Определение № 785 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 794/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Център за развитие на човешките ресурси, [населено място], срещу решение № 65/02.02.2023 г., постановено по т.д.№ 969/2023 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 05.08.2022 г. по т.д.№ 3773/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против Институт за следдипломна квалификация при УНСС искове за заплащане на сумата от 47200 евро на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД като получена на отпаднало основание – развален договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по програма „Е.+“ от 11.06.2018 г. и евентуален иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 47200 евро поради неизпълнение на договора, изразяващо се в недеклариране от ответника на конфликт на интереси, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5128,62 лв., представляваща обезщетение за забава. Касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно и поставя въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 11.06.2018 г.страните са сключили договор, по силата на който ответникът е получил безвъзмездни средства за финансиране на проект “ИСК въвежда иновативни учебни планове и обучителни курсове за информационни технологии и дигитални умения в областта на професионалното образование и обучение“, като на 06.07.2018 г. ищецът (настоящ касатор) е превел по сметка на Институт за следдипломна квалификация при УНСС авансово част от одобрената сума за финансиране в размер на 47 200 евро. С две писма от 04.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. ищецът е уведомил ответника, че спира плащанията по проекта поради наличие на съмнение за нередности и конфликт на интереси, а с писма от 03.02.2020 г. и от 14.05.2020 г. - че прекратява договора, поради установено наличие на конфликт на интереси с извършилия оценката на проектното предложение оценител А. П.. Решаващият състав се е позовал на клаузата на чл. II.17.2.1.Е от Общите условия към договора, според която прекратяването на може да стане при доказателства, че бенефициентът или свързано с него лице са извършили грешки, нередности или измама в рамките на процедурата по предоставяне на средствата или по време на изпълнението на договора, включително и когато бенефициентът или свързано с него лице са подали невярна информация или не са подали изисканата информация. „Свързано лице“ по смисъла на чл. II.1 от Общите условия на договора е всяко лице, което има право да представлява бенефициента или да взема решения от негово име. Софийският апелативен съд е посочил, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на качеството „свързано лице“ по отношение на извършилата оценката на подаденото от ответника проектно предложение А. П.. Това лице било щатен служител на Университет за национално и световно стопанство, което е отделно и самостоятелно юридическо лице от юридическото лице ответник - Институт за следдипломна квалификация при УНСС. Връзка между двете юридически лица – финансиране на ответника от бюджета на УНСС или друга организационна, структурна или финансова връзка не са били доказани, като такава не произтичала само от наименованието на ответника. Основният извод е, че не са ангажирани доказателства, че оценителят на проекта А. П. заема в УНСС длъжност, която покрива обективните критерии на дефиницията по чл. II.1 от Общите условия на договора за „свързано лице“ - да има право да представлява ответника и да взема решения от негово име. Допълнителен аргумент е приведен и от обстоятелството, че бенефициентът по договора не е участвал по какъвто и да е начин в процедурата по избор на оценителите на подаденото от него проектно предложение, както и не е знаел за участието на А. П. в изготвянето на оценката по проекта преди датата на получаване на писмото от 04.04.2019 г. Това изключвало наличието на грешка, нередност или измама от негова страна, предвид липсата на субективните признаци на тези деяния, които се свързват винаги с наличието на знание относно персоналитета на лицето, по отношение на което се твърди тяхното извършване. По тези съображения е прието, че договорът не е развален, както и не е налице неизпълнение на задълженията на бенефициента, поради което е потвърдено решението за отхвърляне на исковете. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът извежда очевидната неправилност на въззивното решение от съществуващата според него свързаност между Институт за следдипломна квалификация и УНСС и от съществуващите взаимоотношения между оценителя А. П., УНСС и свързаното лице ИСК. Поставеният на основание въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е: „Налице ли е основание за разваляне на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа при наличие на нарушение на процедурата по предоставянето, независимо от субективното отношение на бенефициера към тези нарушения“, а въпросът по чл.280, ал.1, т.1 ГПК „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните?“ е свързан с твърдение за необсъден одитен доклад, от който се установявал конфликтът на интереси и се препоръчвало прекратяване на договора. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Всички поставени въпроси са изцяло по правилността на въззивното решение, предвид че са относими към приетите за установени факти и обстоятелства по спора. Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая доводи за подобни нарушения не са въведени. Въпросът за това кога са налице основания за разваляне на договора няма характеристиката на правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на конкретна правна норма, която е неясна, непълна или противоречива. Съображението, че е без правно значение субективното отношение на бенефициера към евентуалното нарушение, въведено като част от въпроса, не представлява решаващ извод на въззивния съд. Отговорът на процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд е даден в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обвързването на този въпрос с конкретното оплакване на касатора не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като изводите на въззивния съд са формирани при обсъждане на всички представени по делото доказателства. Посоченият одитен доклад не установява факти, които не са обсъждани от въззивния съд. В доклада са посочени инициали на лице, което е преподавател в УНСС, обстоятелство, което не е било спорно и е обсъдено в обжалваното решение. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати разноските на ответника за касационното производство в размер на 3959,36 лв. по представения списък към отговора на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд