Определение № 154 от 15.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 97/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на М. В. М.,чрез пълномощника адв.Л. Р., срещу определение №430 от 29.10.2019г по ч. гр.дело № 516/2019г на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 571/2019г по гр.д №55/2019г на Окръжен съд Стара Загора за отказ ищцата да бъде освободена от държавна такса по чл. 83, ал.2 ГПК. По оставена без движение искова молба, депозирана от ищцата на 23.05.2019г окръжният съд е дал указание за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 11740лева, като с молба от 25.05.2019г М. В. М. е поискала да бъде освободена от нейното внасяне ,поради липса на средства за водене на делото .Представена е декларация, според която молителката е в брак и със съпруга й осигуряват издръжка на четиричленно семейство Не е деклариран източник на средства за това,вкл.месечен доход за нея или съпруга ,не е декларирано притежание на недвижими имоти и парични влогове ,деклариран е притежаван от съпруг автомобил и дружествени дялове .Съдът допълнително е указал и е дал възможност да се представят доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 т.1 ГПК и допълнително да се декларират имуществено състояние на съпруга. Постъпила е молба с приложени към нея множество справки, вкл. от служба по вписванията за притежавани и прехвърляни от молителката и нейния съпруг недвижими имоти в няколко населени места на страната, някои от които са ипотекирани или предмет на публични продани, извлечения от търговски регистър за дружества с участие на молителката или нейния съпруг ,декларации че дружествата „Роза инвест” и „Тимас” в които М. е съдружник не развиват търговска дейност ,дружествените дялове са запорирани, годишни данъчни, други декларации и данни за осем дружества ,в които съпругът има дялове или е управител,вкл. декларации по чл.39, ал.9 от Закона за счетоводството че те не развиват дейност .Като е констатирал ,че тези представени данни не в са изпълнение на указаното, както и че от тях не може да се направи извод какъв е източника и размера на декларираната като осигурявана издръжка на семейството, окръжният съд е отказал освобождаване от държавна такса. Пловдивски апелативен съд е потвърдил тези изводи като е направил и самостоятелна преценка на всички констатирани обстоятелства, които са обсъдени в определението. В изложението за обосновка по допускането на касационно обжалване се посочват основания по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да прецени самостоятелно всички критерии по чл.83, ал.2 ГПК при отправено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса. В обосновка на изтъкнатото основание не е посочена тълкувателна практика на ВКС със задължителен характер, не е изтъкната и приложена съдебна практика на ВКС ,на която определението на ПАС противоречи.По същество касаторката излага оплакването, че въззивният съд не е приложил установеното изискване след изясняване на общото материалното състояние на страната и останалите относими обстоятелства да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата такса Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се изтъква по следния въпрос: длъжен ли е въззивният съд да прецени доколко материалното състояние на свъхзадлъжнялост на ищцата ,съпоставено с размера на цялата държавна такса ,му позволява нейното плащане ? Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва не да бъде допуснато касационно обжалване. Липсва обосновка по критерия на изтъкнатото основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия поставен въпрос, по който въпрос е налице обилна единна и трайно установена практика на ВКС .Въззивният съд е длъжен да прецени съмостоятелно искането предвид всикчи обстоятелства, посочени в чл. 83, ал.2 т.1-7 ГПК, което Пловдивски апелативен съд е и направил. Вторият поставен в изложението въпрос не отговаря на общия селективен критерии в чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, въпросът да е обусловил волята на съда в обжалваното определение в решаваща насока .Задълженията на едно лице са негов имуществен пасив, но „ свъхзадлъжнялост „ като състояние в резултат на непогасени задължения при молителката не е изтъкван, не е бил доказван с декларацията или по друг начин,затова и подобни обстоятелства не са преценявани от въззивния съд.Прилагането на чл.83, ал.2 ГПК от съда няма за предпоставка установяване общата задлъжнялост на лицата ,за да се съобрази имущественото им състояние за целите на закона.Дори да има индиции за неплатежоспособност(с който термин законът борави в други случаи), съгласно трайната практика на ВКС съдът не може да основава преценката си по чл.83 ал.2 ГПК на предположения.Тази преценка се основава на декларираните от ищеца ,включително установени от съда обстоятелства при имущественото състояние на лицето, а също и на непредставянето на декларация за определени обстоятелства в случаите,когато това е указано и изискано от съда в определяща за преценката насока, както е и в случая по настоящето дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.