Определение № 261 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Г. С. от [населено място], срещу решение от 18.04.2011г., постановено по гр.д.№148/2011г. на Добрички окръжен съд, в частите, с които след частична отмяна на решение от 29.12.2010г. по гр.д.№4222/2009г. на Добрички районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ, като и в частта, с която е потвърдено решението за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение са отхвърлени предявените от М. Г. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на служителката е законосъобразно. Приел е за неоснователни доводите й, че дисциплинарното наказание е наложено за неявяване на работа по време когато трудовото й правоотношение е било прекратено от нея на основание чл.327, т.2 от КТ. Съдът е приел, че основанието по чл.327, т.2 от КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение, а не на част от него. Това разрешение е противоречие с решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. С решението на ВКС е прието, че правната норма на чл.327, ал. 2 от КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ не се влияе от приложението на чл.245, ал.1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ. При това положение касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Спорът е трудов, поради което не се дължи внасяне на държавна такса от касатора-служител. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение