Определение № 1820 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 535/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор-юрист В. С. Д., против решение № 200/17.11.2022 г. по в. гр. д. № 374/2022 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 642/30.06.2022 г. по гр.д. № 2134/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд /поправено и допълнено в частта за разноските с решение № 872/08.09.2022 г./. С решението на Окръжен съд -Бургас са отхвърлени предявените от КПКОНПИ против Р. Я. Н. и И. Ц. Д. искове, за отнемане на имущество на стойност 203 161,33 лв., както следва: от Р. Я. Н. на основание чл. 142 ал.2 т.1, вр.чл. 141 от ЗПКОНПИ: равностойност на 10 дружествени дяла в общ размер от 10 лв. от капитала на „Полифем“ ЕООД; равностойност на 50 дружествени дяла в общ размер от 50 лв. от капитала на „Роха Етиопия“ ООД; равностойност на 50 дружествени дяла в общ размер от 50 лв. от капитала на „Раклица 2015“ ООД; равностойност на 50 дружествени дяла в общ размер от 50 лв. от капитала на „Бургас паметници“ ООД; 1/70 кв.м. ид. ч. от СГРАДА с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ, обл. с, с адрес на сградата: [населено място], п.к. 8000. [улица] със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: жилищна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ....., който ПИ е идентичен с бивш парцел ..., в бивш кв... в бивш кв.396 по плана на [населено място],[жк]; лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х5 3.0 ДИ“, с рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № ....., сив металик, дата на първа регистрация 17.01.2008 г. От Р. Я. Н. на основание чл.151, вр. чл.142 ал.2 т.1, вр.чл. 141 от ЗПКОНПИ: сума в размер на 14 200 лв., представляваща паричната равностойност към датата на отчуждаване на л.а.“БМВ“, модел „760ЛИ“ с рег. [рег.номер на МПС]; сумата в размер на 1000 лв., представляваща възстановени допълнителни парични вноски на собственика от „Роха Етиопия“ ООД; сумата в размер на 1000 лв., представляваща вноска на каса от проверяваното лице по депозитна сметка с IBAN № [банкова сметка]; сумата в размер на 12,68 лв., представляваща изплатени лихви по депозитна сметка с IB AN № [банкова сметка]; сумата в размер на 17 317,52 лв., представляващи вноски на каса от проверяваното лице по картова сметка по издадена дебитна карта „Виза“ в лева с IBAN [банкова сметка]; сумата в размер на 32 231,60 лв., представляваща преводи от трети лица по картова сметка по издадена дебитна карта „Виза“ в лева с IBAN [банкова сметка]; сумата в размер на 9 448,20 лв., представляваща изплатени застрахователни щети по картова сметка по издадена дебитна карта „Виза“ в лева с IBAN [банкова сметка]; сумата в размер на 6 984,33 лв., представляваща извършени погасителни вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка]; сумата в размер на 1505 лв., представляваща извършена погасителна вноска от проверяваното лице по потребителски кредит №[ЕГН] от 12.10.2017 год.; сумата в размер на 1404,02 лв., представляваща извършена погасителна вноска от проверяваното лице по договор за стоков кредит № CREX- 10837720 от 14.07.2014 год.; От Р. Я. Н. и И. Ц. Д. на основание чл.142 ал.2, т.2, вр.чл. 141 от ЗПКОНПИ: 210/1000 кв.м ид.ч. от поземлен имот е идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], целият поземлен имот с площ 1000 кв.м, с адрес: [населено място] п.к. 8000, ул. ..., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е 320“, с рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № ....., светлосив металик, дата на първа регистрация 12.03.2004 г.; мотоциклет, марка „К.“, модел „ЗХ 10Р“, с рег. [рег.номер на МПС], рама № ., двигател № ., бял, дата на първа регистрация 29.09.2011 г.; От Р. Я. Н. и И. Ц. Д. на основание чл.151, вр.чл. 142 ал.2 т.2, вр.чл. 141 от ЗПКОНПИ: сумата в размер на 17 000 лв., представляваща паричната равностойност към датата на отчуждаване на л.а.“Фолксваген“, модел „Туарег“ с peг.№.; сумата в размер на 13 500 лв., представляваща паричната равностойност към датата на отчуждаване на л.а.“БМВ“ модел „520И“ с рег. [рег.номер на МПС]; сумата в размер на 2400 лв., паричната равностойност към датата на отчуждаване на л.а.“Ауди“ модел „А8“ с рег.№.“; От И. Ц. Д. на основание чл.142 ал.2 т.4, вр.чл.141 от ЗПКОНПИ: сумата от 3800 лв., представляваща вземане от „СИ 2015“ ООД, породено от извършени допълнителни парични вноски; От И. Ц. Д. на основание чл.151, вр. чл.142 ал.2 т.4, вр. чл.141 от ЗПКОНПИ: сумата в размер на 10 531,50 лв., представлява вноски на каса от трето лице по картова сметка в лева по издадена дебитна карта „Виза“ с IBAN [банкова сметка]; сумата в размер на 5 469,62 евро с левова равностойност 10 697,66 лв., представляваща вноски на каса от трети лица по картова сметка в евро по издадена дебитна карта „Виза“ с IBAN [банкова сметка]; сумата в размер на 3600 лв., представляваща превод от трето лице по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка]; и сумата в размер на 8 670 лв., представляваща превод от трето лице по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка]. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Иска се допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал следните въпроси: 1. Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ u § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им ?. Твърди се, че парите, включително тези по банкови сметки, са имущество по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и § 1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и като такова следва да намерят отражение при формирането на несъответствието, независимо дали същите са налични или не в края на проверявания период; 2. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период ?; и 3. Следва ли да се приема като приход сума от продажба на незаконно придобито имущество, единствено въз основа на мотива, че средствата са постъпили в патримониума на ответника, въпреки дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, съгласно която "Доходи, приходи и източници на финансиране" са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица? В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното: По делото е прието за установено, че ответникът на ответника Р. Я. Н. са били повдигнати обвинения по ДП № 45/2016 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. № 348/2016 г. по описа на Специализирана прокуратура, за престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2, вр. ал. 2 НК и чл.213а, ал.3, т.3,, пр.1, вр. с ал.2, т.2 и т.3 от НК, попадащи в обхвата на чл. 108, ал.1, т.11 и т.23 от ЗПКОНПИ. Въззивният съд е установил, че като разход за ответниците Комисията е приела преминали, но неналични към началото на проверката парични средства представляваща лични вноски по банковите сметки на ответниците в размер на 18 616,34 лв. и преводи от трети лица по банковите сметки на ответниците в размер на 76 707,32 лв., за които неналични суми били предявени и претенции за отнемането им от ответниците. Приел е, че тези суми не следва да участват при изчисляване на размера на несъответствието, като и не подлежат на отнемане. Не е кредитирал заключението на СИЕ в неговия първи вариант, изготвен по поставени от ищеца задачи, за определяне на размера на несъответствието, тъй като било в противоречие с приетото от съда относно непризнати от Комисията заеми и дарения, недобавена пазарна стойност на отчуждените автомобили към приходите на ответниците, както и включване към разходите на преминали, но неналични пари по банковите сметки на ответниците. Посочил е, че на базата на оценъчната експертиза извършена от вещо лице А., освен разход за покупка на МПС през проверявания период, сочените от вещото лице пазарни стойности следва да бъдат отчетени като приход за ответниците към момента на продажбата на МПС за периода. За определяне на размера на несъответствието съдът е взел като база заключението по вариант втори даден по задачите поставени от ответниците, който отчитал пазарните цени на имуществото по заключението на вещото лице А. дадено по СТЕ. Въззивният съд след анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото е приел, за доказано възражението на ответниците, че към приходите им за проверявания период следва да се добави сумата от 15 000 лв.- налични към началото на проверявания период, представляваща получени дарения от гостите на сватбеното тържество на ответниците, като и че към безспорния размер на получени от ответниците кредити за процесния период в общ размер от 30 027,08 лв. следва да се добавят получени дарения и средства от трети лица, като за проверявания период получените общо средства от заеми и дарения следва да се определят в размер на 64 142,69 лв. /а не сочения в СИЕ размер- 107 744,23 лв./. В следствие на това и въз основа на СИЕ е приел, че общ размер на приходите и доходите на ответниците за процесния период е 219 918,93 лв. /включваща и сумата 52 900 лв.- приход от продажба на МПС, колона 5 от таблица към СИЕ на л.3327/. Общият размер на обичайните и извънредни разходи на ответниците за процесния период бил посочен от вещото лице в размер на 166 985,70 лв. На тази база е установен нетен доход на ответниците за проверявания период – 52 933,23 лв. Прието е, че стойността на придобитото имущество определена по пазарни цени от вещото лице по делото е 135 370 лв. /стойност на придобити МПС- 132 510 лв., в това число и разходи за покупка на МПС, неналични в края на периода; и стойност на недвижими имоти - 2 860 лв./. Направен е извод, че размерът на несъответствието в случая е отрицателна величина – минус 84 436,77 лв., поради което не е установена изискуемата предпоставка по §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ за наличие на значително несъответствие надвишаващо 150 000 лв., и по аргумент за противното от чл.107, ал.1 от ЗПКОНПИ не е налице незаконно придобито от ответниците имущество, което да бъде отнето от тях по реда на този закон. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първите два от повдигнатите от касатора въпроси, са включени в предмета на образуваното с разпореждане от 15.10.2020 г. на председателя на ВКС тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК, поради противоречивото им решаване в практиката на ВКС. С Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС в т.1 прие, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателното решение се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези два въпроса. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия от поставените в изложението въпроси. Същия не е обуславящ въззивното решение. Какъвто и отговор да бъде даден, въпросът не би променил изхода по делото, тъй като и без включването като приход на сумата от продажба на МПС – 52 900 лв., констатациите във въззивното решение за липса на значително несъответствие между имуществото /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ и нетния доход, което да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, не се променят. Това изключва общата предпоставка на чл.280 ал. 1 ГПК. Касаторът, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да заплати на насрещните страни сторените пред настоящата инстанция съдебноделоводни разноски, както следва: на Р. Я. Н. сумата в размер на 7600 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение и на И. Ц. Д. сумата в размер на 5500 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение