Определение № 50505 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Г. Г. Р., представлявана от адв. М. Г., е обжалвала въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 209 от 16.12.2021 г. по гражданско дело № 1600/2021 г., с което се потвърждава решението от 14.07.2021 г. на Старозагорския районен съд по гражданско дело № 1779/2019 г. и е отхвърлен искът ѝ против П. В. Т. за ревандикация на 1/2 идеална част от тавана, разположен над втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда в [населено място].

В касационната жалба се поддържа, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и е приложил неправилно материалния закон. Изложени са съображения за необоснованост на съдебния акт поради необсъждане на част от събраните по делото доказателства и липсата на мотиви по изложените доводи за основателност на предявения иск. Според касаторката съдът е формирал очевидно неследващи се от данните по делото фактически изводи по предмета на спора, вместо да съобрази, че към възникване на етажната собственост подпокривното пространство е обща част по естеството си, която не може да се преустройва и разделя между етажните собственици, нито да се придобива по давност.

В изложението за допускане на касационното обжалване касаторката обосновава доводи за противоречие на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС по формулирани въпроси:

1. Относно законовите критерии и правно релевантните факти за определяне статута на подпокривното пространство на сграда в режим на етажна собственост, съответно възможността същото да бъде обект на прехвърлителни сделки и да се придобива по давност;

2. За задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по същество на спора, в които да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните.

Поставя се и въпрос, за който се твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

3. Дали липсата на твърдения и на данни по делото за изразяване на несъгласие от етажен собственик с извършено преустройство на подпокривно пространство от друг етажен собственик може да се приеме като конклудентно действие, от което да се направи извод за съгласие за извършване на преустройство.

Касаторката се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение, която мотивира с явна необоснованост на фактическите изводи на съда относно характера на подпокривното пространство, както и липса на мотиви във връзка с подлежащите на установяване факти относно твърдяното владение.

Ответникът П. В. Т., чрез адв. И. Д., е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допуска на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика във връзка с поставените въпроси под т.1 и т.2. По отношение на третия въпрос се поддържа, че не е обуславящ за изхода на спора, както и че не са обосновани допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за защита на собствеността, поради което е допустима.

Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че с нотариален акт от 1973 г. родителите на ответника са продали на родителите на ищцата своята Ѕ идеална част от дворното място, заедно и реално с първия етаж от сградата и Ѕ идеална част от общите части, като е изрично записано, че таванът остава в изключителна собственост на продавачите. След като е приел за неуспешно проведена процедурата по оспорване на представените от ответника строителни книжа, съдът е формирал извод, че разположеният над втория етаж таван на сградата, е бил предмет на законно преустройство, установено с разрешение за строеж под № 204/17.05.1988 г. и разрешение за ползване № 830/17.02.1997 г., за които е посочил, че представляват стабилни административни актове.

Въззивният съд е приел, че ответникът П. В. Т. е придобил по дарение от родителите си /нот.акт 65/1997г./ идеални части от дворното място заедно и реално втория и третия мансарден етаж от сградата. По отношение на мансардния етаж е прието, въз основа на заключенията на вещите лица, че той никога не е представлявал обща част по естеството си. Още при изграждане на сградата е било построено стълбище, като таванският етаж е бил с нужните височина и достъп до него, за да може да бъде ползван и е ползван. В подкрепа на тази констатация са взети предвид твърденията на самата ищца в исковата молба, както и свидетелските показания, че таванът е бил ползван от обитателите на сградата още преди преустройството.

Правните изводи на въззивния съд са, че няма пречка таванският етаж да бъде придобит в индивидуална собственост, стига да се установи наличието на съгласие от страна на собствениците на самостоятелни обекти в сградата за преустройството и промяната предназначението на новоизградения елемент, както и че последният удовлетворява действащите към момента на изграждане изисквания за самостоятелен обект. Съдът е приел, че извършените строителни действия са били очевидни за собствениците на първия етаж, тъй като в хода на преустройството е разкрит и демонтиран четирискатният покрив на сградата, като са издигнати зидовете от всички страни и впоследствие е изграден двускатен покрив. След построяването на сградата според свидетелските показания, семейството на ищцата е било осведомено за извършеното преустройство и дори е присъствало на тържеството за освещаване на преустроения обект. Оттук съдът е приел, че е налице съгласие изразено чрез конклудентни действия за преустройството на таванския етаж. След извършване на ремонта през 1997 г. подпокривното пространство удовлетворява техническите норми и изисквания, относими за жилищни помещения към момента на проектиране и в този смисъл представлява годен обект на правото на собственост, който освен това и е заснет като самостоятелен жилищен обект в КККР на [населено място]. Същият се ползва единствено от ответника явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато с намерение за своене в продължение на повече от 20 години. В заключение въззивният съд е приел, че ответникът се легитимира като собственик на спорния етаж включително и въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, поради което предявеният иск е неоснователен.

По основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Първата група въпроси от изложението на касаторката са изведени от решаващите изводи на съда по предмета на спора, но не са разрешени в отклонение от практиката на ВС и ВКС. В съдебната практика е изяснено, че статутът на подпокривните пространства в сгради в режим на етажна собственост зависи от това дали отговарят на строителните правила и норми за нужните височина, пространство и обем за изграждане на обекти в тях. Положителната констатация в този смисъл обосновава извод, че таванското помещение има характера на обща част по своето предназначение, което може да бъде променяно по съгласие на всички етажни собственици и при спазване на законните изисквания за извършване преустройството /т. 2 от Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. на ВС по гр. д. № 11/83 г., ОСГК/. С Тълкувателно решение № 39 от 23.06.1986 г. на ОСГК на ВС по гр. д. № 8/1986 г., е прието, че волята на собствениците за променяне на предназначението на обща част може да не е изразена изрично, но трябва да следва недвусмислено от някой акт или от поведението им, което да разкрива такава воля. Това разрешение се прилага последователно от съставите на ВКС при решаване на конкретни правни спорове и при съобразяване на обстоятелството, че с приемането на ЗУТ от 01.03.2001 г. е въведено изрично изискване по отношение съгласието на собствениците /чл. 185, ал. 2 предвижда то да бъде дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите/. Така например в решение № 159 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 4622/2017 г., състав на I г. о. на ВКС приема, че предназначението на общите части по предназначение, каквото е подпокривното пространство, в което има самостоятелни помещения, може да се промени. До влизане на ЗУТ няма законово изискване за форма на съгласието и ако етажните собственици не са се противопоставили на установеното владение от етажен собственик, то от това може да се направи извод за недвусмислено изразено тяхно съгласие. Общи части по предназначение могат да се придобиват и по давност, ако това не би противоречало на строителните правила и норми. В този смисъл е и тълкуването по приложимите правни норми в решение № 743 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., I г. о., както и цитираните от самата касаторка решение № 141 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 507/2012 г., I г. о. и решение № 211 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1940/2009 г., I г. о.

Доводите на касаторката за противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси относно законовите критерии и правно релевантните факти за определяне статута на подпокривното пространство на сграда в режим на етажна собственост, съответно възможността същото да бъде обект на прехвърлителни сделки и да се придобива по давност, са мотивирани със субективното ѝ убеждение относно установените по делото факти. Аргументацията ѝ е основана на твърдението, че към релевантния момент на възникване на етажната собственост подпокривното пространство било напълно неизползваемо и имало характера на обща част по естеството си, поради което и промяната на предназначението му била недопустима. В мотивите на въззивният съд обаче тази теза на касаторката е приета за недоказана и е направен противоположен извод, а именно, че от самото изграждане на сградата таванското помещение е било използваемо, поради което и впоследствие се е превърнало в обща част по своето предназначение като този извод е в съответствие с посочената практика на ВКС.

Поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице и по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по същество на спора, в които да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните. Във връзка с конкретните доводи, с които се обосновава този правен въпрос следва да се посочи, че в мотивите си въззивният съд е обсъдил данните, установени от представените проекти на сградата. Съдът е посочил, че единствено въз основа на архитектурния проект не може да се направи извод относно характера на тавана към момента на построяване на сградата, тъй като тази преценка се извършва съобразно действителното фактическо състояние на изграденото, а то е различно от проектираното, освен това по делото е представена извадка от архитектурен проект, а не цялостната строителна документация. В тази връзка въззивният съд е обсъдил всички приети заключения по изслушаните по делото експертизи и е формирал собствени изводи относно състоянието на таванското помещение към релевантния момент на възникване на етажната собственост и начинът, по който е било ползвано. С това е изпълнено задължението на съда по чл. 172 ГПК, като несъгласието на касаторката с фактическите му констатации не представлява само по себе си основание за допускане на касационното обжалване – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.

Третият от поставените правни въпроси не може да обоснове допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е видно от цитираното решение № 159 от 02.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2017 г., състав на I г. о., липсата на противопоставяне от страна на етажен собственик с извършено преустройство на подпокривно пространство от друг етажен собственик може да се приеме като конклудентно действие, от което да се направи извод за съгласие за извършване на преустройството. Настоящият състав споделя така формираната съдебна практика и не намира основания за изоставянето й. Отделно от това следва да се подчертае, че в случая решаващите изводи на съда не са обусловени единствено от липсата на противопоставяне на извършеното преустройство, а от съвкупната преценка на целия доказателствен материал - съдържанието на представените нотариални актове, съгласно които праводателите на ответника са си запазили изключителното право на собственост върху тавана при прехвърляне собствеността върху първия етаж, а впоследствие са го прехвърлили на ответника като самостоятелен обект, както и свидетелските показания в насока, че праводателите на ищцата са били съгласни с извършеното преустройство.

След като изводите на въззивния съд са съобразени с установената съдебна практика във връзка с приложимите разпоредби от закона и са логично обосновани с оглед фактическите констатации по правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, то не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Доводите на касаторката, с които се обосновава очевидната неправилност съдържат анализ на доказателствата по делото и са относими към касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК, които не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване.

При този изход на делото, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, ответникът има право на поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 3 600 лв., която сума е заплатена изцяло в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 21.03.2022 г.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение