Определение № 359 от 22.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2189/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] против определение № 591/29.11.2012 г. по ч.в.т.д. № 668/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 8704 от 06.08.2012 г. по т.д.№ 701/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което се отхвърля искането на жалбоподателите за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК и се връща въззивната им жалба, съгласно чл. 262, ал.2 ГПК. Оплакванията на жалбоподателите са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите се позовават на противоречие с приложена от към жалбата съдебна практика по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК относно приложението на чл. 83, ал.2 ГПК. Сочената практика, обаче, не е относима към конкретния казус, тъй като съгласно чл. 83, ал.2 ГПК не се предвижда освобождаване от държавна такса за търговски дружества. От това следва изводът, че обжалваният съдебен акт на Варненски апелативен съд не е постановен в противоречие с приложената практика и затова не е обусловено приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение