Определение № 50164 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3316/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 26.05.2022г. по гр.д.№2780/2021г. на ОС Варна, с което е уважен частнично иск с правно основание чл.124 ГПК. Жалбоподателят – „Енерго Про Продажби” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които за от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът - Н. Т. В., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: Обжалваното решение е постановено след като с решение от 09.11.2021г. по гр. д. № 638/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV – г.о. е отменено въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция с указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да допусне комплексна съдебно – електротехническа и софтуерна експертиза, която да даде заключение при какви условия е възможно /включително при какви технически повреди/ да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на средството за търговско измерване; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 1.8.4 на процесното средство за търговско измерване; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта средство за търговско измерване, каква част от отчетеното в скрития регистър количество електроенергия е било възможно да премине за твърдяния период. При новото разглеждане на делото съдът, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Н. Т., срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, за приемане за установенов отношенията между страните, че последната не дължи на „Енерго-ПроПродажби” АД, сумата от 1991,39 лв., начислена в резултат на корекция на сметката на ищцата, за ел. енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица]No 93,ет. 3, ап. 7, за периода от 22.11.2017г. до 21.11.2018г. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е прил за установено, че Н. Т. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, разликата над 1991,39 лв. до 7812,71 лв., а именно сумата от 5821,32 лв.,начислена в резултат на корекция на сметката на ищцата, за ел. енергия за обект, находящ сев [населено място], [улица]No 93, ет. 3, ап. 7, за периода от 22.11.2017г. до 21.11.2018г. Въззивният съд е приел, че с констативен протокол № 1105185/21.11.2018г., се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределние Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищцата. В протоколите са отразени показания на демонтирания електромер в четири регистъра, включително регистър 1.8.4 с показание 040984 квтч., след което е демонтиран, а протоколът е подписан от служители на „Електроразпределение Север” АД, както и от двама свидетели. От констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2353/08.10.2019г., на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна, е установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и наличие на преминала енергия на тарифа Т4 в размер на 040984.8 кВТч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, но не съответства на техническите характеристики. Установено е, че „Енерго-Про Продажби” АД, за периода 22.11.2017г. до 21.11.2018г. е начислило допълнително количество електроенергия за кл. № [ЕГН] в размер на 40984кВТч., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като на ищеца е издадена фактура за сумата от 7812,71 лв. с ДДС, представляващи стойността на служебно начислено количество ел. за периода 22.11.2017г. –21.11.2018г. В изпълнение на указанията обективирани в решение по гр.д. № 638/2021 г. на IV - г.о. на ВКС при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е изслушано заключението на комплексна СТЕ, при която вещите лица – електроинженер и софтуерен инженер сочат, че на 27.10.2014г., в 19,46ч., процесното СТИ е било параметризирано по 20,57 часа да отчита 100% от преминаващата през него ел. енергия в невизуализирания регистър Т4. Според експертите технически отчетените в регистър Т4 количества ел. енергия от 40984,8 кw/h са доставими и измерими само при натоварване над 12 часа, като се съобразят и реалните отчети от тарифи Т1 и Т2, то общото количество ел. енергия не е реално да е потребена за една година от частен абонат. По делото е представено и допълнително заключение, според което средното количество ел. енергия, консумирано за един ден през процесния период е 27,6 кw/h, а за процесния период от 22.11.2017г. до 21.11.2018г. е 365х27,6=10074 кw/h. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Въззивният съд изтъква, че при липса на специална правна уредба /отменени ПИКЕЕ/ задължението на потребителя е да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. Прието е, че в тежест на ответника е било да докаже възникналото вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото в задължение на ищеца. Позовавайки се на приетото по заключение на комплексната СТЕ, въззивният съд приема, че е установен точния момент, в който е извършена параметризацията на СТИ, след неговото монтиране на обекта. Въззивният съд посочва, че натрупването на неотчетена ел. енергия е започнало от 27.10.2014г., което от своя страна прави възможно да се изчисли доставеното количество за процесния период и то е 10074 кw/h, което количество потребена енергия следва да бъде умножена по цената за технологични разходи за периода – 0,16473 лв., в резултат на което се получава сумата от 1659,49 лв., върху която следва да се начисли и ДДС /331,90 лв./, или се получава общо 1991,39 лв. Въззивният съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск е частично неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен за сумата от 1991,39 лв., а в останалата част да се уважи. По изложените съображения въззивният съд е уважил иска за разликата на 1991,39 лв. до претендирания размер от 7812,71 лв.. В изложение по чл. 284, ал.3 ГПК жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че по въпросите: може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като ненуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад, следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността ѝ, както и периодът на начисление на чл. 50 от ПИКЕЕ/ от 2013 г. обвързва ли електроснабдителното дружество по отношение на заявеното в евентуалност основание по чл. 183 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и ал.2 –вероятна надопустимост на решението. Настоящият състав намира, че не средва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. Твърдението на жалбоподателя за вероятна недопустимост на въззивното решение е неоснователно. Съдът се е произнесъл по надлежно предявения иск и по отношение на надлежните страни. Въпросът може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като ненуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад, не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за частична основателност на предявения иск. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпроса относим към преценката на съда относно прието по делото заключение. В практиката на ВКС обективирана в решение по гр.д. № 1814/2009 на IV – г.о. е прието, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В мотивите си въззивният съд е изложил мотиви относно това, защо е приета за обективна представената и приета от него експертиза в изпълнение на указанията на ВКС, като е приел, че същата е пълна и отговаря на поставените въпроси, като в тази насока не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, като е обосновал изводите си за частична основателност на иска не само на изводите в експертизата, а и на останалия събрани по делото доказателствен материал, като е изложил подробни мотиви за това. По въпроса: периодът на начисление на чл. 50 ПИКЕЕ/ от 2013 г. отм./ обвързвали електроснабдителното дружество по отношение на заявеното в евентуалност основание по чл. 183 ЗЗД съдът не е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС. В същата, застъпена и в решение от 07.02.2023г по гр.д.№1771/2022г. четвърто г.о. на ВКС се приема, че след влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на обнародването в ДВ б.15/14.02.2017 година на решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат неотменените правила по чл.48-чл. 51, до отмяната на същите през 2018 година. В случаите когато тези правила не уреждат конкретните отношения то приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съответно адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по касацията, когото той е представлявал безплатно в размер на 621, 06 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение