Определение № 1343 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2712/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МБАЛ „С. П.”-П.” Е., [населено място], приподписана от адвокат Е. А. срещу въззивно решение № 1526 от 23.08. 2013 г. по гр. дело № 2401/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 2545 от 13.06.2013 г. по гр.д. № 5279/2013 г. на Пловдивския районен съд; постановено е ново, с което са уважени предявените от Ц. П. Б. срещу „МБАЛ [фирма], [населено място] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 603 от 19.03.2013 г. на управителя на дружеството, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 ГПК в размер на сумата 4 280 лв., ведно със законната лихва. В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че от значение за изхода на делото са въпросите: има ли правомощия въззивният съд да мотивира своите изводи въз основа на обстоятелства и твърдения, които самият жалбоподател не е заявил; по какви критерии дадена длъжност се определя като ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Ответницата по касационната жалба Ц. П. Б. не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, и е допустима. С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Ц. П. Б. срещу „МБАЛ [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Приел е, че не е налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение на Б., тъй като заеманата от нея длъжност „ръководител отдел Човешки ресурси, той и юрисконсулт” не е ръководна. Настоящият съдебен състав намира, че поставения въпрос за правомощията на въззивният съд да мотивира своите изводи въз основа на обстоятелства и твърдения, които самият жалбоподател не е заявил не обосновава допускане на касационно обжалване. Въпросът е относим към правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК, когато се произнася по въпроси свързани с правилността на обжалваното решение, а именно, че е ограничен от посоченото в жалбата. С т.1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Развитите в изложението оплаквания се отнасят до извода на съда, че длъжността не е ръководна, защото нямало служители спрямо които да се осъществява ръководство и контрол. В случая в жалбата са наведени оплаквания, че длъжността не е ръководна, поради което не може трудовото правоотношение да се прекрати на основание чл.328, ал.2 КТ. Касае се до приложение на материално правна норма, поради което даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика. Въпросът за характера на длъжността като ръководна в хипотезата на чл.328, ал.2 КТ е обуславящ изхода на делото. При формиране на изводите си по този въпрос съдът не се е съобразил със задължителната съдебна практика, в която се прием, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика. По този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване. На жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 150 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.