Определение № 184 от 30.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3850/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3909/20.08.2019 г. на П. Г. Д., приподписана от адв. М. Й. М., срещу определение № 273 от 12.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 308/2019 г. на Великотърновския апелативен съд за потвърждаване на определение № 251 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 320/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което исковата молба на жалбоподателя, както и на С. И. Д. и Г. П. Д., е върната заради неотстранени в срок нередовности. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен с довод за неправилно интерпретиране от двете инстанции на съдържанието на исковата молба. Противно на възприетото от апелативния съд страната поддържа, че исковата молба съдържа обстоятелствена част и конкретен петитум, като последният се свеждал до искането да се задължи Общината [населено място] да издаде данъчни оценки на имотите, за които ищецът е представил документи за собственост и които са му необходими за завеждане на дела с трети лица. Сочи се, че страната многократно е подавала молби за данъчни оценки, но такива не са издавани, а същевременно няма писмен отказ, който да може да бъде обжалван пред административен съд. Уточнява се, че ответник е Общината [населено място]. Върховният касационен съд на РБ, състав на I - во г. о., предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от въззивен съд, така допустима. По въпроса за наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, I - во г. о., намира, че такива не са налице, като съображенията за това са следните: Производството по гр. д. № 320/2019 г. по описа на Великотърновския окръжен съд е образувано по искова молба от 09.04.2019 г. на П. Г. Д., С. И. Д. и Г. П. Д. срещу кмета на Община [населено място] с искане да се постанови решение, с което ответникът да се задължи да издаде данъчна оценка на описаните в молбата недвижими имоти, за които са приложени и съответни документи за собственост. В исковата молба липсват твърдения за многократни откази от страна на кмета или на общината да издадат исканите данъчни оценки. Общината се посочва за първи път като ответник по делото едва с настоящата частна касационна жалба. За да потвърди определение № 251 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 320/2019 г. на Великотърновския окръжен съд за връщане на исковата молба, апелативният съд приел на свой ред, че молбата не съдържа обстоятелствена част и конкретен петитум, поради което не може да се прецени видът на иска, а оттам - кой е надлежният ответник, да се определи цената на исковата претенция, а оттам - родовата подсъдност и държавната такса, поради което дадените с разпореждане от 10.05.2919 г. на окръжния съд указания до ищците да отстранят в едноседмичен срок посочените нередовности, съобщени им на 27.05.2019 г., са законосъобразни. Съдът приел, че неизпълнението на указанията в предоставения от съда срок влече от правна страна връщане на исковата молба. На ищците е указана от първоинстанционния съд възможността да ползват правна помощ, но те не са се възползвали от нея, а частната жалба е редовна и допустима, поради което и за изготвянето й не е необходимо ползване на правна помощ. Констатирано е и обстоятелството, че един от ищците е починал преди подаването на исковата молба, като е оставил наследници, живеещи в А.. В представеното от страната с молба вх. № 4615/04.10.2019 г. в изпълнение на указанията на апелативния съд изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът не е формулирал правен въпрос, за който счита, че е обусловил решаващия извод на въззивния съд, отразен в диспозитива на обжалваното определение. Не навежда и не обосновава и нито една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 - 3 ГПК - въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практика на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или произнасянето на ВКС да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. И. от касатора правен въпрос, когато е обуславящ, играе ролята на обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото по тълкуването му ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос като обща предпоставка само в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 - 3 ГПК може да обоснове допускане на касационното обжалване. От изискването за кумулативна даденост на обща и специална предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК следва, че отсъствието на която и да е от тях влече недопускане на обжалвания акт до касационна проверка, като прави безпредметна проверката за наличието на другия вид предпоставка. В случая обаче не са налице както общата, така и специалните предпоставки по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 - 3 ГПК. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като при обикновен прочит не се констатира грубо нарушение на материалноправна или процесуалноправна норма, довело до приложение на закона в неговия несъществуващ - отменен или обратен, смисъл, нито грубо нарушение на правилата на формалната логика. За яснота на касатора и пълнота на изложението следва да се посочи, че действително исковата молба съдържа конкретен петитум - да се задължи кметът на община [населено място] да издаде исканите данъчни оценки. Така формулираният петитум обаче, при липса на твърдения за оспорване на собствеността на ищците от страна на общината като юридическо лице /кметът на общината не може да участва в граждански дела в лично качество, т. е. като физическо лице, а само като процесуален представител на общината/, сочи на искане за отмяна на негативен индивидуален административен акт, което е от компетентността не на гражданските, а на административните съдилища, които могат да се произнасят и по обжалване на мълчалив отказ на съответния административен орган да издаде индивидуален административен акт, респективно да извърши административна услуга, която засяга законни права и интереси на гражданите. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.