Определение № 353 от 04.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1785/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Ю. срещу решение № 174 от 29.04.2024г. по в.т.д. № 130/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 367 от 21.11.2023г. по т.д. № 231/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора, поправено с решение № 3 от 03.01.2024г., за отхвърляне на предявения от нея срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане допълнително на сума от 12 000 лева (над присъдените 28 000 лева до претендираните 40 000 лева, частично от 60 000 лева), със законната лихва за забава от 10.03.2022г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпени от касатора неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.01.2022г. по причина на водач, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 30.01.2022г. ЗД „Бул Инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, на път І-6, км. 298+500, между [населено място] и [населено място], [община], по причина на водача на автомобила Н. Д. Х., застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (неправилно предприета маневра за завиване), е настъпило пътнотранспортно произшествие. Причинен е бил сблъсък с движещия се по посока на движението си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК [рег.номер на МПС], който водачът на лекия автомобил „Опел“ не е пропуснал да премине. За водача на автомобила „Фолксваген“ не е съществувала техническа възможност да спре преди да настъпи ударът, дори при управление на автомобила с разрешената скорост от 90 км/ч. В този лек автомобил е пътувала М. М. Ю., тогава на 10 години. Тя е получила счупване на дясната раменна кост в горната й част и травма на главата. Счупването е било наместено в болнично заведение. Била е направена имобилизация с мека превръзка по Дезо за срок от 21 дни. М. М. Ю. е претърпяла силни болки и страдания от счупването. Не е можела са се самообслужва в пълен обем без чужда помощ. Възстановяването й е продължило 3-4 месеца, след което е била напълно възстановена. Механизмът на пътния инцидент и настъпилите при М. М. Ю. травматични увреждания са били приети за установени въз основа на заключение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и повторно заключение. Те са били изслушани в първоинстанционното производство. В това производство като свидетел е бил разпитан М. Ю. Ю., баща на ищцата и водач на автомобила „Фолксваген“. Той също е дал показания за пътния инцидент и състоянието на детето след него. Образуваното срещу Н. Д. Х., водач на лекия автомобил „Опел“, наказателно производство е било прекратено поради негова смърт (постановление от 16.03.2023г. по досъдебно производство № 284зм 166/2022г., пр.пр. № 366/2022г. на ОП-Стара Загора). За справедлив базов размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД за случая от въззивния съд е била приета сума от 40 000 лева, съответно на претърпените от увреденото лице болки и страдания. Сумата, според съда, е съответствала на социално-икономическите условия в страната и застрахователните лимити. Това обезщетение е било намалено с 12 000 лева поради принос от страна на увреденото лице за настъпване на ПТП от 30 %, или като окончателно е било определено обезщетение от 28 000 лева. Възприетото от въззивния съд обстоятелство по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е било, че по време на произшествието М. М. Ю. (пътник на задната седалка в средата) не е била обезопасена и това е довело до настъпилите телесни увреди. Лекият автомобил „Форксваген“ е бил оборудван с обезопасителни колани за всички места в автомобила, но детето е било без поставен предпазен колан. За това изрично е свидетелствал свидетелят М. Ю. Ю.. Съгласно първоначалното заключение на комплексната експертиза предпазният колан не е фиксирал крайниците на пътниците. Именно по причина, че крайниците са подвижни, са били възможни травми, включително счупване като това на ищцата, ако М. е пътувала с предпазен колан. При приемането на заключението в открито съдебно заседание на 15.03.2023г. пред първоинстанционния съд вещото лице лекар е потвърдило, че дори тялото да е било фиксирано с колан, не е можело да се гарантира, че пътникът няма да направи опит за предпазване и да предаде усилието към раменната става. Този извод не е бил споделен от състава на повторната комбинирана експертиза, на която се е позовал и въззивният съд. Съгласно това заключение, ако ищцата е пътувала в обезопасителен колан или с обезопасителна система за деца, тя не би получила травма на главата, нито би се причинило счупване на костта. Възможна би била много по-лека травма на левия горен крайник. Вещото лице лекар е потвърдило в съдебно заседание на 23.10.2023г. пред състава на Окръжен съд – Стара Загора, че ако ищцата е била фиксирана с колан, е нямало да има такава кинетична енергия, която да приведе тялото напред и ръката да се счупи. Ръката единствено би се изместила нагоре, напред. Във въззивното производство не са били твърдени нова обстоятелства, както и не са били искани и събирани нови доказателства. Оплакванията на касатора М. М. Ю. в подадената касационна жалба са основно, че неправилно от въззивния съд е било отчетено съпричиняване - такова не може да се приеме при малолетно дете при неизползване на обезопасителен колан, както и не е доказана причинна връзка с вредите. Страната се позовава на първото заключение на комбинираната експертиза. Неправилно е бил определен обемът на съпричиняване. Дори да се приеме, че е налице принос от страна на увредения, той е в толкова нисък обем, че изобщо не следва да се отчита. В този смисъл въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи на страните - основно по довода, че малолетното дете няма собствена отговорност за обезопасяването си при превозването му в автомобила. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и да бъде уважен искът за обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера от 40 000 лева, частично от 60 000 лева, съответно за още 12 000 лева, със законната лихва от 10.03.2022г. до окончателното плащане. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните от касатора въпроси, уточнени и конкретизирани от касационния съдебен състав, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, са: 1.) Чия е отговорността за спазване на изискването за превозване на малолетно дете в автомобил в система за обезопасяване, респективно с колан и за кого е изискването на чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в от ЗДвП? Може ли да се приеме, че малолетното дете е имало посочените законови задължения - да пътува в система за обезопасяване или с колан, и чрез бездействие, като не изпълнява тези си задължения, е съпричинило увреждането си или това са задължения, които могат да бъдат вменени само на водача, и съответно съпричиняването е от него, ако са налице предпоставки за отчитане на такова? Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 19 от 08.02.2017г. по т.д. № 50177/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 6 от 18.03.2021г. по т.д. № 2722/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 2.) Може ли да се не се отчита принос от страна на увредения, когато той е в много нисък обем? Касаторът се позовава на разрешението, възприето в решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 3.) Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности и предположения и при недоказана причинна връзка предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта? Във връзка с въпроса се сочат решение № 147 от 05.12.2017г. по т.д. № 60341/2016г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 4.) Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици. Сочи се решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 5.) Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване? При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствена тежест? Според касатора отговорът на въпроса е положителен и в този смисъл са решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 61 от 01.03.2016г. по гр.д. № 4578/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о. 6.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи? Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 60136 от 24.11.2021г. по т.д. № 1897/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., на което въззивното решение противоречи. Според касатора въззивното решение е очевидно неправилно. Очевидно необосновани са изводите относно настъпилото съпричиняване. От насрещната страна по жалбата ЗД „Бул Инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Правилно от въззивния съд е бил отчетен принос на увредения за реализиране на вредоносния резултат. Отговорността в случая не може да бъде прехвърлена на водача. Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания по чл. 292 от ГПК за спиране на касационното производство до произнасянето на ОСНГТК на ВКС по междувременно образуваното на 23.10.2024г. тълкувателно дело № 1/2024г. по описа на ВКС – Наказателна, Гражданска и Търговска колегия. По това дело е поставен въпросът: „За връзката между действията на делинквента – водач на МПС и поведението на увредения при извършване на преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД, когато е малолетно лице и е пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система в нарушение на Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движението по пътищата?“. Независимо, че в случая касаторът (малолетно дете към датата на настъпване на пътния инцидент) не е пътувало в МПС, управлявано от делинквента, тълкувателното дело е от значение за настоящото с оглед първия формулиран от касатора въпрос и доводите му, обусловили въпроса - че обезопасяването не е задължение на малолетното дете, както и че изобщо е неправилно по отношение на малолетно дете да се приема и отчита съпричиняване. При постановяване на тълкувателното решение ще се изложат съображения чие е задължението за използване на задължителната съгласно чл.137а - чл.137д от ЗДвП система за обезопасяване на деца/обезопасителен колан, както и дали продължават да бъдат важими постановките на т. 7 от Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на ВС, съответно ТР № 88 от 12.09.1962г. на ОСГК на ВКС относно обективния характер на съпричиняването. Воден от горното съдът