Определение № 707 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 850/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. и Р. И. срещу решение № 106 от 29.10.2013 г., постановено по в. гр.д. № 206 по описа за 2013 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 143 от 13.05.2013 г. по гр.д. № 1011 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд за прогласяване на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗД нищожността на отразения в нотариален акт № 56, т. VІ, рег.№ 9517, н.д. № 981 от 5.12.2008 г. на нотариус с район на действие РС-Б. договор по силата на който [фирма] е продала на касаторите ателие, находящо се в [населено място], [улица], ет.2, в сграда № 2 и на основание чл.108 от ЗС касаторите са осъдени да предадат на дружеството владението върху ателието.

Касаторите твърдят, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот, собственост на дружеството, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от управителя на дружеството?

2. Приложима ли е разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, действащо от една страна като органен представител по силата на закона на дружеството-продавач и действащо от друга страна като физическо лице-купувач по сделката?

3. Приложима ли е разпоредбата на чл.142 от ТЗ, предвиждаща санкции срещу конкурентна дейност/респективно евентуална възможност за накърняване интересите на дружеството/ в случай, при който управител на търговско дружество действа от една страна като органен представител по силата на закона на дружеството продавач и действа от друга страна като физическо лице-купувач по сделката?

4. Включва ли се в обема на представителната власт по чл.141, ал.1 и ал.2 от ТЗ правото на управител на търговско дружество да договаря като органен представител в случай, при който същият управител действа от една страна като органен представител по силата на закона на дружеството продавач и действа от друга страна като физическо лице-купувач?

5. Приложима ли е разпоредбата на чл.301 от ТЗ при сделка, когато търговското дружество се представлява поотделно от двама управители и единия от управителите действа от една страна като органен представител по силата на закона на дружеството продавач и действа от друга страна като физическо лице-купувач?

Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд по поставените въпроси.

Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Касаторът С. И. и Д. Г. Ш. са били съдружници и управители с равни дялове в [фирма], когато с нотариален акт № 56, т. VІ, рег.№ 9517, н.д. № 981 от 5.12.2008 г. на нотариус с район на действие РС-Б. С. И., действащ в качеството си на управител на [фирма], е продал на себе си по време на брака с втория касатор ателие от 53 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], ет.2, в сграда № 2. Другият съдружник е завел от името на дружеството иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, тъй като той е сключен в нарушение на чл.38 от ЗЗД и без решение на Общото събрание на дружеството, понеже протоколът, представен при изповядване на сделката, не е подписан от него, както и ревандикационен иск за предаване владението на ателието. По делото посредством графологична експертиза е установено, че подписът в протокола от Общото събрание, на което е взето решение за продажба на имота, действително не е на Д. Ш.. Бургаският окръжен съд е прогласил поисканата нищожност и е уважил ревандикационния иск, а Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, позовавайки се на забраната на чл.38 от ЗЗД представителят да договаря сам със себе си без изрично съгласие на представлявания и на необходимостта от решение на общото събрание на ООД за разпореждане с недвижим имот на дружеството. При тези мотиви от решаващо значение за изхода на спора са първите два въпроса на касаторите, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по т.д. № 3 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо по тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

При изграждане на аргументацията си въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл.142 и чл.301 от ТЗ, но само дотолкова, доколкото посредством тълкуване на техния смисъл може да се достигне до предпочетените от него отговори на първите два въпроса на касатора. Съдът обаче не е приложил към случая тези разпоредби, поради което третият и петият въпрос на касаторите не са относими към спора. Четвъртият въпрос по своята същност е част от първите два въпроса. Следователно по тези въпроси касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение