Определение № 5450 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. В., [населено място], [община], срещу разпореждане №1439 от 25.08.2025 г. по в.ч.гр.д. № 122/2025 г. на Софийския окръжен съд, с което е върната частната му касационна жалба с вх. №6602 от 13.06.2025 по гр.д. №122/2025 г. на Софийския окръжен съд. Жалбоподателят счита постановения акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. С разпореждане № 999 от 16.06.2025 г. е оставена без движение частната касационна жалба на И. В. с вх. № 6602 от 13.06.2025 г. След като е установил нередовността на подадената жалба съдът е дал указания на страната за приподписването ѝ от адвокат, за прилагането на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, приподписано от адвокат, както и за внасяне на дължимата държавна такса. Разпореждането съдържа изрично указание за последиците от неизпълнението му. Същото е връчено лично на страната на 23.06.2025 г. С обжалваното разпореждане е върната като нередовна частната му касационна жалба поради неизпълнение на дадените на жалбоподателя указания в срок за приподписване от адвокат. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Администриращият съд правилно е определил нередовностите на подадената касационна жалба, като дадените в тази връзка указания са точни и ясни, включително са посочени неблагоприятните последици от неизпълнението им. Видно от приложеното съобщение за връчване, указанията за надлежно доведени до знанието на страната по предвидения в ГПК ред, като същите не са били изпълнени в цялост. Необходимостта от приподписване от адвокат на касационна жалба и на изложението на основанията за касационно обжалване е законоустановено и произтича от нормата на чл. 284, ал. 2, вр. с ал. 3 ГПК. Същото не ограничава достъпа до ефективна правна защита с оглед необходимостта от ангажиране на адвокат и заплащане за услугите му, доколкото законът предвижда възможност за предоставяне на безплатна правна помощ, както съгласно Закона за адвокатурата, така и по реда на чл. 95 и сл. ГПК, вр. ЗПрП. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че обжалваното разпореждане противоречи на правото на Европейския съюз и на решения на СЕС. Съгласно чл. 19, пар. 2 ДЕС, държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза – принцип на процесуалната автономия. Според този принцип, всяка държава членка е длъжна да уреди във вътрешния си правен ред компетентните юрисдикции и да определи процесуалните правила на съдебните производства, предназначени да гарантират защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение