, съответно на размера на обезщетението. В тази връзка е взел предвид тежестта на извършеното от прокуратурата нарушение на закона – повторно неоснователно задържане под стража и искане за образуване на наказателно производство по ЗЕЕЗА по същата ЕЗА, по която българският съд се е произнесъл с влязло в сила решение, отказвайки изпълнението й. Отчел е и че обвинението е за тежко умишлено престъпление, за воденето на което прокуратурата не носи отговорност, но което следва да бъде съобразено доколкото именно за така повдигнатото срещу ищеца обвинение той е бил повторно задържан по същата ЕЗА и е образувано – също повторно, производство за екстрадицията му. За относими е приел и и начина, по който е осъществено задържането – отивайки на почивка, в присъствието на съпругата и малолетния му внук, които са останали безпомощни на пътя с часове, който факт е засилил претърпените негативни изживявания; възрастта на ищеца- 65 г.; наличните хронични негови заболявания /диабет, хипертония /, установени от показанията на личния му лекар, които предполагат ниска негова устойчивост на стрес, както и чистото съдебно минало на ищеца. С оглед на така установеното, въззивният съд е заключил, че размера на обезщетението за така претърпените неимуществени вреди е правилно определен от районния съд в размер на 4 000 лв. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по обобщения правен въпрос относно задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички обстоятелства, релевантни за конкретния случай и какъв е справедливия размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- практика на ВКС и ВС, посочена от касатора, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Ето защо въззивното решение следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, съдът